Сантяго Уондърърс

Сантяго Уондърърс
Club de Deportes Santiago Wanderers
Емблема на футболния клуб
Прозвище	Пристанищните (Портеньос) Деканът (Ел Декано) Зелените (Ел Верде)
Основан	15 август 1892
Държава	Чили
Стадион	Елиас Фигероа Брандер
Капацитет	23.000
Президент	Хорхе Лафренц Фелипе Уриарте
Старши треньор
Първенство	Примера Дивисион
2014/2015 К	17-о
Спонсор	Терминал Пасифико Сур
Екипировка	Митре
Уебсайт	santiagowanderers.cl
Екипи и цветове
Домакин Гост
Сантяго Уондърърс в Общомедия

Клуб де Депортес „Сантяго Уондърърс“ (на испански: Club de Deportes Santiago Wanderers) е футболен клуб от Валпараисо в едноименния регион Валпараисо, Чили.

Създаден е на 15 август 1892 г. Въпреки че често е определян като най-старият отбор в страната, той всъщност е най-старият професионален и най-старият все още съществуващ тим, защото преди него са създадени отбори като Валпараисо и Маккай и Съдърланд. Играе в чилийската Примера Дивисион. Трикратен шампион и двукратен носител на купата.

История

Основаване и аматьорски години

Съставът на Уондърърс, спечелил титлата на Лига де Валпараисо през 1907 г.

Отборът е основан през 1892 г. от тридесетина местни футболни ентусиасти, предвождани от Гилберто Идалго, Франсиско Авария и Херман Санчес. В чест на английските емигранти и търговци, представили футбола за първи път в страната във Валпараисо, те се спират на името Уондърърс (от английски – пътешественик, странник), а за да се изрази ясно националната принадлежност е добавено името на столицата Сантяго, защото в града вече съществува отбор, носещ названието Валпараисо Уондърърс. Той е създаден от английски емигранти, а Идалго и съратниците му – всичките чилийци – държат на чилийската идентичност на отбора – той не само не трябва да се бърка с „отбора на гринготата“, но в първите години на създаването си един от малкото отбори с предимно чилийски футболисти, а за разлика от другите тимове всичките официални публикации на Сантяго Уондърърс са не на английски, а на испански език. Трябва обаче да се отбележи, че няма официални документи, които да доказват датата на основаване, което дава основание на някои историци да твърдят, че Сантяго Уондърърс всъщност е създаден три или четири години по-късно, но от друга страна е възможно тези документи да са били унищожени при земетресението през 1906 г., което разрушава офиса на отбора.

В първите десетилетия след създаването си Сантяго Уондърърс участва с успех в различни аматьорски първенства и турнири, печелейки титлата в Националната Футболна Асоциация (1897, 1900), Чалъндж Къп (1899), Лига де Валпараисо (1907, 1909, 1913, 1915, 1917, 1919, 1921, 1933, 1934, 1935) и Копа Спортинг (1907, 1913, 1915). През този период най-голямо е съперничеството на Уондърърс с несъществуващите вече Ла Крус, Валпараисо и ФК Бадминтон, а през 1916 г. е изиграно първото пристанищно дерби срещу Евъртън. През 1937 г. Сантяго Уондърърс добива професионален статут и за първи път участва в професионалното първенство на Чили, организирано от Асосиасион де Футбол Професионал (АДП), но с плачевен резултат – загуби във всичките 12 мача, и следващия сезон се връща в Лига де Валпараисо.

Първи професионални успехи

Аржентитецът Хосе Перес е най-успешният треньор в историята на отбора, извел го до две шампионски титли и две Купи на Чили (и съответно три и едно втори места)

През 1940 г. Сантяго Уондърърс, заедно с други отбори от Валпараисо и Виня дел Мар, съосновава Асосиасион Портеня де Футбол Професионал (АПФП), която започва да провежда паралелно професионално първенство, в което участва дори аржентинският Велес Сарсфийлд. Уондърърс печели титлата през 1941 и 1942 г. – първите му триумфи като отбор с професонален статут. През 1941 г. се изиграва приятелски мач между шампионите на двете професионални първенства, в който Сантяго Уондърърс побеждава Коло Коло с 4:3. По същото време – от средата на 1940 до края на 1941 г., вторият отбор на Уондърърс прави турне в северно Чили, Еквадор, Колумбия, Панама, Перу и Боливия, като от изиграните 86 срещи печели 70, а в шест завършва наравно. През 1944 г. тимът се завръща в Примера Дивисион, като този път представянето е по-добро, завършвайки на девето място от 12 отбора, а през следващите два сезона – на пето и четвърто. През 1949 г. са постигнати първите големи успехи като член на АДП – две втори места в първенството и в Кампеонато де Апертура. В първата половина на 50-те години Уондърърс записва посредствени резултати с класирания предимно в дъното на таблицата. През 1956 г. отборът отново завършва на второ място в шампионата, а две години по-късно триумфира с титлата, след като завършва сезона с точка повече от Коло Коло. Години по-късно Чилийският футболен съюз признава тази титла като първата за тима в професионалния футбол, защото счита, че първенството на АПФП, макар и официално признато от съюза като паралелен шампионат, е различно от това на АДП, което е организирано за първи път през 1933 г. и в днешни дни продължава да бъде най-високото ниво на футбола в страната. През 1959 г. е спечелено второто издание на турнира за Купата на Чили. Доброто представяне продължава и през следващите две години, когато Уондърърс завършва на второ място в първенството и турнира за купата, а през 1961 г. отново печели купата. Следващият голям успех идва през 1968 г., когато отборът печели втората си шампионска титла. При първото си участие за Копа Либертадорес година по-късно тимът играе четвъртфинал, а Алберто Фереро става голмайстор на турнира с осем гола.

Трудни години

В следващите години Уондърърс се намира в управленческа криза, която се отразява и на представянето на шампионата с класирания предимно в дъното на класирането, като единственият светъл лъч е достигането на финал за Купата на Чили през 1974 г. След като през 1970 г. отборът е на крачка от изпадане, завършвайки на две точки от последното място, през 1977 г. за първи път в историята си изпада във втора дивизия. Престоят там обаче е кратък и още следващия сезон тимът завършва на първо място и печели промоция. През 1980 г. Уондърърс отново изпада, а година по-късно записва най-слабото си класиране в професионалния футбол – 16-о място във втора дивизия. Въпреки 12-ото място през 1982 г., отборът печели промоция по служебен път, защото футболната федерация решава да увеличи броя на отборите в елита и дава допълнителните места на отборите с най-добре посетени домакински срещи. През 1983 г. Уондърърс отново е спасен по административен път – въпреки че завършва сред изпадащите, тимът остава в първа дивизия, защото според промяна в правилата в разгара на сезона достигналите полуфинал за купата на страната (Уондърърс е един от тези четири отбора) не могат да изпаднат. Това обаче става факт година по-късно, а в Примера дивисион отборът се връща чак след като печели промоция през 1989 г. Той обача отново не може да се задържи в елита за дълго и след като веднъж успява да се спаси от изпадане, през 1991 г. завършва на последното място в класирането. Следващия сезон, в годината на стогодишния юбилей, дори съществува опасност да изпадне в Терсера Дивисион, но в крайна сметка под управлението на новия президент Рейналдо Санчес успява да се стабилизира както в спортно-технически, така и във финансов план. През 1995 г. Уондърърс печели титлата във втора дивизия и промоция. Следващата година за първи път в историята играч на клуба става голмайстор на Примера Дивисион – Марио Венер с 30 гола. Представянето на отбора обаче продължава да бъде посредствено и през 1998 г. отново изпада, но веднага завършва на второ място и се връща в първа дивизия.

Завръщане към старата слава

През 2001 г. Уондърърс излиза начело във временното класиране за първи път от 1976 г., а в края на сезона печели третата си официално призната професионална шампионска титла. В турнира за Копа Либертадорес през следващата година тимът отпада в груповата фаза, след като една точка не достига да измести съименниците от Монтевидео Уондърърс от второто място, но дебютът за Копа Судамерикана е по-успешен, след достигнатия четвъртфинал. В средата на десетилетието Сантяго Уондърърс отново изпитва финансови затруднения, като в турнира Апертура през 2007 г. дори му са отнети три точки заради забавени заплати на играчите. В края на годината отборът изпада във втора дивизия, но след второто място през 2009 г. се завръща в първа. В турнира Апертура през сезон 2014/2015 отборът записва 14 победи, едно равенство и две загуби, но остава на второ място след Универсидад де Чиле, който има една точка повече.

Футболисти

Настоящ състав

№	Нац.	Играч	Роден	Последен отбор
Вратари
1		Диего Фигероа	21 февруари 1990	Депортес Валдивия
12		Маурисио Виана	14 юни 1989	Унион Килпуе
25		Габриел Кастейон	8 септември 1993	Депортес Колчагуа
		Хосе Лафренц	19 октомври 1992	Депортес Консепсион
Защитници
2		Марио Лопес Кинтана	6 юли 1995	юноша на отбора
4		Маурисио Прието	26 септември 1987	Кубан Краснодар
14		Франц Шулц	20 юли 1991	юноша на отбора
16		Оскар Опасо	18 октомври 1990	юноша на отбора
19		Есекиел Луна	19 ноември 1986	ЛДУ Кито
26		Агустин Пара	10 юни 1989	юноша на отбора
29		Хуан Сото	2 юли 1994	юноша на отбора
31		Рейналдо Аумада	30 май 1997	юноша на отбора
Полузащитници
3		Кевин Валенсуела	30 юли 1993	юноша на отбора
8		Хорхе Орменьо	14 юни 1977	Универсидад Католика
10		Хорхе Луна	14 декември 1986	Естудиантес де Ла Плата
18		Гонсало Кандия		юноша на отбора
20		Хими Систерна	5 април 1993	юноша на отбора
21		Марко Медел	30 юни 1989	Коло Коло
27		Кевин Флорес	1 януари 1995	юноша на отбора
		Андрес Роблес	7 май 1994	Атлетико Мадрид Б
Нападатели
9		Рони Фернандес	30 януари 1991	Депортес Консепсион
11		Роберто Салдидас	25 февруари 1993	юноша на отбора
22		Карлос Гонсалес Еспинола	4 февруари 1993	Магаянес
23		Гастон Сейерино	26 юни 1986	Ливорно

Известни бивши футболисти

• Алберто Фереро
• Висенте Кантаторе
• Габриел Мендоса
• Давид Писаро
• Едуардо Лобос
• Елиас Фигероа
• Клаудио Борхи
• Клаудио Нунес
• Пабло Каландрия
• Педро Монсон
• Рейналдо Навия
• Родриго Перес
• Франсиско Валдес
• Хайме Риверос
• Хорхе Дубост
• Хорхе Контрерас
• Хуан Алварес
• Хуан Карлос Летелиер
• Хуан Оливарес

Успехи

• Примера Дивисион:
  • Шампион (3): 1958, 1968, 2001
  • Вицешампион (4): 1949, 1956, 1960, 2014 А
• Примера Б:
  • Шампион (2): 1978, 1995
  • Вицешампион (2): 1999, 2009
• Копа Чиле:
  • Носител (2): 1959, 1961
  • Финалист (2): 1960, 1974
• Кампеонато де Апертура:
  • Финалист (1): 1949
• Копа Апертура де ла Сегунда Дивисион:
  • Финалист (1): 1986
• Асосиасион Портеньо де Футбол Професионал:
  • Шампион (2): 1941, 1942
• Лига де Валпараисо:
  • Шампион (10): 1907, 1909, 1913, 1915, 1917, 1919, 1921, 1933, 1934, 1935

Рекорди

• Най-голяма победа:
  • в Примера Дивисион: 7:0 срещу Евъртън, 1949 г. и Универсидад Католика, 1954
  • за Купата на Чили: 7:2 срещу Сан Луис де Кийота, 2014 г.
  • в международни турнири: 4:1 срещу Хуан Аурич, 1969 г.
• Най-голяма загуба:
  • в Примера Дивисион: 7:1 срещу Аудакс Италяно, 2007 г.
  • в Сегунда Дивисион: 9:1 срещу Депортес Икике, 1992 г.
  • в международни турнири: 5:1 срещу Депортиво Кали, 1969 г.
• Най-много поредни победи: 11, 2001 – 2002 и 2014 г.
• Най-много официални мачове: Хуан Оливарес и Хорхе Дубост – 286
• Най-много голове в Примера Дивисион: Хуан Алварес – 84

Външни препратки

• Официален сайт