София (област)
- Тази статия е за областта, включваща столицата. За областта, невключваща столицата, вижте Софийска област.
Област София Sofia (stolitsa) | |
Области в България | |
Област София на картата на България | |
Страна | България |
---|---|
Район за планиране | Югозападен район за планиране |
Областен център | София |
Площ | 1348.902 km² |
Население | 1 280 334 души (31 декември 2022 г.) |
Общини | 1 |
БВП (2021) | 59 172 000 000 лв.[1] |
МПС код | С |
Официален сайт | www.sf.government.bg |
Административно деление на областта | |
София в Общомедия |
Област София (столица)[2], наричана синонимно също област София[3] и област София-град или София-столица, както и Столична област, е област на България.
Заема площ от 1 348,9 km². Населението ѝ възлиза на 1 480 830 души (2021)[4], което я прави най-населената и най-гъсто населената област в България. През 2011, мнозинството (1 202 761 души или 93,4 %) от жителите на областта живеят в гр. София.
На запад, север, изток, югоизток граничи със Софийска област, а на югозапад – с област Перник.
Пощенските кодове в област София – град са от 1000 до 1999, разпределени в пощенски райони. МПС кодовете са С, СА, СВ, като последният влиза в сила от средата на ноември 2014 г.
Устройство
[редактиране | редактиране на кода]Област София (столица) включва една-единствена община – Столичната община, която покрива цялата територия на областта. Има общо 38 населени места, включително град София, който заема около 15 % от територията на областта.
- Управление
Областният управител на област София (столица) се назначава пряко от Министерския съвет, а неговите заместници – от министър-председателя). Областният управител има право да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.[5]
Столичната община се управлява от общински съвет, избиран на всеки 4 години. Столичният общински съвет (СОС) има правомощия над цялата Столична община, основна част от която е град София. Общинските съветници, общинският кмет и районните кметове се избират от жителите на общината чрез местни избори; СОС определя бюджетите на Столичната община и на отделните софийски райони.
- Административни райони
Столичната община се разделя на 24 района: 16 от тях са съставени само от части на София, 5 включват части от София, както и други населени места в областта, и 3 района включват единствено градове и села извън град София.
Районните кметове има правомощия на територията на своя район, включително на селата и градовете, намиращи се на неговата територия, както и да управляват бюджета на своята районна администрация.[6]
В областта 3 от населените места – гр. Нови Искър, гр. Банкя и с. Панчарево, са административни центрове на своите едноименни райони. Град Бухово обаче си няма собствен кмет, а е пряко администриран от район Кремиковци (седалището на чиято общинска администрация се намира в кв. Ботунец).
При това 10 (отдалечени) квартала и жилищен комплекс в София имат допълнителна администрация[7], подобна на кметство. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от София, но не всички от тях си имат такава администрация. Такива отдалечени квартали, често наричани „села“, нямат кметове, а т.нар. „главен специалист“ или „кметски наместник“.
- Избирателни райони
Столичната област е подразделена на 3 многомандатни избирателни района (МИР) – София – 23 (юг), София – 24 (център и североизток) и София – 25 (запад и север). Всеки от тези МИР покрива 8 градски района. Към 2013 г. тези избирателни райони имат следните избиратели:
- София – 23 – 396 000 души
- София – 24 – 368 000 души
- София – 25 – 364 000 души[8]
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Столичната област има 38 населени места: 4 града и 34 села. В следващия списък са подредени по азбучен ред, като градовете са отбелязани с удебелен шрифт.
- Балша
- Банкя
- Бистрица
- Бусманци
- Бухово
- Владая
- Войнеговци
- Волуяк
- Герман
- Горни Богров
- Доброславци
- Долни Богров
- Долни Пасарел
- Железница
- Желява
- Житен
- Иваняне
- Казичене
- Клисура
- Кокаляне
- Кривина
- Кубратово
- Кътина
- Лозен
- Локорско
- Мало Бучино
- Мировяне
- Мрамор
- Мърчаево
- Негован
- Нови Искър
- Панчарево
- Плана
- Подгумер
- Световрачене
- София
- Чепинци
- Яна
Квартали, териториално отделени от застроената част на столицата:
Квартали далеч от основната заселена част на София, разделени чрез индустриални зони:
Население
[редактиране | редактиране на кода]Област Община |
Площ (в км²) |
Жители 31.12.1934 |
Жители 31.12.1946 |
Жители 1.12.1956 |
Жители 1.12.1965 |
Жители 2.12.1975 |
Жители 4.12.1985 |
Жители 4.12.1992 |
Жители 1.03.2001 |
Жители 1.02.2011 |
Жители 07.09.2021 |
Брой общини |
Градове | Села | Общо |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Област София | 1 348 902 | 400 705 | 525 710 | 724 603 | 905 287 | 1 076 741 | 1 201 719 | 1 190 126 | 1 170 842 | 1 291 591 | 1 274 290 | 1 | 4 | 34 | 38 |
Столична община | 1 348 902 | 400 705 | 525 710 | 724 603 | 905 287 | 1 076 741 | 1 201 719 | 1 190 126 | 1 170 842 | 1 291 591 | 1 274 290 | 4 | 34 | 38 |
Вероизповедание (2011):[10]
Самоопределили се: 1 035 176 души:
Православни: 892 511 (86,22 %),
други: 142 665 (13,78 %)
- Етнически състав
Численост на етническите групи според преброяванията на населението:[11][12]
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Неотговорили | |
2001 | 1 170 842 | 1 124 240 | 6036 | 17 885 | 13 652 | 4645 | 4384 |
2011 | 1 291 591 | 1 136 433 | 6526 | 18 284 | 9848 | 7240 | 113 260 |
Дял на етническите групи според преброяванията на населението (в %):[11][12]
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Неотговорили | |
2001 | 100.00 | 96.01 | 0.51 | 1.52 | 1.16 | 0.39 | 0.37 |
2011 | 100.00 | 87.98 | 0.50 | 1.41 | 0.76 | 0.56 | 8.76 |
- Движение на населението
Раждаемост, смъртност и естествен прираст в периода 1999 – 2023 г. по данни на НСИ:[13]
Живородени | Починали | Естествен прираст |
Раждаемост (в ‰) |
Смъртност (в ‰) |
Естествен прираст (в ‰) | |
1999 | 9 601 | 14 495 | −4894 | 8.0 | 12.0 | −4.0 |
2000 | 11 124 | 14 781 | −3657 | 9.1 | 11.9 | −3.0 |
2001 | 10 052 | 14 814 | −4762 | 8.5 | 12.6 | −4.1 |
2002 | 10 293 | 15 134 | −4841 | 8.6 | 12.7 | −4.1 |
2003 | 10 677 | 15 047 | −4370 | 8.9 | 12.5 | −3.6 |
2004 | 10 963 | 15 335 | −4372 | 8.9 | 12.6 | −3.7 |
2005 | 12 062 | 15 559 | −3497 | 9.8 | 12.7 | −2.9 |
2006 | 12 781 | 15 661 | −2880 | 10.4 | 12.7 | −2.3 |
2007 | 13 393 | 15 623 | −2230 | 10.8 | 12.6 | −1.8 |
2008 | 14 381 | 15 185 | −804 | 11.6 | 12.2 | −0.6 |
2009 | 15 309 | 15 078 | 231 | 12.3 | 12.1 | 0.2 |
2010 | 14 884 | 14 856 | 30 | 11.9 | 11.8 | 0.1 |
2011 | 13 742 | 15 174 | −1432 | 10.6 | 11.7 | −1.1 |
2012 | 13 597 | 15 486 | −1889 | 10.4 | 11.9 | −1.4 |
2013 | 13 107 | 15 076 | −1969 | 10.0 | 11.5 | −1.5 |
2014 | 13 799 | 15 358 | −1559 | 10.5 | 11.7 | −1.2 |
2015 | 13 452 | 15 686 | −2234 | 10.2 | 11.9 | −1.7 |
2016 | 13 489 | 15 523 | −2034 | 10.2 | 11.7 | −1.5 |
2017 | 13 597 | 15 377 | −1780 | 10.3 | 11.6 | −1.3 |
2018 | 13 060 | 15 532 | −2472 | 9.8 | 11.7 | −1.9 |
2019 | 13 075 | 15 635 | −2560 | 9.8 | 11.8 | −2.0 |
2020 | 13 108 | 17 721 | −4613 | 9.9 | 13.4 | −3.5 |
2021 | 13 135 | 21 910 | −8775 | 10.0 | 16.8 | −6.8 |
2022 | 12 778 | 17 104 | −4326 | 10.0 | 13.4 | −3.4 |
2023 | 12 708 | 14 579 | −1871 | 9.9 | 11.4 | −1.5 |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]- Водещите 10 компании в София-град и Софийска област по оборот през 2015 г.[14]
Компания | Оборот (млн.лв.) | Печалба (млн.лв.) | |
1. | Български Енергиен Холдинг ЕАД | 6686,6 | 29,5 |
2. | Аурубис България АД | 4193,9 | 216,9 |
3. | Национална Електрическа Компания ЕАД | 3200,5 | −196,7 |
4. | Лукойл-България АД | 3003,8 | −6,1 |
5. | Кауфланд България ЕООД ЕНД КО КД | 1487,1 | 82,3 |
6. | ЧЕЗ Електро България АД | 1401,5 | 8,6 |
7. | Булгаргаз ЕАД | 1399,4 | 20,3 |
8. | ОМВ България ООД | 1024,5 | 33,5 |
9. | Адванс Пропъртис ООД | 993,0 | 64,6 |
10. | Експрес Логистика и Дистрибуция ЕООД | 990,5 | −0,5 |
Природа
[редактиране | редактиране на кода]Към 2015 г. в област София се намират 1 природен парк, 2 резервата, 6 защитени местности и 2 природни забележителности.
Код | Име | В землищата на | Площ (в ha) |
Година на обявяване |
---|---|---|---|---|
PP01 | Природен парк „Витоша“ (част) | Железница, Мърчаево, София | 27079,11 | 1934 |
R04 | Бистришко бранище | София | 1061,6 | 1934 |
R05 | Торфено бранище | София | 785,44 | 1935 |
ZM112 | Блатата | Долни Богров | 14,8 | 1993 |
ZM157 | Врана | София | 96,8 | 2001 |
ZM373 | Еленина бара | Мало Бучино | 5 | 1968 |
ZM381 | Манастирска кория | София | 40 | 1987 |
ZM399 | Турченица | Локорско, Нови Искър | 3,5 | 1968 |
ZM417 | Извора | Банкя | 1,72 | 1983 |
PZ018 | Кътински пирамиди | Кътина | 12,5 | 1962 |
PZ533 | Урвич | Панчарево | 56,4 | 1971 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg
- ↑ ЕКАТТЕ
- ↑ ГРАО
- ↑ ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА ЗА БРОЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ 7 СЕПТЕМВРИ 2021 ГОДИНА // 6 January 2022. Посетен на 6 January 2022.
- ↑ Ред на административните правомощия в София[неработеща препратка]
- ↑ Кмет на конци Архив на оригинала от 2008-02-26 в Wayback Machine. в. Дневник, 13 октомври 2007
- ↑ Столични районни администрации, кметства и квартали Архив на оригинала от 2016-03-09 в Wayback Machine., Sofia.bg Архив на оригинала от 2015-12-11 в Wayback Machine., намерено 2008-07-14
- ↑ Резултати от парламентарни избори 2013 – София-23, София-24, София-25, ЦИК. Посетена май 2013 г.
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 9 февруари 2021
- ↑ Население към 01.03.2001 г. по области и вероизповедание
- ↑ а б „Етнически състав на населението в България“ // miris.eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 18 март 2016.
- ↑ а б Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 март 2016. (на английски)
- ↑ „Здравно-демографски анализ за област София през 2014 година“ // srzi.bg. Архивиран от оригинала на 2016-03-25. Посетен на 17 март 2016.
- ↑ Първите в бизнеса. Поглед отвътре. Сп. „Мениджър“. стр 324, 340
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|