Дарителство и благотворителност в България традиции и съвременност

The American system of higher education is admired around the world, both for its quality and diversity. Despite criticisms that are sometimes directed toward U.S. universities, they are regarded as models by many institutions elsewhere around the world. Ukraine is undergoing a dramatic transition in its higher education system. Previously reliant entirely on the government, Ukrainian universities now face declining government funding and are being encouraged to develop alternative sources of support. At the same time, strengthening higher education is viewed as a critical national strategy for growth in a global economy based on information technology. In this time of change, many universities are seeking to emulate higher education in the United States, especially with regard to the development of philanthropic support. Ukraine has also got deeply rooted giving traditions, which we find useful to understand in order to determine how or whether to adapt successful national practices, combined with progressive American experience, to our contemporary situation in higher education. Thus, the following paper introduces definitions of the key terms used in the research, and analyses their etymology as well as the way they relate to each other in an integrated whole. The establishment of common definitions is a criterion of science. The fields of institutional advancement and educational fundraising have yet to achieve such commonality, and although the paper does not resolve that problem, it does offer some important distinctions. In the paper the author provides an overview of the historical tendencies and models of philanthropic giving in Ukrainian society that shed the light on why people give, and on the factors and processes that influenced that behaviour. Moreover, the timeline of key philanthropic events in Ukraine that refer to patronage of education and culture, beginning with the Palaeolithic age up to the present days, is compiled; and the list of benefactors, set in their social context, in each of the specified periods is presented in the paper. Furthermore, the paper places contemporary educational fundraising in the context of history. It is not only a history of philanthropy, but rather a brief history of organized fundraising in Ukraine. Eventually, the focus is on the actual state of fundraising practices in the national system of higher education. The evolution of the professional field and the prospects for the development of educational fundraising as a tool to diversify sources of extramural support for university, in the context of neoliberal ideology of modern educational reforms, are discussed.

Гласник Етнографског музеја, 2008

Етнографска грађа презентована у овом раду прикупљена је за време теренског истраживања обављеног у селима у сливу реке Белице, 2006. године. Теренско прикупљање етнографске грађе фокусирано је на церемонијалну размену добара и на размену рада. Осим тога, прикупљени су и подаци о спорадичној размени. Приликом конципирања теренског истраживања руководио сам се теоријским концептима насталим у економској антропологији, тако да је размена добара третирана превасходно као ситуација рационалне економске калкулације.

KNOWLEDGE, 2017

In 2015, within the project „Culture of giving in Education: social, institutional and personal dimensions ”, funded by the Scientific Research Fund at the Ministry of Education, records of donations in the sphere of Education for the period from 1878 to 1944 in Bulgaria were examined and a nationally representative sociological survey on „Attitudes towards donating for Education” was conducted. These activities were carried out in connection with one of the main scientific objectives of the project - „to explore the „culture of gift” and the „logic of practice” of giving in Education in Bulgaria throughout different historical periods and to reveal the factors that influence their formation and the dynamics of donation activity. Based on the collected archive documents, the data from the representative survey and additional literature and investigations, the donation activity in the sphere of Education in Bulgaria is traced through the following three historical periods: from the Liberation of Bulgaria (1878) until 1944; in the period from 1944 to 1989; after the „Velvet revolution” of 1989 to 2015. The donation activity for educational causes is different in the studied historical periods of the development of Bulgaria. The philanthropy depends on the political situation and regulations. The giving is a value for a lot of Bulgarians in the period from the Liberation to 1944. Bulgarian population is committed to caring for the sick, the orphans, the widows and the communities in need. Bulgarians have been actively involved in the construction of monasteries, churches, chapels and schools with their own resources, land and labor. There have been made a lot of donations for different causes, but mostly for education, followed by social causes - helping orphans and poor children during this period. After 1944 the donation activity has been practically interrupted. The situation has changed dramatically in comparison to the previous examined period. Donor funds have been closed. Donation has been destroyed and the consequences have been extremely negative. The donation gradually returned to the Bulgarians’ public life after 1989, but overall it has not been mainly oriented towards education. However, there are preconditions for the formation of a culture of giving in education. В рамките на проект на тема „Култура на дарителство в сферата на образованието: социални, институционални и личностни измерения”, финансиран от Фонд научни изследвания към МОН, през 2015 година бяха проучени архивни документи за осъществени дарения в сферата на образованието в България за периода от 1878 г. до 1944 г. и беше проведено национално представително социологическо проучване на тема „Нагласите към дарителството за образование”. Тези дейности се осъществиха във връзка с една от основните научни задачи, които си поставя проектът - „да изследва „културата на дара” и „логиката на практиката” на дарителство за образование в различни исторически периоди у нас и да разкрие факторите, които влияят върху тяхното формиране и върху динамиката на дарителската активност”. На базата на събраните архивни документи и данни от представителното социологическо изследване, както и на допълнителни литературни източници и проучвания е проследена дарителската активност в сферата на образованието в България през следните три исторически периода: от Освобождението на България (1878 г.) до 1944 г; в периодът от 1944 г. до 1989 г.; след „нежната революция” от 1989 г. до 2015 г. Различна е дарителската активност за образователни каузи в изследваните исторически периоди от развитието на България. Разпространението на благотворителните прояви в обществото зависи в най-голяма степен от политическото устройство и нормативната уредба. В периода от Освобождението до 1944 г. дарителството е ценност за голяма част от българското население. Като цяло българите са съпричастни към грижата за болните, сираците, вдовиците и общностите в нужда. Освен това те се включват активно със собствени средства, земя и труд в построяването на манастири, църкви, параклиси и училища. През този период българите даряват много и за различни каузи, но най-вече за образование; следвано от социални каузи - подпомагане на сираци и бедни деца. След 1944 г. дарителската активност в България практически изчезва. Ситуацията е коренно променена в сравнение с разгледания предходен период. Дарителските фондове са закрити, с което се слага край на всички дарителски практики. Дарителството е унищожено, а последствията са крайно негативни. С промените от 1989 г. дарителството постепенно се завръща в обществения живот на българите, но като цяло то е ориентирано към различни от образованието сфери. Съществуват предпоставки за формирането на култура на дарителство в сферата на образованието.

Дар и култури на дарителство за образование: теории, институции, личности, 2017

DONATORS’ MOTIVES FOR THE EDUCATION IN BULGARIA (1878 – 1944) Chief Assist. Prof. Petar Parvanov, PhD South-West University “Neofit Rilski” Faculty of Economics [email protected] Summary: At first sight, donation means something given gratuitously without expecting any response. This is how donation is viewed in the legal theory as well as in the modern Bulgarian society. Certainly, the moral satisfaction and selflessness is part of the donation, but now and in the past, there are also other motives related to acquiring indirect social and economic benefits. The motive is the driving force for achieving certain goals. It is the internal impulse making you do one activity leading to a particular result. In this trait of thoughts the motive for donation appears to be a very important part of the donation act. It is determinant for doing it. Through the donation act, the donator strives for having the feeling of internal satisfaction. The donations in the field of education in the examined period are numerous. Although the main motives are basically moral, in most of the cases, the intention for achieving other goals is seen behind. This paper has the main objective to clarify the essence of the donation motives over the examined period.

2017

У раду се представљају резултати савремених теренских истраживања који се односе на традиционалне форме посредовања добрих жеља и даривања у контексту новогодишњих празника. Из обредно-обичајног комплекса који обухвата маскирање, опходне поворке, гостопримство и благосиљање издвајају се вербални кодови и посматрају као симболичке структуре комплексног значења, аналогне усменопоетским формулама, помоћу којих се реконструише слика свијета иманентна српској традицијској култури. Разматра се и могућност да се обредно-обичајно маскирање одреди као карневал, и да се распрострањена локална пракса у том облику дефинише као нематеријално културно насљеђе

Основные этапы развития благотворительности Русской православной церкви (X в. – 1920-е гг.), 2019

В статье исследованы основные этапы развития церковной благотворительности в период X в. - 1920-е гг. Хронологические рамки исследования обусловлены появление феномена церковной благотворительности в X в. и законодательным ее запрещением советской властью в 1920-е гг. Целью статьи является изучение развития церковной благотворительности с X в. до 1920-х гг. Для достижения поставленной цели в ходе работы над статьей были поставлены следующие исследовательские задачи: выявить основные этапы в развитии церковной благотворительности; проанализировать взаимоотношения государства и РПЦ по вопросам благотворительности. В ходе исследования были получены некоторые результаты: удалось выделить пять этапов развития церковной благотворительности - домонгольский, монгольский, послемонгольский («царский»), императорский и советский. В большинстве этапов практика церковной благотворительности всегда была тесно связана с государством. Однако после революции 1917 г. советское государство начало борьбу с церковной благотворительностью, в основном завершившуюся к концу 1920-х гг.

Велев. В. Опазване, съхраняване и препредаване на традицията и познанието – опит и добри практики. – В: Проблеми на културното наследство. Living. Heritage. Tomorrow. Т. 4. Сборник с доклади от научна конференция – София, 21 септември 2021 г., АИ „За буквите – О писменехь“, С., 2022, с. 23-36. IS..., 2022

Author analyses philanthropic activity of the Jewish community in Drohobych and Boryslaw, focusing on entrepreneurs in the second half of the XIXth century. The article aims to demonstrate charitative strategies and directions of the activity both of organizations and private philanthropists. Another point is to understand the role of Western European organizations in change of these strategies.