Плевел

Понятието плевел в земеделието се отнася до всеки див или полукултурен вид, който се намира в посева (насаждението) от културни растения въпреки волята на човека (производителя). В посева (насаждението) често попадат по различни причини и културни растения, които оказват същите вреди като плевелите, поради което е прието да се наричат условни плевели.

Вреда от плевелите

Вредата от плевелите се проявява повсеместно, ежегодно и през целия вегетационен период, във всички посеви и насаждения. Плевелите:

Влошават условията за развитие на културните растения, тъй като:
- усвояват влагата в почвата
- усвояват хранителните вещества в почвата
- заглушават или засенчват културните растения
- паразитните плевели черпят храна директно от растенията
Спомагат за развитието и разпространението на болестите и неприятелите по културните видове, тъй като са техни основни или междинни гостоприемници.
Затрудняват извършването на механизирани работи, в т.ч.:
- на обработката на почвата – намирайки се посева или причинявайки полягане на културните растения;
- на прибирането – увивайки се около културните растения и т.н.
Влошават качеството на продукцията. Примери:
- Къклицата, попаднала в зърното от пшеница и оттам в брашното, придава на хляба горчив вкус;
- някои плевели, попаднали във фуража и консумирани от животните, влошават цвета и вкуса на млякото;
- редица плевели са отровни и, попаднали в продукцията, я правят опасна за живота и здравето на хората и животните;
- редица плевели имат бодли и осили, които нараняват устната кухина на продуктивните животни и т.н.

Биологични особености на плевелите

Дивите плевели проявяват силна приспособимост към условията на средата и към определени култури, което затруднява борбата с тях. Ето по-важните общи биологични особености на плевелите:

Лесно разпространение. Голяма част от плевелите са приспособени за лесно разпространение на големи разстояния чрез:
- вятъра
- водата (стичаща се след валеж вода)
- животните – като полепват по козината им или са устойчиви на храносмилателната им система и запазват къляемост след изхвърлянето им с фекалиите;
- човека и машините – като полепват по дрехи и пр.
Висок коефициент на размножаване, като:
- образуват голям брой семена от едно растение (до 5 млн. при щира)
- запазват къляемостта на семената продължително време (4 – 7 години)
- размножават се вегетативно чрез коренища и подземни стъбла (троскот, балур, повитица)
Приспособяване към неблагоприятни условия – виреят успешно както при влажни, така и при сушави условия, както на богати, така и на бедни почви, пластични са към реакцията на почвения разтвор.
Други особености:
- да се осеменяват преди узряването на културния вид
- да дават по няколко поколения на година
- да формират подобни по големина и форма семена, както културния вид, към който са приспособени (това пречи за тяхното почистване) и пр.

Биологични групи плевели

Според начина на хранене плевелите се делят на:

непаразитни (автотрофно, самостоятелно хранене)
- монокарпни – еднократно плододаващи, едногодишни и двугодишни видове
- поликарпни – многократно плододаващи многогодишни видове.
паразитни (хетеротрофно, несамостоятелно хранене)

Пълната биологична класификация на плевелите в България има следния вид:

Непаразитни плевели

А. Монокарпни

Едногодишни
- Ефемерни (великденче и др.)
- Ранни пролетни (див овес, полски синап и др.)
- Късни пролетни (кощрява, кокоше просо, обикновен щир и др.)
- Зимно-пролетни (синя метличина, полско лютиче и др.)
- Зимни
Двугодишни (див морков, магарешки бодил, лечебна комунига и др.)

Б. Поликарпни (многогодишни)

Размножаващи се предимно чрез семена
- Чимообразуващи
- С брадат корен
- С вретеновиден корен
Размножаващи се предимно вегетативно
- С пълзящи стъбла
- Луковични
- Коренищни (троскот, балур, бял равнец и др.)
- Кореновоиздънкови (паламида, повитица и др.)

Паразитни плевели

А. Пълни паразити

Стъблени (кускута)
Коренови (синя китка)

Борба с плевелите

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Вижте също