Потребител:Ebrahames/Draft-Moses

Мойсей или Моше (Иврит: מֹשֶׁה, Арабски موسى) е легендарен еврейски освободител, водач, съставител на закони, пророк и историк. Мойсей е една от най-важните личности в еврейската история.

Мойсей и Библията

Според книгата Изход (Библия) в Танахa, Мойсей е син на Амрам и жена му Йохебед от племето Леви. Мойсей извел израилтяните от робство в Египет към пустинята, и получил Тората от Бог на планината Синай. Съществуват различни предположения и изчисления за времето, когато това може да се е случило, вариращи между 13 и 16 век пр.н.е. (виж секцията История по-долу). Породено донякъде от неговата възраст, но също и от това, че 120 е заявена и на други места като максималната възраст на ноевите наследници (), "да доживееш до 120" е често срещана благословия сред евреите.

Наследството на Мойсей е вероятно доразвиване на учението за монотеизма, което не е било широко възприето по това време, закодирането му в еврейската религия чрез първата Божия заповед и наказване на многобожниците. Той е считан за пророк в юдаизма, християнството, исляма и бахайската религия.

В текста на Изход раждането на Мойсей става по време когато тогавашният египетски фараон издава заповед всички мъжки деца на еврейски роби да бъдат удавени в Нил. Тората не посочва идентичността на фараона, но някои вярват, че той е Тутмоз III или Рамзес II; други, по-ранни фараони също са били предполагани, включително един хиксоски фараон или фараон скоро след като хиксосите са били прогонени.

Йохебед, жената на левита Амрам, родила син и го укривала три месеца. Когато не можела повече да го крие, тя го пуснала по течението на Нил в тръстикова кошница, намазана със смола. Дъщерята на фараона забелязала бебето, осиновила го, и го нарекла Мойсей (считано да означава изваждам). Според Библията, Мириам, сестрата на Мойсей, наблюдавала пътешествието на малката лодчица. Мириам попитала дъщерята на фараона дали би искал еврейка да се грижи за бебето. Тогава Йохебед била наета като бавачка, и той порастнал и бил отгледан при дъщерята на фараона и станал нейн син.

След като Мойсей достигнал зрялост, той отишъл да види как се справят братята му, които били роби на египтяните. Виждайки един египтянин да бие евреин, той убил египтянина и скрил тялото му в пясъка, предполагайки, че това не се знае от никой благосклонен да го разкрие. На следващия ден, виждайки двама евреи да се карат, той направил усилие да ги разтърве, при което евреинът, който съгрешил пред другия, се присмял на Мойсей за убийството на египтянина. Мойсей скоро разбрал, че работата се знае и фараонът сигурно ще го осъди на смърт; затова избягал в полуостров Синай и се установил с Хобаб, или Йетро, свещеник от Мидиан, за чиято дъщеря Ципора той се оженил, когато му било време. Там той престоял четиресет години, работейки като овчар, през което време се родил синът му Гершом. В Числа (Библия) 12, Мириам и Аарон се присмиват на Мойсей, че се е оженил за "кушитка" (буквално: етиопка). Йосиф обяснява брака на Мойсей с тази етиопка в Античността на евреите (виж Мойсей в Историята по-надолу в тази статия).

Един ден, докато водел стадото си към планината Хореб, той видял горящ храст, който не можел да изгори. Когато се доближил да види чудото отблизо, Бог му проговорил от храста, разкривайки името си.

Бог също му заръчал да отиде в Египет и да освободи другите евреи от робство. Тогава той се върнал в Египет. При пристигането си Мойсей бил посрещнат от по-възрастния си брат Аарон и се срещнал с онеправданите си събратя. По-трудно било, обаче, да се убеди фараона да позволи на евреите да заминат. Това не било постигнато, докато Бог не изпратил десет беди на египтяните. Тези беди достигнали връхна точка при убийствата на египетските първородни, при което такъв страх обхванал египтяните, че те наредили на евреите да напуснат.

Дългата върволица се придвижвала бавно и трябвало да станува на три пъти преди да пресече египетската граница - някои вярват, при Голямото Горчиво Езеро, докато други предполагат места доста по- на юг, като най-северната част на Червено Море. Междувременно, фараонът променил мнението си, и тръгнал да ги преследва с голяма войска. Заключени между тази войска и морето, израилтяните се отчаяли, но Бог разделил водите така, че те преминали безопасно по сухата земя. Когато египетската войска се опитала да ги последва, Бог позволил на водите да се върнат върху тях и да ги удавят.

Когато народът пристигнал при Мара, водата била горчива, затова хората започнали да негодуват против Мойсей. Мойсей потопил дърво във водата, и тя станала сладка (Шаблон:Изход). По-късно при пътешествието, храната започнала да не достига и хората негодували срещу Мойсей и Аарон, казвайки, че биха предпочели да умрат в Египет. Небесна манна рано сутринта и дивеч вечерта оправили положението (Шаблон:Изход). Когато хората станували в Рефидим, нямало вода, затова те отново се оплакали и казали, "За какво ни е това, че ни изведе от Египет, да убиеш нас, и децата ни, и добитъка ни с жажда?" Мойсей ударил една скала с тоягата си и излязла вода (Шаблон:Изход); обаче Мойсей съгрешил пред Господ в това и не му било позволено да влезе в Обетованата Земя.

Когато амалекитите дошли до Рефидим да воюват срещу израилтяните, Мойсей позволил на Йошуа да води мъжете в битка, докато той стоял на един хълм с жезъла на Бог в ръката си. Когато Мойсей протягал ръцете си нагоре, Израел надделявал в битката, а когато Мойсей отпуснел ръцете си, Амалек надделявал. Понеже Мойсей се умарял, Аарон и Хур го поставили да седне на една скала. Аарон държал едната му ръка, Хур държал другата, и израилтяните надвили амалекитите (Шаблон:Изход).

Йетро, тъстът на Мойсей, дошъл при него и довел жена му и двамата му сина. След като Мойсей разказал на Йетро как израилтяните били изведени от Египет, Йетро отишъл да даде жертвоприношения на Господ, и ял хляб със старейшините. На следващия ден Йетро наблюдавал как Мойсей седи от сутрин до мрак да дава правосъдие на народа. Йетро предложил Мойсей да назначи съдии за по маловажните проблеми, предложение, което Мойсей взел под внимание (Шаблон:Изход).

Когато израилтяните дошли до Синай, те опънали шатри близо до планината (Шаблон:Изход). Мойсей заповядал на хората да не докосват планината (Шаблон:Изход). Той получил десетте заповеди устно (все още не във вид на плочи), както и други етични закони (Шаблон:Изход). Тогава Мойсей се качил с Аарон, Надаб, Абиху и седемдесет от старейшините, за да види Бога на Израил (Шаблон:Изход). Преди Мойсей да се качи на планината, за да получи каменните плочи, той заръчал на старейшините да отправят всякакви въпроси към Аарон или Хур (Шаблон:Изход).

Докато Мойсей бил на планината Синай, получавайки напътствия по законите за израилтянското общество, израилтяните отишли при Аарон и го помолили да им направи богове. След като Аарон получил златните обеци от хората, той направил златен телец и казал "Това са твоите богове, о Израил, които те изведоха от Египет". На следващия ден било обявено "почитане на Господ", което започнало сутринта със жертвоприношения и било последвано от пиршество. След като Мойсей успял да убеди Господ да не унищожава еврейския народ, той слязъл от планината и бил посрещнат от Йошуа. Мойсей унищожил телеца и смъмрил Аарон за греха, който докарал на хората. Виждайки, че народът е неуправляем, Мойсей отишъл при входа на стана и казал "Кой е на страната на Господ? Нека дойде при мен." Всички синове на Леви се скупчили около Мойсей, който им наредил да ходят от врата на врата и да избиват идолопоклонниците (Шаблон:Изход).

След това, според последните глави на Изход, бил изработен Кивота, свещенническият закон обявен, планът на стана подреден и за левитите, и за несвещенническите племена и Кивотът бил осветен. На Мойсей били дадени осем молитвени закона, които трябвало да бъдат изпълнявани във връзка с Кивота. Тези закони включвали светлина, благоухание и жертвоприношение.

Мойсей назначил Йошуа, син на Нун, да го наследи (Числа (Библия) 27:15-23]). Тогава Мойсей умрял на 120-годишна възраст (Второзаконие 34:7]).

Мойсей при евреите

Богатство на истории и допълнителна информация за Мойсей има в еврейския жанр на рабинистко тълкуване, познат като Мидраш, както и в основното творчество на еврейските устни закони, Мишна и Талмуд.

Мойсей при християните

За християните, Мойсей - споменаван в Новия Завет по-често от всяка друга старозаветна личност - е символ на контраста между традиционния Юдаизъм и ученията на Исус. Новозаветните автори често сравняват думите на Исус със делата на Мойсей, за да обяснят Исусовата мисия. В Деяния 7:39-43,51-53, например, отхвърлянето на Мойсей от евреите, почитащи златния телец, е свързано с отхвърлянето на Исус от евреите, продължаващи в традиционния Юдаизъм.

Мойсей също фигурира в няколко Исусови послания. Когато срещнал фарисеина Никодим през нощтта в трета глава на Йоан, той сравнява вдигането в пустинята на бронзовата змия от Мойсей, която всеки израилтянин можел да погледне и да бъде излекуван, със собственото си възнесение (чрез смъртта и възкресението си), което хората могат да гледат и да се излекуват. В шеста глава, Исус отговаря на твърдението на хората, че Мойсей им е дал манна в пустинята, казвайки, че не Мойсей, а Бог им я е дал. Наричайки себе си "хлябът на живота", Исус заявява, че сега той е пратен да нахрани божия народ.

Мойсей също е смятан за символ на закона. Той е представен и в трите евангелски описания на преображението, съответно в Матей 17, Марко 9 и Лука 9.

По-късно християните намират многобройни паралели между живота на Мойсей и Исус, до такава степен, че Исус е оприличен на "втори Мойсей". Например, бягството на Исус от убийствата на младенците, организирани от Ирод във Витлеем, е сравняван с мойсеевото бягство от плановете на фараона да избива еврейските деца. Такива паралели, за разлика от споменатите по-горе, не са посочени в Светото Писание.

Мойсей при мюсюлманите

В Корана, свещената книга на исляма, животът на Мойсей (на арабски: Муса) е разказан и преповторен повече, отколкото живота на кой да е друг Пророк на исляма. Библията и Корана се припокриват по отношение на основния план в живота на Мойсей. Но един от основните мотиви, които се намират в Корана, но не в Библията, е историята за Мойсей и Хидр.

Мойсей при мормоните

Книгата на Мойсей е текст, публикуван от Църквата на Исус Христос и Светиите от Последните Дни, и много мормони вярват, че това са преведените писания на Мойсей. Днес те са публикувани като част от Скъпоценната Перла.

Първа глава описва среща между Мойсей, Бог и Сатаната. Предполага се, че тази глава е била добавена в началото на Библията, но е изгубена заради преводи и пропуски. Срещата описва величието на божеството и мойсеевото разбиране за човешката незначителност в сравнение с него. На Мойсей е показана историята на света в цялост и всичко, което ще се случи. След това видение Бог оставя Мойсей сам, при което Сатаната изкушава Мойсей да стане негов поклонник. Мойсей осъзнава слабостта на Сатаната и го прогонва в името на Исус. По-късно, Бог се връща при Мойсей и му показва безбройните светове и безбройните народи, които Бог е създал. В последните стихове е дадено пророчество загаващо за Йозеф Смит.

Произход на текста на Тората

По традиция се счита, че Мойсей е получил от Бог, и по-късно написал цялата, или почти цялата Тора, и това все още е виждането на най-фундаменталистките християни и повечето изповядващи ортодоксалния юдаизъм. Много свободомислещи учени, обаче, следвайки практиката на висока критичност, са се убедили, че това творчество във формата, в която го познаваме днес, е било сглобено и редактирано от няколко по-ранни източника.

Мойсей в историята

Скептичните историци, обикновено наричани "библейски минималисти", преподлагат, че Мойсей никога не е съществувал като историческа личност, и че Изходът е мит. От друга страна, историческите данни са толкова откъслечни, че извън-библейските записи за Мойсей вероятно отдавна са изгубени. Например, ако Изходът се е случил през хиксоската ера в Египет (16 век пр.н.е.), както вярват някои учени, то всякакви хиксоски записи за Мойсей биха били умишлено разрушени от побеждаващите египтяни, докато изтикват Хиксос извън Египет. Унищожаване на неудобни записи от безчувствени фараони, и дори масово заличаване на надписи от паметници, и друг път се е случвало през няколко епохи в древноегипетската история.

Знае се за извън-библейски споменавания на Мойсей, които датират от много векове след предполагаемия му живот, и съдържат значителни отклонения от библейския сюжет. Освен Юдео-Римските историци Флавий Йосиф (Flavius Josephus) и Фило (Philo), голям брой пагански историци, включително Полихистор (Alexander Ployhistor), Мането (Manetho) и Тацит (Tacitus), го споменават. Степента, до която те разчитат на по-ранни източници, е неизвестна.

Според историка Флавий Йосиф, Мойсей повел египтяните на поход срещу нахлуващите етиопци и ги победил. Докато Мойсей обсаждал град Тарбис (Tharbis), дъщерята на етиопския цар се влюбила и пожелала да се ожени за него. Той се съгласил, при условие, че тя осигури предаването на града в негова власт. Тя веднага направила това и Мойсей се оженил за нея. [1] Тази сватба се споменава и в Числа (Библия) 12:1 (Кушит означава етиопец; Ципора е била мидианит, определено не етиопка). Ходът на този поход е също споменаван от Ирений (Irenaeus)[2], и обяснява защо Свети Стефан нарича Мойсей "могъщ в думите и делата си" преди Мойсей да убие египтянина (Деяния 7:22).

Мойсей участва често и в по-късни традиции, като Мидраш, Мишна и Коран; тези текстове се опират на и се отклоняват от библейския разказ. През 3 век пр.н.е., Мането, елински летописец на Египет и свещеник, предположил, че Мойсей не е бил евреин, а египетски отцепнически свещеник, наречен Осарсеф (Osarseph), и описал Изхода като изгонване на местните прокажени. Подобно нещо се твърди от римския историк Тацит в Книга 5 на неговите Истории.

Дори Мойсей да бъде приет като историческа личност, различните аспекти на библейския разказ могат да се тълкуват различно. Твърдението на Мането, че Мойсей е бил египтянин е твърде приемливо. Реално погледнато, обаче, то не е много по-различно от допускането, че е бил осиновен в египетско семейство, така че, теорията може да е въпрос на гледна точка, не на реално предизвикателство към традиционното изложение. Предполагано е, и че той може да е бил египетски благородник или принц, повлиян от религията на Атен (Aten) (виж теорията на Фройд по-долу) или просто съпричастен с еврейската култура.

Мойсей е египетска именна частица, означаваща "-го роди" или "-го направи" и обикновено е била съединявана с теофоричен елемент, както в името Рамоз, което носело смисъл на "дете на Ра" или Ра го направи.[3] Евреите може да са си измислили "тръстиковата" история в съгласие с редовете на разказите за Саргон от Акад (месопотамец) или Едип (грък), за да оправдаят позицията му. От друга страна, деца често са били изоставяни от нисшите класи през древните времена, и Моше е и еврейска дума (означаваща "който измества вода").

Датирането на Изхода също се е оказало предизвикателство. Някои възгледи са, че:

• той се е случил около края на хиксоската ера, както е обяснено по-горе.

• той се е случил около 1420 пр.н.е., понеже съществуват записи за завземане на Ханаан от "Хабиру" четиресет години по-късно - тази теория се вписва добре в съвременната идея, че историческата личност на Мойсей е била ранния Принц на Египет от 15 век пр.н.е., наречен Рамоз, който също изчезва от записите на Египет около времето на смъртта на царица Хатшепсут (Hatshepsut).

• или се е случил през 13 век пр.н.е., щом фараонът по това време, Рамзес II, е често смятан за фараон, с когото Мойсей се е спречквал - или като самия "фараон на Изхода", или като предшестващия го "фараон на Подтисничеството", за когото се казва, че е заповядал на евреите да "(построят) за фараона градове на богатство, Питом и Раамзес". Знае се, че тези градове са построени при Сет I и Рамзес II, правейки неговия наследник Мернептах вероятен "фараон на Изхода". Това се счита за достоверно от онези, които разглеждат известния стел(?) (Merneptah Stele) през 5-тата мернептахова година (около 1208 пр.н.е.), твърдейки, че "Израил е прахосан, празен от семе", като пропаганда, прикриваща загубата на армията му в морето.

• Едно по-скорошно и спорно гледище прави Мойсей благородник в двора на фараона Акхенатен (виж по-долу). Много учени от Зигмунд Фройд до Джоузеф Кемпбъл (Joseph Campbell) предполагат, че Мойсей може да е избягал от Египет след акхенатеновата смърт (около 1358 г. пр.н.е.), когато много от фараоновите монотеистични реформи са били жестоко върнати назад. Принципните идеи зад тази теория са: монотеистичната религия на Акхенатен да бъде възможен предшественик на мойсеевия монотеизъм, и същевременен набор от "амарненски писма", писани от благородници към Акхенатен (Амарна е била акхенатеновата столица), които описват набезите на "Хабиру", атакуващи египетските територии в Месопотамия. (Преопразувания на Мита през Времето, Джоузеф Кемпбъл, стр. 87-90, Harper & Row)

Най-накрая идва предизвикателството да се интерпретират многото чудеса в историята за Мойсей. Повечето от тях просто са отхвърлени от учените като легенди, но някои могат да се обяснят. Например, някои от бедите силно наподобяват преувеличени варианти на действителни епидемии, нередки в древния свят, известното преминаване на Червено Море може да е било мочурище ("Мочурено Море" - the "Reed Sea"), през което египетските колесници не са могли да преминат, манната, която Бог дарил на гладните израилтяни може да е била секрета на храста Amaranthaceae, и преглъщането на Кора (Числа (Библия) 16) да е било земетресение.

Има също психоаналитично тълкувание на мойсеевия живот, предоставено от Зигмунд Фройд в последната му книга Мойсей и Монотеизма през 1937 г. Фройд постулира, че Мойсей е бил египетски благородник, който е изповядвал монотеизма на Акхенатен. Фройд също е вярвал, че Мойсей е бил убит в пустошта, предизвиквайки общо чувство на отцеубийствената вина, която е в сърцето на юдаизма от тогава. "Юдаизмът е бил религия на бащата, християнството е станало религия на сина", пише той. Едно скорошно алтернативно предположение, породено от интерпретиране на библейската и египетска история (от египтолога Ахмед Осман) твърди, че Мойсей и Акхенатен са един и същи човек (Мойсей и Акхенатен, декември 2002 г.) Противниците на този възглед посочват факта, че религията на Тората изглежда много различна от атенизма във всичко, освен централната характеристика за отдаване на единствен бог.

Няколко професора по археология заявяват, че много истории в Стария Завет, включително важни хроники относно Мойсей, Соломон и други, всъщност са били измислени за пръв път от писарите, наети от цар Йосия (7 век пр.н.е.), за да се рационализира монотеистичната вяра в Яхве; и че нито един оцелял запис от Египет, Асирия, и т.н. не сочи към историите на Библията или основните и&768; герои преди около 850 г. пр.н.е. Такива твърдения са детайлизирани в Кои са Били Ранните Израилтяни? ot Уилям Г. Девер (William G. Dever) (William B. Eerdmans Publishing Co., Grand Rapids, MI, 2003). Друга такава книга от Нийл А. Силберман (Neil A. Silberman) и Израел Финкелщайн (Israel Finkelstein), е Библията Изровена (The Bible Unearthed, Simon and Schuster, New York, 2001).

Традиционалистите изтъкват, че много от подробностите в Петокнижието са съвместими с времевия период, като например цената на един роб (30 шекела срещу около 60 по време на вавилонския плен), практиката на кръвни обещания и намирането на предмети, които някои твърдят, че са "колела от колесници" на дъното на Червено море Скептиците гледат на повечето от тези теории, като безрезултатни или другояче непоследователни.

Етически дилеми

(Превежда се.)

If the Bible gives an accurate description of Moses' views, then by "modern standards" some of his commands might amount to calls for murder, war crimes or slavery. For instance, according to Numbers 31:15-18, he called for the massacre of boys and the enslavement of female children to Israelite veterans of the [[Midian war]] ("They were the ones who followed Balaam's advice and were the means of turning the Israelites away from the LORD in what happened at Peor, so that a plague struck the LORD's people. Now kill all the young men. And kill every woman who has slept with a man, but save for yourselves every girl who has never slept with a man."). For those Jews who practice Judaism, as well as some Christians, the five books of Moses are holy books revealed by God, and the message within them is eternal. For Unitarian Universalists, and other liberal movements, it is regarded as a sacred text, but not as a divinely revealed work. Adherents of all these faiths understand the serious ethical dilemmas that arise when reading certain parts of the Bible. As such, Jews and Christians have developed a number of responses to understanding such texts. There are two basic positions that one can assume when approaching such texts, both of which offer a variety of responses. One using the traditional approach was originally called a fundamentalist. The fundamentalist term has evolved to reflect other meanings however, including that of "a person with an unthinking devotion to an agenda without regard to reason." The traditional approach assumes that Biblical characters, the situations described, and the words said took place as the Bible says. The Bible is believed to be divinely revealed truth, unique among historical texts. This view does not exempt humans from a carefully reasoned examination of the scriptures, however, and in fact requires it. Translation, historical context and assumptions, and the definition and applicability of terms used in the original text not only affect what the Bible "says," they define it. A fundamentalist may believe there is one valid source (organization, person, etc.) for the interpretation of the "truths" of the Bible. The traditional Christian view implies however that a "literal interpretation of the Bible" is an oxymoron. The important characteristic of the traditional Christian view comes from the Bible itself--that scripture is useful in the context of personal applicability ([http://bible.gospelcom.net/cgi-bin/bible?passage=2TIM+3:16-17&language=english&version=NIV&showfn=on&showxref=on 2 Timothy 3:16-17]). Thus, blind adherence to an organization's or one's own static interpretation is rejected in this view, as devotion to the "living" God prohibits devotion to a static ideology. The traditional Christian view implies that the Bible is unique among texts in its truthful nature (lack of falsehood), while simultaneously implying that truth is meaningful only in living application through a personal relationship to God - attempting to adhere to a static set of moral laws is believed to lead to death (see, e.g., [http://bible.gospelcom.net/cgi-bin/bible?passage=ROM+7&language=english&version=NIV&showfn=on&showxref=on Romans 7]). The traditional Christian believes one arrives at this view by "answering the call of God," who speaks to all mankind through revelation, where revelation is never contradictory and consists of both the Bible and experience gained through life. When faced with an ethical dilemma in Moses's writings, a traditional Christian might employ critical examination of available historical context, critical examination of how the writing should be translated, and critical examination of his or her understanding of God's nature to determine what the passage means, all the while believing the Bible contains no falsehood. For an example of this process applied to the Midian war, see this exploration of Moses's writing from a traditional Christian point of view: [http://www.rationalchristianity.net/numbers31.html Moses and the Midianites]. Moses, in the traditional Christian view, was considered a good man not because of his ethics, but because of his trust in God. In this view, only Jesus was a good man for what he did, the rest of mankind (including Moses and his contemporaries) can only become good by believing and trusting God. Traditional Christianity believes that one who honestly looks for God will find God, as this is stated in the Bible, and that honest, rational exploration yields the Bible as the most rational explanation for human experience. Liberal Christian denominations and congregations reject this view. They hold that the texts of the Bible were edited together from a number of sources over a long period of time, and the authorship and timing of the Torah is debated. In this view, the situations described in the Bible do not necessarily represent divinely inspired truth but instead represent the views of the editors of the Bible.

Рогатият Мойсей

(Превежда се.)

Moses with horns, by Michaelangelo

Exodus 34:29-35 tells that after meeting with God the skin of Moses' face became radiant, frightening the Israelites and leading Moses to wear a veil. Jonathan Kirsch, in his book Moses: A Life, thought that, since he subsequently had to wear a veil to hide it, Moses' face was disfigured by a sort of "divine radiation burn". This story has led to one longstanding tradition that Moses grew [[horn (anatomy)|horns]]. This is derived from a mistranslation of the Hebrew phrase "karnu panav" קרנו פניו. The root קרן may be read as either "horn" or "ray", as in "ray of light". "Panav" פניו translates as "his face". If interpreted correctly those two words form an expression which means that he was enlightened, and many rabbinical studies explain that the knowledge that was revealed to him made his face metaphorically shine with enlightenment, and not that it suddenly sported a pair of horns. The Septuagint properly translates the Hebrew word קרן as δεδοξασται, 'was glorified', but Jerome translated it as cornuta, 'horned', and it was the latter image that became the more popular. This tradition survived from the first centuries AD well into the Renaissance. Many artists, including Michelangelo in a famed sculpture, depicted Moses with horns.

Мойсей в полулярните медии

• Мойсей се появява като главен герой във филма на Сесил Б. ДьоМил (Cecil B. DeMille) Десетте Божии Заповеди (The Ten Commandments) от 1956 г. В ролята му е Чарлтън Хестън (Charlton Heston). Телевизионна редакция на Десетте Божи Заповеди (Ten Commandments television remake) е показана през 2006 г.
• Мойсей е главния герой във филма Мойсей (Moses) на Търнър Нетуърк Телевижън (Turner Network Television) от 1996 г. Играе го Бен Кингсли (Ben Kingsley).
• Мойсей се появява като главен герой във анимационния филм Принцът на Египет (The Prince of Egypt) на Дриймуъркс Пикчърс (Dreamworks Pictures) от 1998 г. Гласът му е озвучен от Вал Килмър (Val Kilmer).
• В постановката Африка накратко (Abridged Africa) от английския драматург Томас Уултортън (Thomas Wooltorton) главният герой Еберт (Ebert) иронично кръщава с името Мойсей едно зрънце, което той намира да плува по реката Нил.
• В песента на Металика (Metallica) Пълзяща Смърт (Creeping Death), Изход и заповедите на Мойсей са подробно описани. Заглавието на песента се отнася непосредствено за "черната смърт", която идва през нощта, за да убие първородните. Показано е ясно влияние от филма на Сесил Б. ДьоМил.
• В епизодите на Южен Парк, "Евреюбилей" ("Jewbilee") и "Свръх Най-Добри Приятели" ("Super Best Friends"), Мойсей е представен като три-измерна фигура, пародия на "Мастър Контрол Програм" ("Master Control Program") от филма Трон (Tron). Също прилича и на дрейдел. Той търси картинки на макарони и други предучилищни занимания.
• Мойсей е също името на котката на Джошуа Кадисън (Joshua Kadison), станала известна с песента Джеси (Jesse).
• Мойсей е името на песен от групата Колдплей (Coldplay), чиято премиера е дадена през турнето "Приток на Кръв в Главата" ("A Rush of Blood to the Head") през 2002-2003 г. Песента е включена в DVD-то на групата, "На живо 2003" ("Live 2003"). Мойсей е и името на второто дете на основния певец от Колдплей, Крис Мартин (Chris Martin), и жена му, актрисата Гуинет Полтроу (Gwyneth Paltrow).
• Моу Хауърд (Moe Howard) от Тримата Чираци (The Three Stooges) е с рождено име Моузис Хорвиц (Moses Horowitz).

Вижте също

• Изход (Библия)
• Аарон (Библия)
• Библейски личности
• Преминаване на Червено Море

Външни препратки

• "Difficult Texts" by Bonna Devora Haberman. How do we study difficult Jewish texts without apologizing for, justifying, or historicizing them?
• Unitarian Universalist approach to reading the Bible
• Prof. E.Anati: Archaeological discoveries at Har Karkom
• by Richard Darlow, puts forward the idea that Moses was Prince Ramose
• BBC: Presents a theory of a volcanic eruption causing phenomena similar to those described in Exodus
• Ahmed Osman: Providing evidence that Akhenaten and Moses are the same person

По-нататъчно четиво

• Kirsch, Jonathan. Moses: A Life. New York: Ballantine, 1998.
• Osman, Ahmed. Moses and Akhenaten. The Secret History of Egypt at the Time of the Exodus. (December 2002, Inner Traditions International, Limited) ISBN 1591430046
• Werding, Hans. "Moses war Tutenchamun" ISBN 3-9803892-1-9