бук
Облик
бук (български)
ед.ч. | бук | |
---|---|---|
непълен член | бу·ка | |
пълен член | бу·кът | |
мн.ч. | бу·ко·ве | |
членувано | бу·ко·ве·те | |
бройна форма | бу·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
вид широколостно дърво.
Етимология
ст.-бълг. боукы „букова дъсчица, на която се отбелязват сметки“. Праслав. *buky, род. п. *bukъve, стара заемка от германски: срв. гот. bōka, староисл. bok, старосакс. boka, ст.в.нем. buohha „бук“. Еднаква по произход с буква. Често срещана в топонимията: МИ Букова поляна, село в Смолянско; МИ Буково села, МИ Букак, село в Търговищко; букачки п. 1851 г.; МИ Буката, квартал в София и село в Смолянско; МИ Букевица, село във Врачанско, 1875 г.
Фразеологични изрази
Превод
|
|