копче
Облик
копче (български)
ед.ч. | коп·че | |
---|---|---|
членувано | коп·че·то | |
мн.ч. | коп·че·та | |
членувано | коп·че·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 65
- Малък предмет, пришиван към дреха или друго изделие от плат, кожа и под. за прикрепване на отделните детайли.
- Бутон, клавиш.
Етимология
диал. копчи, копчета мн.ч. „безопасни игли“, копчило „тока за колан, нещо, с което се закопчава“. Сродни форми: сръб. копча, словен. kopča, рум. copcă, copcie, алб. kopçë, нгр. κόπιτσα, тур. kopça „тока, копче, закопчалка“, унг. kapocs „кука, скоба, копче, панта“. Макар да се смята, че всички форми произлизат от унгарски, предвид интонацията и високата производителност на корена в бълг. език по-вероятно думата е старинна. Срв. писм.-монг. tobči, монг. товч, бурят. tobšo „копче“, джагат. topçak „копче, топче“.
Фразеологични изрази
"копче" не може да каже - не може да възрази на неоспорими доказателства
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
копча, изкопча, закопчавам, вкопчвам се, закопчавам, откопча, откопчавам, докопча, разкопчавам,