Чески Щернберк (замък)
| Чески Щернберк | |
 | |
 Местоположение | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Чехия |
| Основател | Здеслав от Дивишов |
| Основаване | 1241 |
| Сайт | www.hradceskysternberk.cz |
| Чески Щернберк в Общомедия | |
Чески Щернберк (на чешки: Český Šternberk) е готически замък на левия бряг на река Сазава, в близост до магистрала D1 и едноименния град в окръг Бенешов. Разположен е на планинско било на надморска височина от около 350 метра. Паметник на културата от 1965 г.,[1] а от 2008 г. е национален паметник на културата на Чешката република.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Замъкът е построен през 13 век на висок скалист бряг на средното течение на река Сазава. Основан е през 1241 г. от Здеслав от Дивишов.[3] Името му произлиза от герба на рода Дивишови – златни осмовърхи звезди (на немски: Stern – звезда, Berg – планина).
През 15 век, замъкът сменя собствениците си за първи път. Новите владетели са от рода Холицки от Щернберк. През 1467 г. е завладян от армията на крал Иржи Подебради – Петер II Холицки от Щернберк († 1514 г.) и Зденек Конопищки от Щернберк († 1476 г.) са членове на Зеленохорското братство, което е настроено срещу краля. Замъкът и имението са върнати на Щернберките от крал Владислав II през 1479 година.
Ян Вацлав умира през 1712 г. и след последвалия залез на рода Холицки, замъкът и наследството попадат в ръцете на други собственици. През 1841 г. обаче замъкът е закупен от Зденек от Щернберк и семейството го притежава до 1949 г., когато е отчужден от държавата. Въпреки всичко, тогавашният собственик, Иржи Щернберг (1888 – 1965), успява да стане администратор на замъка и по този начин работи като кастелан в бившия си замък.[4] По време на работата си, той успява да състави опис на замъка и да спаси много оригинални предмети.
При реституцията през 1992 г., замъкът е върнат на потомъка на първоначалните собственици, Зденек Щернберг.
Помещенията в замъка са отворени за обществеността през цялата година, с изключение на личните покои на семейството на собственика.
Архитектурно развитие
[редактиране | редактиране на кода]По време на съществуването си замъкът е преустрояван няколко пъти, както повечето чешки замъци. Ранният му готически вид все още се вижда в ядрото на комплекса. През 14 век защитната система на замъка е подобрена чрез изграждането на отбранителна кула в северната му част, която е свързана с него чрез стена. През 15 и 16 век замъкът е увреден от кралската армия и са извършени няколко ремонта. Системата за отбрана отново е подобрена – поради ниската южна стена е изграден издаден (запазен и до днешно време в много добро състояние) бастион. През 17 век в замъка работи италианският майстор-щукатьор Карло Брентано. Щернберк претърпява последния си основен ремонт през 1751 г., когато е завършен долния замък до оградната стена.
Южен бастион
[редактиране | редактиране на кода]
След обсадата през 1467 г., на опасното било на южната страна на замъка е построен усъвършенстван бастион, пред който и до днешно време са запазени останки от обсадните работи. Той се състои от многоъгълна кула с остро издаден ръб, обърнат на юг по периметъра на външните укрепления. В задната част на кулата има стълбище. Подземието ѝ е било място за съхранение (вероятно помещение за барута), а на първия етаж пет коридора завършват в голяма централна кръгла стая, в която е имало тежки оръдия. Една от вратите е била по-голям портал, през който в кулата са се вкарвали оръдията. Вторият етаж е бил дървен или полуизграден с дървен материал. На едно от страните на кулата е имало долепена дървено помещение, в което е живеела стражата, с каменна камина. Оградата около кулата първоначално е била дървена, но по-късно е заменена с тухлена стена, с течение на времето допълнена от артилерийски амбразури, насочени на северозапад. Предната част на бастиона е била защитена от ров.[5]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]| година | Брой посетители |
|---|---|
| 2015 | 76 957 |
| 2016 | 77 401 |
| 2017 | 89 474 |
| 2018 | 83 848 |
Сградата е отворена за обществеността. Като част от обиколката може да се разгледат 16 пространства и помещения:
- Стълбище с колекция от графики, повечето от които изобразяват сцени от Тридесетгодишната война и идват от хрониката на Theatrum Europaeum. Общо колекцията на замъка се състои от 545 гравюри, което я прави една от най-големите монотематични колекции по рода си в Европа.
- Рицарската зала (по-рано наричана Зала на предците), която е най-голямата стая на замъка, с щукатура от втората половина на 17 век. На стените висят няколко портрета на военни водачи от периода на Тридесетгодишната война, както и портрет на чешкия крал Иржи Подебради, чиято първа съпруга е Кунхута от Щернберк. Гербовете в щукатурата обикновено не съответстват на портретите. Портретите се допълват от графики на Чески Щернберк, рисувани през 18 и 19 век.
- Параклис на Свети Себастиан, основан от Вацлав Иржи Холицки от Щернберк. Картината на светеца е от неизвестен холандски художник от първата половина на 17 век. Поставена в е рамка в стил рококо в чешка резбарска работилница.
- Жълтият салон е с богата щукатура на тавана от италианския майстор Карло Брентано. Стените са покрити със стенописи от началото на 19 век. Има и камина от същия период. Мебелите са в стил Луи XVI. На стената висят портрет на Каролина от Щернберк от чешкия художник Франтишек Женишек и портрет на жена от английския портретист Джордж Ромни.
- Розов салон (будоар) с декорации от Карло Брентано.
- Библиотека. Сред томовете има книги за историята на Щернберките като Aetas aurea familiae Sternbergicae от 1698 г. от Вилем от Глаухов или Geschichte der Helden von Sternberg от П. Дж. Танър.[8]
- Трапезария.
- Стая, в която са изложени играчки.
- Холандска зала.
- Работният кабинет на Иржи Щернберг, при когото замъкът е национализиран от комунистите през 1949 г. Помещението е доминирано от родословни портрети на стените. Последният от тях изобразява Зденек Щернберг, който получава замъка обратно през 1992 година.
- Салон с ветрила.
- Кабинетът на Филип Щернберк.
- Стаята на Кашпар Щернберк е посветена на паметта на натуралиста, колекционера и съоснователя на днешния Национален музей. Граф Кашпар Мария Щернберк, чийто портрет виси на стената, никога не е живял в замъка. В стаята е изложен столът му за четене.
- Спалня.
- Ловна зала.
- Стая над стълбището, в която има картина, изобразяваща битката при Храдец Кралове (1866 г.).
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Гледка на замъка от птичи поглед -
Изглед от десния бряг на Сазава -
Изглед към замъка от десния бряг на Сазава -
Кръгла кула с мост -
Достъп до замъка през моста -
Параклисът на Св. Себастиан -
Рицарска зала -
Салон за закуска -
Мъжки салон -
Малка библиотека -
Зелен салон -
Коридор на замъка -
Колекция от лули в кабинета на Филип от Щернберк -
Родословно дърво с портрети в кабинета на Иржи Щернберг
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ústřední seznam kulturních památek České republiky. Praha, Národní památkový ústav. Посетен на 1 май 2020. (на чешки)
- ↑ Hrad Český Šternberk // Národní památkový ústav. Посетен на 1 май 2020. (на чешки)
- ↑ Ilustrovaná encyklopedie českých hradů. Libri. ISBN 80-7277-003-9. с. 106 – 109.
- ↑ istorie rodu Sternbergů // (на чешки)
- ↑ Zříceniny hradů, tvrzí a zámků: Střední Čechy. Agentura Pankrác. ISBN 80-902873-0-1. с. 13 – 15.
- ↑ PAMÁTKOVÉ OBJEKTY 2018 // NÁRODNÍ INFORMAČNÍ A PORADENSKÉ STŘEDISKO PRO KULTURU. Архивиран от оригинала на 2020-03-18. Посетен на 1 май 2020. (на чешки)
- ↑ Český atlas: Střední Čechy. 2. Freytag & Berndt. ISBN 80-7316-021-8. с. 140.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Hrady, zámky a tvrze Království českého: Kouřimsko. Т. XV. Jiří Čížek – ViGo agency. с. 75 – 84.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Český Šternberk (hrad) в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |