Рой Бюканън

Рой Бюканън
	Рой Бюканън
Информация
Роден	Лерой Бюканън 23 септември 1939 г. Озарк, Арканзас, САЩ
Починал	14 август 1988 г. (48 г.) Феърфакс, Вирджиния, САЩ
Стил	Блус, Рокендрол
Инструменти	Вокали; китара
Глас	The Messiah Will Come Again
Активност	от 1958 г.
Музикален издател	Polydor; Atlantic; Alligator
Влияния	Роби Робертсън; Дани Гатин; Дейл Хоукинс; Дани Денвър; The Snakestretchers; The British Walkers
Уебсайт	Страница в IMDb
	Рой Бюканън в Общомедия

Лерой Бюканън (на английски: Leroy „Roy“ Buchanan) е американски блус певец и кънтри, блус, рок китарист, повлиял на много китаристи.

Роден е в Озарк, щата Арканзас на 14 август 1988 г., починал е във Феърфакс, щ. Вирджиния на 22 октомври 1936 г. или 23 септември 1939 г.^[1]

Не постига слава, но е смятан за много влиятелен китарист.^[2] „Guitar Player“ го хвали, че е измежду „50-те най-велики тона на всички времена“.

Кратка биография

Когато Бюканън е на 2 години, семейството му се мести в Пиксли, Калифорния, където баща му намира работа във ферма. Когато е на 9 години, неговите родители му дават първата китара. Въпреки няколкото години обучение така и не се научава да чете музика и свири на слух. „Неговата“ китара е „Fender“ Telecaster, с който генерира „уа-уа“ ефект^[3] (дори без допълнителен педал) .

На 12-годишна възраст Бюканън получава първия си ангажимент в местна група – „Waw Keen Valley Boys“. На 16-годишна възраст се премества да живее с по-големите си братя и сестри в Лос Анджелис. Там свири с „Heartbeats“, заедно със Спенсър Драйдън, който по-късно е барабанист на „Jefferson Airplane и The New Riders of the Purple Sage“. Впечатляваща е появата във филма „Rock Pretty Baby“. Следващата му група е „Oklahoma Bandstand“ в Тълса, после свири 3 години с Дейл Хокинс, който има хит с „My Babe“ през 1958 г.^[4] След това участва съвместно с Рони Хокинс, „The Coasters“, Френки Авалон и Еди Кокран.

През 1961 г. Бюканън се жени за Джуди Оуенс и първоначално живее с нея близо до Вашингтон, окръг Колумбия. През следващите години Бюканън не е активен в музикалния бизнес. От 1969 г. той се появява отново в по-малки клубове в по-голямата конгломерация Филаделфия – Вашингтон. През 1970 г. той е споменат в различни вестници и накрая в списание „Rolling Stone“, не на последно място, защото се предполага, че е наследник на китариста от Rolling Stones Брайън Джоунс през 1969 г. През 1971 г. телевизионна програма, озаглавена „Представяме Рой Бюканън“, го прави известен на по-широката публика като „най-добрият неизвестен китарист в света“.^[5]

През 70-те години се появяват редица албуми, някои от които (като втория албум^[6]) са доста успешни, но той успява да убеди публиката само като китарист, а не като певец. Последвт многобройни турнета и концерти, докато „най-добрият неизвестен блус китарист“ Бюканън се оттегля от звукозаписния бизнес през втората половина на 70-те години. През 1981 г. се завръща, в албума „My Babe“ е барабанистът Дани Брубек, син на Дейв Брубек, който да чуе. През 1985 г. излиза нов албум „When a Guitar Plays the Blues“, 13-седмичното издаване на Billboard – Charts и номинация за „Грами“.

Често влиза в конфликт със закона и има проблеми с пиенето. На 14 август 1988 г. Рой Бюканън е арестуван за пиянство след сериозен спор със съпругата си. По-късно той е намерен мъртъв в килията си – обесен със собствената му тениска, самоубийство според официалния доклад, което обаче предизвика несъгласието на някои роднини и приятели.

Дискография

Студийни албуми

Buch and the Snakestretchers – 1971 (домашно, собствено производство, продава се само на концерти)
Roy Buchanan – август 1972
Second Album – март 1973
That's What I Am Here For – ноември 1973
In the Beginning (UK название: Rescue Me) – декември 1974
A Street Called Straight – април 1976
Loading Zone – май 1977
You're Not Alone – април 1978
My Babe – ноември 1980
When a Guitar Plays the Blues – юли 1985
Dancing on the Edge – юни 1986
Hot Wires – септември 1987

На живо албуми

Live Stock – (запис от 1974) – август 1975
Live in Japan – (запис от 1977) – 1978
Live – Charly Blues Legend, Vol. 9 – 1987
Live in USA & Holland – (запис от 1977 – 85) – 1991
Charly Blues Masterworks – Roy Buchanan Live – 1999
American Axe – Live in 1974 – 2003
Live – Amazing Grace – (запис от 1974 – 83) – 2009
Live at Rockpalast – (запис от 1985) – 2011
Live from Austin, TX – (запис от 1976) – 2012
Shredding the Blues – Live at My Father's Place – (запис от 1978 и 1984) – 2014
Telemaster – Live in '75 – 2017
Live at Town Hall – (запис от 1974) – 2018

Компилации

The Best of Roy Buchanan – 1982
The Early Years – 1989
Sweet Dreams – The Anthology – 1992
Guitar on Fire – The Atlantic Sessions – 1993
Malaguena – 1996
Before And After – The Last Recordings – 1999
Deluxe Edition – Roy Buchanan, 2001, Alligator^[7]
20th Century Masters–The Millennium Collection: The Best of Roy Buchanan – 2002
The Prophet – The Unreleased First Polydor Album – 2004
The Definitive Collection – 2006
Rhino Hi-Five – Roy Buchanan – 2007
After Hours – The Early Years – 1957 – 1962 (запис от 2016)

Източници

↑ Diese beiden Daten nennen Graf und Rausch, im rororo-Rocklexikon wird der 23. Oktober 1936 angeführt
↑ Harrington, Richard (August 21, 1988). Roy Buchanan, A Study in Blues. Washington Post. Архивирано от оригинала на 29 януари 2018 г. Посетен на 6 август 2021 г.
↑ Hannes Fricke (2013), S. 39 f.
↑ Pcuf.fi. Dale Hawkins Diskografie (siehe 1958). Посетен на 4 септември 2021 г.
↑ Hannes Fricke: Mythos Gitarre: Geschichte, Interpreten, Sternstunden. Reclam, Stuttgart 2013, ISBN 978-3-15-020279-1, S. 39.
↑ Hannes Fricke (2013), S. 39.
↑ Levy, Adam (May 2001). „Rev. of Roy Buchanan, Deluxe Edition/Johnny Winter, Deluxe Edition“. Guitar Player. pp. 135 – 36.

Външни препратки

Рой Бюканън – The Messiah Will Come Again

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Roy Buchanan в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Diese beiden Daten nennen Graf und Rausch, im rororo-Rocklexikon wird der 23. Oktober 1936 angeführt

[2] Harrington, Richard (August 21, 1988). Roy Buchanan, A Study in Blues. Washington Post. Архивирано от оригинала на 29 януари 2018 г. Посетен на 6 август 2021 г.

[3] Hannes Fricke (2013), S. 39 f.

[4] Pcuf.fi. Dale Hawkins Diskografie (siehe 1958). Посетен на 4 септември 2021 г.

[5] Hannes Fricke: Mythos Gitarre: Geschichte, Interpreten, Sternstunden. Reclam, Stuttgart 2013, ISBN 978-3-15-020279-1, S. 39.

[6] Hannes Fricke (2013), S. 39.

[7] Levy, Adam (May 2001). „Rev. of Roy Buchanan, Deluxe Edition/Johnny Winter, Deluxe Edition“. Guitar Player. pp. 135 – 36.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]