Солунска българска девическа гимназия
Солунската българска девическа гимназия „Свето Благовещение“ е първата българска девическа гимназия в Македония. Гимназията е основана през есента на 1880 година в град Солун, където съществува до 1913 година. Гимназията се поддържа от Българската екзархия и от Солунската българска община.
Солунска българска девическа гимназия „Св. Благовещение“ | |
Печат на Солунската българска девическа гимназия | |
Информация | |
---|---|
Седалище | Солун, Османска империя |
Основаване | 1880 г. |
Основател | Българска екзархия |
Закриване | 1913 г. |
Вид | гимназия |
Директор | Кузман Шапкарев Георги Кандиларов Христо Батанджиев Михаил Сарафов |
Солунска българска девическа гимназия „Св. Благовещение“ в Общомедия |
История
редактиранеВ 1880 година девическата гимназия стартира с първи клас и една учителка.[1] Всъщност гимназията се открива с един подготвителен клас, а в следващата година и с първи клас.[2] В същата 1881 година девическата гимназия се именува „Благовещение“.[3] За първа учителка е поканена дъщерята на Димитър Миладинов – Царевна Миладинова, която по това време работи като учителка в Свищов.[4] Кузман Шапкарев е определен за главен учител на мъжката и девическата гимназия.[5] Първоначално срокът на обучение е 4 години, от 1886 – 1887 година – 5, от 1890 – 1891 – 6, а от 1907 – 1908 година – 7 години. В началото на 1881 – 1882 се известява за откриване на втори клас в девическата гимназия с окръжно до общините в Македония, като изискванията са учениците да са здрави, с училищно удостоверение за добър успех и с минимална възраст от 14 години.[5][6] В 1885 – 1886 гимназията излъчва първия си випуск, от който се дипломират 6 ученички, завършили IV клас и с учителски персонал – Царевна Миладинова, Евгения Димиева (братовчедка на Стефан Стамболов), Елена Стателова, Камелия Сплитек и Анна Тръпчева.[7] Към гимназията функционира пансион, в който през учебната 1888 – 1889 година са настанени 66 ученички.[8]
В гимназията преподават учители от Солунската българска мъжка гимназия, както и Царевна Миладинова, Хрисанта Настева, Е. Димитрова и други. В гимназията се преподава по същия учебен план като в мъжката гимназия. От 1904 година тя се премества в отделна сграда. Михаил Сарафов има големи заслуги за сдобиването на гимназията с тази сграда като се свързва с Евлоги Георгиев и успява да го убеди да купи и да подари на Солунската община триетажно и светло помещение до мъжката гимназия.[10] От 1905 – 1906 година се изучава и шивачество. Сред директорите на гимназията са Георги Кандиларов, Марин Пундев, Христо Батанджиев, Михаил Сарафов (1895 – 1896), Йордан Николов (1910 – 1911).
Гимназията до закриването си от новите гръцки власти в 1913 година подготвя 22 випуска с общо 647 възпитанички. Впоследствие девическата заедно с мъжката гимназията се сливат в едно учебно заведение, под името „Струмишка смесена гимназия“. След 1913 година тя се мести последователно в градовете Струмица, Щип, пак Струмица, Петрич. През 1920 година се установява окончателно в град Горна Джумая (днес Благоевград) в Пиринска Македония, България, където съществува и до днес под името Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.[11][12]
Голяма част от архива на девическата гимназия се съхранява в Националната библиотека на Гърция в Атина.[13]
Директори
редактиранеСписък на директорите на Солунската българска девическа гимназия | ||
---|---|---|
Име | Период | Общо години |
1. Царевна Попалексиева | 1883/1884 | 1 |
2. Георги Кандиларов | 1884/1885 | 1 |
3. Константин Стателов | 1885/1886 | 1 |
4. Елисавета Кондратиева | 1886/1887 до 1888/1889 | 3 |
5. Христо Батанджиев | 1889/1890 | 1 |
6. Марин Пундев | 1890/1891 до 1893/1894 | 4 |
7. Йордан Хаджипетров | 1894/1895 | 1 |
8. Михаил Сарафов | 1895/1896 | 1 |
9. Анастас Наумов | 1896/1897 | 1 |
10. Георги Пенев | 1897/1898 и 1898/1899 | 2 |
11. Антон Попстоилов | 1899/1900 и 1900/1901 | 2 |
12. Благой Десковски | 1901/1902 | 1 |
13. Тодор К. Танев | 1902/1903 до 1909/1910 | 8 |
14. Йордан Николов | 1910/1911 | 1 |
15. Благой Калейчев | 1911/1912 | 1 |
16. Йордан Бомболов | 1912/1913 | 1[14] |
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Кандиларов, Георги. „Българските гимназии и основни училища в Солун“, Македонски национален институт, София, 1930, стр. 16 – 17. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.
- ↑ ЦДИА, ф.264, оп. 1, ае 269, л. 139 (двадесет и пет годишен отчет на гимназията). Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.
- ↑ „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 68.
- ↑ Алексиев, Владислав. „Създаването на българската община в Солун“ сборник „Солун“, София, 1934, стр. 213. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.
- ↑ а б „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.
- ↑ „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 69.
- ↑ „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 74.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246 К (Българска екзархия), оп.1, а.е. 21, л. 101.
- ↑ Солун и българите: история, памет, съвремие // Институт за балканистика с Център по тракология към БАН.
- ↑ Научен архив при БАН, из архива на М. Сарафов, т. II, стр. 156. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 80.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
- ↑ Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора, Изд. на Отечествения фронт, София, 1985
- ↑ Спасов, Пантелей. Запазен архив на българските гимназии в Солун // „Македонски преглед“ XLІI (2). София, МНИ, 2019. с. 98-142.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 152.