Направо към съдържанието

HLA-B27

от Уикипедия, свободната енциклопедия

HLA-B27 (англ. Human Leukocytes Antigen B27) e антиген на човешките бели кръвни клетки. Това са белтъчни молекули, кодирани от съответните гени на ДНК в клетъчното ядро, които, свързвайки се с пептиди, изграждат антиген на повърхността на клетката[1], който е като „знаме“ за имунните клетки, по което разбират дали да унищожат или подминат въпросната клетка.[2]

Като ген, HLA-B27 представлява последователност от нуклеотидни двойки в рамките на ДНК-веригата, в която последователност се отличават два вида участъци според това дали участват в генното проявяване (англ. gene expression) – интрони, които не участват, и екзони, които участват. По-точно, когато РНК-полимеразата се пркрепи към ДНК и започне процесът на транскрипция (букв. преписване), се създава първична информационна РНК, която все още съдържа интрони и екзони. След своеобразно отсичане на интроните, останалите екзони биват снадени един към друг в оригиналната си последователност. Така вече у получена зряла иРНК се съдържат само екзони, които да участват в генното проявяване в рибозомите чрез процеса на транслация (букв. превеждане, т.е. превеждане от „езика на РНК“ на „езика на белтъците“). Преди всичко, измененията в екзони 2 и 3 на HLA-B27 обуславят неговото многообразие. Тези два екзона съответно кодират α1- и α2-областите на производния от HLA-B27 белтък. Оттук и спецификите на белтъка при свързването му с пептиди, за да се изгради антигенът. Именно сред тези пептиди, изучавайки многообразието на HLA-B27, учените търсят един или повече потенциални артрит-пораждащи пептиди във връзка с патогенезата на спондилоартропатиите (англ. SpA).[3]

В 2001 г. М. А. Кхан описва 25 алела, които отговарят за кодирането на 23 протеина: от HLA-B*2701 до B*2723.

Устройство на HLA-B27-белтъка

[редактиране | редактиране на кода]

Както и останалите MHC-I-молекули, белтъците, кодирани от HLA-B27, са клетъчноповърхностни гликопротеини, изградени от две полипептидни вериги – тежка верига с 340 аминокиселини, кодирани в хромозома №6, и лека не-многообразна[4] верига β2-микроглобулин.

Степента на болестотворност на даден алел е в зависимост от расовата принадлежност и типа на спондилоартропатията.[5]

  • HLA-B27*05 – най-широко разпространеният, от който най-вероятно са произлезли всички останали; наличието му се свързва с висок риск от развитие на АС.[5]
  • От HLA-B*2701 до HLA-B*2710 всички имат отношение към спондилоартропатиите, но B*2706 при югоизточните азиатци и B*2709 при сардинците не се свързват с АС.
  • Чрез определяне на последователностите в ДНК (англ. DNA sequencing), по-точно чрез прилагането на полимеразна верижна реакция (англ. Polymerase Chain Reaction, PCR) – служи за засичане на HLA-B27-като част от спиралата от нуклеотидни двойки в ДНК.
  • Чрез поточно клеткомерене, още поточна цитометрия (от англ. cytometry, от гр. κύτος „клетка“ и μέτρον „мярка“) – служи за засичане на представени (същото като „проявени“) HLA-B27-антигени по клетъчната повърхност на Т-клетките в кръвните проби.

Източници и бележки под черта

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Може да се срещне като „антигенно представяне“ в научната книжнина.
  2. Madden, R. et al. The three-dimensional structure of HLA-B27 at 2.1 Å resolution suggests a general mechanism for tight peptide binding to MHC. Cell, Vol. 70, issue 6, pp. 1035-1048, Sep. 18, 1992.
  3. Ball, E. J., Khan, M. A. HLA-B27 polymorphism. Joint Bone Spine. 2001, 68(5) pp. 378‐382.
  4. На английски: non-polymorphic.
  5. а б Skalska, U., Kozakiewicz, A., Maśliński, W., & Jurkowska, M. (2015). HLA-B27 detection - comparison of genetic sequence-based method and flow cytometry assay. Reumatologia, 53(2),pp. 74–78.