Христо Батанджиев
Христо Иванов Батанджиев е български революционер, деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско.
| Христо Батанджиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1869 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Иван Батанджиев |
| Други роднини | Иван Батанджиев (внук) |
| Христо Батанджиев в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е през 1869 година в град Гумендже, Османска империя (днес Гумениса, Гърция), в което баща му Иван Батанджиев е бил свещеник през 70-те години на XIX век и член на Гумендженската българска община.[1][2] През 1888 – 1911 година е учител в Солунската българска мъжка гимназия и секретар на българската митрополия в Солун. През октомври 1893 година е един от шестимата основатели на революционния комитет в Солун, поставил началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След Младотурската революция през 1908 година се включва активно в Съюза на българските конституционни клубове в Македония.
През юни 1913 година, след избухването на Междусъюзническата война е арестуван от гръцките власти и заедно с много други българи от Солун е натоварен на кораб с цел да бъде интерниран на остров Трикери. Загива по пътя.[3][4]
Жени се през 1909 година за учителката в Солунската българска девическа гимназия Екатерина Периклиева, родом от Шумен.[5][6] Българският спортен деятел Иван Батанджиев е негов син, а геологът Иван Батанджиев внук.[7]
Памет
редактиранеНа Христо Батанджиев е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).[8][9]
-
Христо Батанджиев със сина си Иван Батанджиев -
Портрет на Батанджиев -
Портрет на Батанджиев -
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Батанджиев (28-и в третата колона)
Родословие
редактиране| Иван Батанджиев | |||||||||||||||||||||
| Екатерина Периклиева | Христо Батанджиев (1869 - 1913) | Олимпия Батанджиева | |||||||||||||||||||
| Иван Батанджиев (1899 - ?) | |||||||||||||||||||||
| Иван Батанджиев (р. 1936) | |||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Димитровъ, Лазаръ. Учителствуването ми въ Гумендже и интернирането ми въ родното село // Илюстрация Илиндень XV (4 (144). София, априлъ 1943.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 58.
- ↑ Караянев, Атанас. Последните дни на Българската търговска гимназия и заточение на о. Трикери, с. 12, solunbg.org, посетен на 7 април 2023 (Споменът се съхранява в Църковно-историческия архивен институт с инв. № 10847.)
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 266.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 252.
- ↑ Вѣнчавка // Отечество. I (40). 8 юлий 1909 год. с. 3, 4.
- ↑ Кунов, Ангел. Ст.н.с. д-р Иван Батанджиев на 80 години // Списание на Българското геологическо дружество 77 (2-3). София, Българска академия на науките, 2016. с. 111.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 222.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 17.
| Елисавета Кондратиева | → | директор на Солунската българска девическа гимназия (1889 – 1890) |
→ | Марин Пундев |