Направо към съдържанието

Юнес Ел Айнауи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юнес Ел Айнауи
Younes El Aynaoui
Информация
Държава Мароко
Роден
12 септември 1971 г.  (на 53 г.)
Живее вРабат, Мароко
Височина / Тегло193 cm / 86 kg
Кариера
Професионална1990
Оттеглил се2010
Пари от наградни фондове$ 4 044 667
Сингъл
Победи-загуби265–227
Титли от ATP5
Най-висока позиция14 (11 март 2003)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия1/4 финал
2000, 2003
Ролан Гарос4-ти кръг
1995, 2000
Уимбълдън3-ти кръг
2000, 2001, 2003
ОП на САЩ1/4 финал
2002, 2003
Двойки
Победи-загуби24–56
Най-висока позиция85 (14 юли 2003)
Отборно
Купа ДейвисМароко (1990-1995, 1999-2003, 2005, 2007-2008)
Информацията е актуална към 21 август 2024
Юнес Ел Айнауи в Общомедия

Юнес Ел Айнауи (на арабски: يونس العيناوي) е марокански тенисист. Най-високото му класиране в световната ранглиста за мъже е достигането до 14-о място през 2003 година.

Има пет титли от турнирите на ATP и 11 загубени финала. Най-добрите му постижения в турнирите от Големия шлем са достигане до четвъртфинали на Откритото първенство на Австралия и Откритото първенство на САЩ. През цялата си кариера е измъчван от редица контузии, което го спира от игра за дълги периоди от време. След 16 месечно отсъствие от корта изиграва последния си професионален мач през 2010 г. в Доха.

Юнес Ел Айнауи е роден на 12 септември 1971 в Рабат, Мароко.

Ел Айнауи е изключително популярен в родината си. В анкета от 2003 г. в мароканския вестник L'Economiste, читателите поставят тенисиста на първо място като модел за подражание на обществото, преди министър-председателя и лекоатлета Хишам ел Геруж. Централният корт на Кралския тенис клуб в Маракеш носи неговото име.

През 1990 на 18-годишна възраст Юнес Ел Айнауи постъпва в академията на Ник Болетиери в Брадентън (Флорида). Подготвя се там в продължение на две години, като се издържа с управление на училищния автобус, почистване на фитнес зали, наплитане на ракети и др.

Тежка контузия в глезена през 1996 и претърпяната впоследствие операция води до дългото му отсъствие от корта. През 1998 г. печели наградата на ATP за „Завръщане на годината“.

През 2003 г. достига до четвъртфинал на Откритото първенство на Австралия, побеждавайки актуалния №1 в световната ранглиста Лейтън Хюит с резултат 6-7, 7-6, 7-6, 6-4. В последвалия петсетов мач губи от бъдещия №1 Анди Родик с 4-6, 7-6, 4-6, 6-4, 21-19. Тайбрекът в петия сет се превръща в най-дългия по брой на изиграните геймове в историята на тениса. Рекордът е подобрен през 2010 г. от Джон Иснър и Никола Маю на Уимбълдън (6-4, 3-6, 6-7(7), 7-6(3), 70-68).

На 3 декември 2005 Ел Айнауи дава положителна допинг проба за канабис на турнир от вътрешното първенство на Италия.[1] Тенисистът отрича употребата на забранени вещества.[2]

През периода 2004-2007 г. Ел Айнауи почти не играе в турнири от ATP Tour поради травми. Завръща се в игра след седем месечно отсъствие, печели два по-малки турнира и през май 2008 достига до полуфинал на турнира БМВ Оупън, където губи от Фернандо Гонзалес. С това се превръща във втория най-възрастен играч, достигал до полуфинал на турнири от ATP след Джими Конърс през 1993.

Юнес Ел Айнауи слага край на кариерата си през януари 2010 година. Впоследствие участва само на турнири за ветерани.

Кариерна статистика

[редактиране | редактиране на кода]

ATP финали (5 титли; 16 финала)

[редактиране | редактиране на кода]
П–З Година Турнир Клас Настилка Опонент Резултат
Загуба 0–1 1993 Гран При Хасан Втори Световни серии клей Гилермо Перес Ролдан 4–6, 3–6
Загуба 0–2 1996 Катар Оупън Световни серии Твърда Петер Корда 6–7(5–7), 6–2, 6–7(5–7)
Загуба 0–3 1996 Джакарта Оупън Световни серии Твърда Шенг Схалкен 3–6, 2–6
Загуба 0–4 1996 Нидерландия Оупън Световни серии клей Франсиско Клавет 5–7, 1–6, 1–6
Загуба 0–5 1998 Чили Оупън Световни серии клей Франсиско Клавет 2–6, 4–6
Победа 1–5 1999 Нидерландия Оупън Световни серии клей Мариано Сабалета 6–0, 6–3
Загуба 1–6 2000 Банколумбия Оупън Международни клей Мариано Пуерта 4–6, 6–7(5–7)
Загуба 1–7 2001 Нидерландия Оупън Международни клей Алекс Кореча 3–6, 7–5, 6–7(0–7), 6–3, 4–6
Победа 2–7 2001 Румъния Оупън Международни клей Алберт Монтанес 7–6(7–5), 7–6(7–2)
Загуба 2–8 2001 Сюд дьо Франс Оупън Международни Килим (з) Иван Любичич 3–6, 2–6
Победа 3–8 2001 Катар Оупън Международни Твърда Феликс Мантиля 4–6, 6–2, 6–2
Загуба 3–9 2002 Дубай Чемпиъншипс Межд. Голд Твърда Фабрис Санторо 4–6, 6–3, 3–6
Победа 4–9 2002 Гран При Хасан Втори Международни клей Гилермо Каняс 3–6, 6–3, 6–2
Победа 5–9 2002 Баварски шампионат Международни Клей Райнер Шютлер 6–4, 6–4
Загуба 5–10 2002 Швеция Оупън Международни Клей Карлос Моя 3–6, 6–2, 5–7
Загуба 5–11 2003 Гран При Хасан Втори Международни клей Жулиен Бутер 2–6, 6–2, 1–6