Направо към съдържанието

Пон дез Ар

Мост на изкуствата
Pont des Arts (Пон дез Ар)
Изглед от десния бряг на река Сена
Изглед от десния бряг на река Сена
Основни данни
Предназначениепешеходен
Пресичарека Сена
МестоположениеПариж,  Франция
По-горенПон Ньоф
По-доленПон Карусел
Технически данни
Конструкциядъгов мост
Материалстомана
Обща дължина155 m
Ширина11 m
История
Построен1981 – 1984
ПроектантЛуи-Александър де Сезар, Луи Жералд Аретч
Карта
48.8583° с. ш. 2.3378° и. д.
Местоположение в Париж
Мост на изкуствата в Общомедия

Мостът на изкуствата или Пон дез Ар[1]на френски: Pont des Arts, наричан също Пасерел на изкуствата (Passerelle des Arts), е мост в Париж, Франция, минаващ над река Сена.

Построен е в началото на ХІХ век (1801 – 1804) като пешеходен мост с 9 арки. Той е първата метална конструкция над Сена. Поради реконструкция на кея Конти при левия бряг 2 арки са заменени с нова през 1852 г.

Повреди от времето на войната и многократни удряния на шлепове в подпорите налагат затварянето на моста през 1976 г., като скоро след това част от него рухва. Реконструиран е, този път със 7 арки, от 1981 до 1984 г.

Кенет Кларк пише в самото начало на своята книга „Цивилизацията“ за гледката от моста:

„Застанал съм на Пон де-з-Ар в Париж. От едната страна на Сена е хармоничната, рационална фасада на Френския институт, построена като седалище на Френската академия към 1670 г. На другия бряг е Лувър, строен непрекъснато от Средните векове до 19 век: класическата архитектура в най-величествената ѝ и самоуверена форма. Нагоре по течението едва съзирам „Нотър Дам“ – може би най-красивата катедрала но с най-интелектуалната фасада в цялото готическо изкуство. Къщите по двата бряга на реката са също човешко и разумно решение на задачите на градската архитектура, а пред тях, под дърветата, са откритите барачки на букинистите, където поколения студенти са намирали духовната си храна и поколения любители са се отдавали на културното хоби – да колекционират книги. По този мост през последните сто и петдесет години студенти от художествените училища на Париж са бързали към Лувър, за да изучат произведенията на изкуството там, сетне са се връщали в ателиетата си да разговарят и мечтаят да направят нещо достойно за голямата трагедия. А колко много поклонници от Америка, още от времето на Хенри Джеймс насам, са се спирали на този мост, за да вдъхнат аромата на една стара култура и да се почувстуват в самото сърце на цивилизацията!“[2]
Превод от англ. ез: Нели Доспевска
Парапет с катинари, април 2012 г.

Мостът е сред най-романтичните места във френската столица. По парапетите му са окичвани хиляди заключени катинари с имена, чиито ключове са хвърляни във водата. Катинарите са оставяни от влюбени двойки с пожелание любовта им да е вечна[3]. Тази суеверна практика добива огромна популярност в първото десетилетие на ХХІ век. Груба оценка показва, че 1 милион катинара тежат около 45 тона, с което се обяснява откъртването на ремонтираните парапети.

През 2015 г. Парижката община решава да замени металните решетки на парапетите с плексиглас и слага край на модата, при все че практиката се пренася другаде[4].

Без катинари, април 2016 г.
  • Кларк, Кенет. „Цивилизацията“, превод Нели Доспевска, 1977, „Български художник“, София. ISBN 3-21-7080-6-77
  1. Транскрибирано е неправилно като Пон де-з-Ар в „Цивилизацията“ на Кенет Кларк от 1977 г.
  2. Цитатът е първият абзац от „Цивилизацията“ (1977) на Кларк, стр. 21
  3. bulevard.bg Гледката от моста Пон дез Ар в Париж
  4. Промените на Пон дез Ар, в-к „Льо Монд