удивителен
Облик
удивителен (български)
ед. ч. | м. р. | уди·ви·те·лен | |
---|---|---|---|
непълен член | уди·ви·тел·ния | ||
пълен член | уди·ви·тел·ни·ят | ||
ж. р. | уди·ви·тел·на | ||
членувано | уди·ви·тел·на·та | ||
ср. р. | уди·ви·тел·но | ||
членувано | уди·ви·тел·но·то | ||
мн. ч. | уди·ви·тел·ни | ||
членувано | уди·ви·тел·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който буди удивление; чуден, странен. Удивителна красота. Удивителни традиции.
• Удивителен знак. Спец. Препинателен знак, поставян в края на изречение, което изразява заповед или чувство.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- учудващ, прелестен, прекрасен, очарователен, омаен, пленителен, чуден, възхитителен, дивен, поразителен, изумителен, нечут, чудесен, необикновен, чудноват, забележителен, приказен, баснословен, фантастичен, феноменален, неочакван, непредвиден, невероятен, изненадващ, захласващ
- огромен, знаменит, славен
- недействителен
- шеметен, зашеметяващ, глупав, лекомислен, краен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|