Направо към съдържанието

Иван Бацаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Бацаров
български санитарен генерал
Звание
Битки/войниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
януари 1951 г. (84 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Друга дейностБактериологичен институт

Иван Николов Бацаров е български лекар и офицер, санитарен генерал-майор.

Иван Бацаров е роден на 16 август 1866 година в Шумен.[1] Син е на възрожденския деятел Никола Бацаров.

Завършва средното си образование в 1-ва софийска мъжка гимназия в София, а през 1892 г. завършва Медицинския факултет в Цюрих, Швейцария, специалност „Медицина“. По-късно специализира бактериология в Париж, в Института „Пастьор“.

В Сръбско-българската война от 1885 година е доброволец в Червения кръст. От 1893 година е на действителна военна служба като подпоручик в Софийския артилерийски склад, след което в 4-ти артилерийски полк.

През 1902 година д-р И. Бацаров оглавява новосформирания Противочумен институт, който през 1908 година се обединява с Бактериологичния институт[2]. В 1904 година е назначен за началник на 1-ва софийска дивизионна болница, а от 1906 година е дивизионен лекар на 4-та пехотна преславска дивизия. На 15 октомври 1908 година е произведен в чин подполковник.

Участва в Балканската война (1912 – 1913) като дивизионен лекар на 4-та дивизия. През 1914 е произведен в чин полковник и поема длъжността началник на военно-санитарната служба при Министерството на войната и главен лекар на Действащата армия – пост, който заема до 1920 година. На 19 март 1917 г. е награден с османския медал „За бойни заслуги“, същия месец – османския орден „Меджидие[3], а същата година – и османския сребърен орден „Лиякат“.

Иван Бацаров е първият български лекар, който получава чин генерал-майор – на 15 август 1917 година. Това е признание за усилията, които д-р Бацаров полага за намаляването на смъртността и болестите в българската армия по време на Първата световна война.

Уволнява се от военна служба през 1919/1920 година, след което работи в Бактериологичния институт в София до 1929 г.

Санитарен генерал-майор Иван Бацаров умира в София през януари 1951 година.

Иван Бацаров е женен и има 3 деца.

  • Орден „За храброст“ IV степен, 2 клас без мечове
  • Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове отгоре
  • Орден „За военна заслуга“ III и IV степен на обикновена лента
  • Османски медал „За бойни заслуги“ (1917)
  • Османски сребърен орден „Лиякат“
  • Османски орден „Меджидие“ (1917)
  • Die maligen Tumoren des geschites und ihre operative Behandlung (1892), Zurich
  • La pneumonie pesteuse experimental (1899), Paris[4]
  1. Никола Шопов, Любомир Алексиев, АКЦЕНТИ НА МЕДИЦИНСКОТО ОСИГУРЯВАНЕ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА / Военномедицинска академия, Научно-приложен център по военномедицинска експeртиза, авиaционна и морска медицина / 26 септември 2018 г. // Архивиран от оригинала на 2021-11-26. Посетен на 2021-11-26.
  2. История на медицината в България, София, 1980, с. 147.
  3. Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 517.
  4. Централен военен архив, ф. 012, оп.1, а.е. 9, л.1.