Направо към съдържанието

Junkers F 13

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Junkers F 13
Описание
ДържаваВаймарска република
ТипПътнически самолет
ПроизводителJunkers & Co.
Произведени бройки330
Първи полет25 юни 1919
В експлоатация от29 октомври 1919
Junkers F 13 в Общомедия

Junkers F 13 (Юнкерс F 13) е пътнически самолет, проектиран и произведен от самолетостроителната фирма Junkers & Co. в Германия през 1919 г. Това е първият самолет за гражданското въздухоплаване, построен изцяло от метал.

Четвъртият отляво е Джон М. Ларсен – производителят на F 13 в САЩ
Junkers F 13

В края на Първата световна война Хуго Юнкерс (Hugo Jurgens), като главен проектант и самолетостроител, и Ото Ройтер (Otto Reuter) се договарят да се проектира самолет, който да бъде изцяло от метал. За производството се предвижда технология чрез занитване на дуралуминиеви листа към конструкцията. Самолетът е проектиран напълно за нуждите на гражданската авиация и не се предвижда военното му използване. След полет на 25 юни 1919 г. [1] започва работата върху серийно производство. Във военните години и след поражението на Германия към този вид транспорт няма особен интерес. Това налага на 29 октомври 1919 г. първото производство на модел F-13 да се продаде в чужбина на Джон М. Ларсен (John M. Larsen) в САЩ. Фирмата „Junkers-Larsen Aircraft Corporation“, базирана в Ню Йорк, сглобява доставените F 13. Американската фирма на Ларсен произвежда и две машини модел JL6 с поплавъци са нуждите на флота на САЩ. Подобно сътрудничество също е било създадено и с Русия. В село Фили (сега квартал на Москва) е построен евакуираният от Рига завод „Руссо-Балт“. След революцията заводът с договор за концесия е предаден на „Junkers“, където започва производството на пътническия самолет Ju 13. Създадената в Русия авиокомпания „Добролёт“ е използвала тези машини. По-късно заводът прераства в голям авиационен завод, a след средата на 20 век е препрофилиран за производство на ракети и космически обекти.

Освен използването му като пътнически и товарен самолет, направени са модификации, използвани като санитарни самолети. За иранските ВВС е създаден в Съветския съюз военен вариант с картечница на покрива на кабината.

От общо произведени 330 бр. F 13, в Германия се експлоатират 110 самолета.

F-13 е самолет моноплан, нископлощник с един редови бутален двигател с вътрешно горене. Изградена е затворена остъклена пътническа кабина с четири места. Фюзелажът е пространствена тръбна стоманена конструкция с форма на кутия, със занитена обшивка от листа от дуралуминий. Устройството за излитане и кацане е триопорно-неприбираем колесник с опашно колело. Конструкцията на шасито позволява смяната на колелата със ски или поплавници, което е използвано по-късно при експлоатирането на самолета. Кабината е оборудвана с удобни тапицирани седалки и в първоначалния вариант пилотската кабина е част от общия салон. По-късно се оформя като самостоятелна, разделена от пътниците. Конструкцията на самолета е моноплан с долноразположено крило, изработен от метал, със затворената кабина, с увеличения брой на пътници е революция в самолетостроенетто през 1919 г., като се има предвид концепциите, прилагани в самолетостроенето дотогава.

Мощността на двигателя се увеличава постепенно от 160 hp до 570 hp, което е съобразено с новите изисквания на пазара и е наложило производството на много варианти на самолета.

В България е създадена фирма със смесено участие Бунавад (Българско народно въздухоплавателно акционерно дружество) на Българската държава и „Junkers Flugzeugwerke A.G.“. Първите полети започват през октомври 1927 г. с два самолета, летящи по маршрута София – Русе – Варна и приключват година по-късно, когато фирмата прекратява дейността си. Българската държава не е изпълнила задълженията си по договора (подписан на 22 ноември 1926 г. в София) да изплаща определени суми на Бунавад за закупуване на нови самолети, отваряне и експлоатиране на вътрешни линии и т.н. и германската страна е принудена да се оттегли, a Бунавад прекратява дейността си.

Технически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]
Двигател F 13 музеен експонат
Характеристика Показател (1919 г.) Показател (1927 г.)[2]
Производител Junkers Junkers
Екипаж 2 2
Пътници 4 4 -5
Двигател 6-цилиндров двигател BMW IIIa Junkers L-2
Мощност 136 kW (185 hp) 170 kW (230 hp)
Разпереност 14,82 m 17,75 m
Дължина 9,60 m 10,50 m
Височина 4,10 m -
Площ на крилото 34,50 m2 40,00 m2
Маса празен 1075 kg 1480 kg
Маса полетна 1800 kg 2400 – 2700 kg
Максимална скорост 170 km/h 205 km/h
Крейсерска скорост 140 km/h 175 km/h
Далечина на полета 1200 km -
Максимална скороподемност 3,00 m/s -
Таван 4600 m 5000 m
Разбег/пробег 200/150 m -
  1. www.junkers.de, архив на оригинала от 23 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100223100758/http://www.junkers.de/flugzeuge/juxx/f13-artikel.html, посетен на 14 март 2010 
  2. * Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Самолетите на България част първа от „Блерио“, до „Месершмит“, Издателство „Литера Прима“, София, 1996, с. 163. ISBN 954-8163-57-8
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация