Франсоа Байру
| Франсоа Байру François Bayrou | |
| френски политик | |
.jpg) | |
| Роден |
Бордер, Франция |
|---|---|
| Религия | Католическа църква |
| Политика | |
| Партия | Демократично движение (2007) |
| Министър на образованието | |
| 29 март 1993 – 4 юни 1997 | |
| Министър-председател | |
| 13 декември 2024 – | |
| Семейство | |
| Деца | 6 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Франсоа Байру в Общомедия | |
Фрасоа̀ Ренѐ Жан Люсиѐн Байру̀ (на френски: François René Jean Lucien Bayrou) е френски центристки политик. От 13 декември 2024 година е министър-председател на Франция, като заменя на поста най-кратко управлявалия премиер Мишел Барние.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е роден на 25 май 1951 г. в град Бордер в департамента Пирене Атлантик, регион Аквитания. Има шест деца и е вярващ римокатолик. Преди да се посвети на политическа кариера той учи класическа литература и работи като учител.[1]
Министър на образованието е в три последователни десни правителства от 1993 г. до 1997 г. Той е депутат от Пирене Атлантик в Националното събрание на Франция между 1986 г. и 2012 г. Член е на Европейския парламент от 1999 г. до 2002 г. Между 1982 г. и 2008 г. е избиран в Генералния съвет на Пирене Атлантик, на който е и председател от 1992 г. до 2001 г. Общински съветник в град По (1983 – 1993, от 2008 г.).
По време на политическата си кариера Байру е председател на различни партии: Център на социалните демократи (на френски език: Centre des démocrates sociaux), Демократична сила (на френски език: Force démocrate), Съюз за френска демокрация (на френски език: Union pour la démocratie française), както и от 2007 г. на основаната от него партия Демократично движение (на френски език: Mouvement démocrate).[2]
Участва в три поредни президентски избори във Франция. През 2002 г. печели 6,84% от гласовете на първия тур, което го поставя на четвърта позиция. През 2007 г. получава 18,57% и трета позиция на първия кръг. Анализатори смятат, че с реториката и с поведението си Байру се опитва да разчупи традиционния политически модел на противопоставяне между лявото и дясното и да даде нов тласък на центристките политики.[3][4] Въпреки силния резултат обаче, Байру не подкрепя официално на втория тур нито един от двамата претенденти Никола Саркози и Сеголен Роаял.[5]
На изборите от 2012 г. той събира 9,13% от гласовете, които му отреждат пето място на първия тур.
През 2014 г. е избран за кмет на град По.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бившият учител Франсоа Байру може да реши изхода на президентските избори във Франция. В. „Дневник“, 17 април 2012 г.
- ↑ Франсоа Байру основа нова партия – Демократично движение. News.bg, 10 април 2007 г.
- ↑ Антони Тодоров. Сбогом на Петата република. В. „Култура“, 4 май 2007 г.
- ↑ Франсоа Байру възражда центризма. В. „Монд“, 22 април 2007 г.
- ↑ Байру отказа и на Сеголен Роял. В. „Сега“, 26 април 2007 г.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата François Bayrou в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
