Направо към съдържанието

Час пик 3

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Час пик 3
Rush Hour 3
РежисьориБрет Ратнър
СценаристиДжеф Натансън
В ролитеДжаки Чан
Крис Тъкър
Хироюки Сандана
Ноеми Льоноар
МузикаЛало Шифрин
Жанрекшън, комедия
Премиера2007 г.
(Лос Анджелис)
Времетраене91 минути
СтранаСАЩ
Франция
Германия
Езиканглийски
Бюджет140 млн. щ.д.
Приходи258,097 млн. щ.д.[1]
Външни препратки
IMDb Allmovie

Час пик 3 (на английски: Rush Hour 3) е американска екшън-комедия от 2007 г., режисирана от Брет Ратнър, с участието на Джаки Чан и Крис Тъкър. Това е третата част от поредицата „Час пик“, продължение на филма „Час пик 2“ от 2001 г. Историята проследява инспектор Лий (Чан) и полицай Картър (Тъкър), които търсят убиец в Париж,разгадаят мистерията на най-голямата престъпна организация в света, китайските триади. Филмът е обявен на Обявено на май 2006 г., а снимките започват на 4 юли в Париж и Лос Анджелис. Премиерата му се състои в кината в САЩ на 10 август 2007 г., а през първия уикенд от премиерата си филмът реализира брутен приход от 49,1 милиона долара.[2] Макар да получава отрицателни отзиви от филмовите критици, филмът се представя добре финансово, като реализира общ приход около 258 милиона долара при бюджет от 140 милиона долара.

Три години след събитията от предишния филм, китайският посланик Хан, чийто бодигард е главен полицейски инспектор на Хонг Конг – Ли, се обръща към обществеността в Световния наказателен съд в Лос Анджелис, за да предостави важна информация за най-голямата престъпна организация в света – китайските триади. Посланикът започва да говори за Шай Шен (личност от голямо значение за китайската мафия), но преди да успее да предостави ключова информация за местонахождението му, Хан е застрелян от неизвестен убиец. Лий преследва убиеца, но когато открива, че убиецът е неговият приемен брат от детството му, Кенджи, се поколебава да го убие и Кенджи успява да избяга. Картър скоро се присъединява към Лий и двамата тръгват по стъпките на убийците до Париж, за да научат повече за китайските триади и да разберат кой всъщност е Шай Шен.

След комерсиалния успех на първия и втория филм от франчайза, Тъкър получава заплата от 25 милиона долара за „Час пик 3“, Чан получава 15 милиона, а Ратнър – 7,5 милиона.[3]

Филмът не е прожектиран в китайските кина през 2007 г.; според представители на бизнеса причината е да направи място за по-голямо разнообразие от чуждестранни филми за тази година, тъй като квотата за внос на филми в Китай е 20 на година.[4]

„Час пик 3“ получава предимно смесени отзиви и подобно на предшественика си е много по-добре приет от публиката, отколкото от критиката.[5] Поради огромния комерсиален успех на филма режисьорът Брет Ратнър ​​и сценаристът Джеф Нейтънсън дълго време обмислят възможността за заснемане на продължение. През май 2011 г., в интервю за списание „Вълчър“, Ратнър заявява, че продъдължение на поредицата би струвало твърде скъпо, заради хонорарите, които следва да бъдат изплатени на режисьора и главните актьори.[6]

През 2012 г. филмът е излъчен по bTV с български войсоувър дублаж. Екипът се състои от:

Озвучаващи артисти Ася Братанова
Ирина Маринова
Александър Воронов
Георги Стоянов
Радослав Рачев
Преводач Полина Николова
Тонежисьор Галина Наумова
Режисьор на дублажа Албена Павлова
  1. Box Office Mojo. Посетен на 7 март 2019 г.
  2. Rush Hour 3 // Box Office Mojo. Посетен на 13 ноември 2021. (на английски)
  3. Thompson, Anne. Ratner boasts box office prowess // Варайъти. Посетен на 13 ноември 2021. (на английски)
  4. Landreth, Jonathan. China in no ‘Rush’ for Chan film // Холивуд Рипортър. 3 август 2007. Посетен на 13 ноември 2021. (на английски)
  5. Rush Hour 3 // Rotten Tomatoes.
  6. Brodesser-Akner, Claude. The New Summer Blockbuster Economy: Reboots, Prequels, and the End of the Superstar Cash Grab // Vulture. 22 май 2011. Посетен на 13 ноември 2021. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rush Hour 3 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​