Направо към съдържанието

Ненецки автономен окръг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ненецки автономен окръг
Ненецкий автономный округ
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Ненецки автономен окръг на картата на РусияНенецки автономен окръг на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърНарян Мар
Площ176 802 km²
Население43 997 души (2018)
0,249 души/km²
Адм. центърНарян Мар
Федерален окръгСеверозападен федерален окръг
ГубернаторИгор Кошин
Часова зонаUTC +3
МПС код83
Официален сайтadm-nao.ru
Ненецки автономен окръг в Общомедия
Западна част на Ненецкия автономен окръг
Западно-централна част на Ненецкия автономен окръг
Източно-централна част на Ненецкия автономен окръг
Източна част на Ненецкия автономен окръг

Ненецки автономен окръг е самостоятелен субект на Руската Федерация, разположен на територията на Северозападния федерален окръг и влизащ в състава на Архангелска област[1]. Площ 176 802 km2 (49-о място по големина в Руската федерация, 1,03% от нейната площ и 30,15% от територията на Архангелска област). Население на 1 януари 2018 г. 43 997 души (85-о, последно място по броя на жителите си в Руската федерация, 0,03% от нейното население). Административен център град Нарян Мар. Разстояние от Архангелск до Нарян Мар 1097 km. Разстояние от Москва до Нарян Мар 2230 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

До 1929 г. територията на сегашния Ненецки автономен окръг влиза в състава на Архангелска губерния. На 15 юли 1929 г. е образуван Ненецки окръг, в състава Северния край, като през 1930 г. е преобразуван в Ненецки национален окръг, а през 1977 г. – в Ненецки автономен окръг. Единственият град в окръга Нарян Мар е признат за такъв през 1935 г.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Ненецкия автономен окръг е разположен в североизточната част на Архангелска област и в крайната североизточна част на Европейска Русия и Източноевропейската равнина. На изток граничи с Ямало-Ненецкия автономен окръг на Тюменска област, на юг – с Република Коми, на югозапад – със същинската територия на Архангелска област, а на север се мие от водите на Бяло, Баренцево и Карско море. В тези си граници заема площ от 176 802 km2 (49-о място по големина в Руската федерация, 1,03% от нейната площ и 30,15% от територията на Архангелска област).[2]

Релефът е предимно равнинен, като се открояват няколко древни силно разрушени полупланински възвишения. Канин Камен (242 m), северните разклонения на Тимански кряж (Космински Камен 301 m) и хребета Пай Хой в крайния североизток с височина 300 – 400 m. Максимална височина връх Мореиз 467 m. Западните участъци на Канинската и Малоземелската тундра са плоски и силно заблатени равнини, а територията на изток от долното течение на река ПечораБолшеземелската тундра е малко по-високо над морското равнище, по-слабо заблатена и в нейните предели има множество моренни възвишения и хълмове.[2]

Климатът е суров, като средната януарска температура е от -12 °C на югозапад до -22 °C на североизток, а средната юлска съответно от 13 °C до 6 °C. Годишната сума на валежите е 280 – 420 mm, като около 70% от тях падат през топлия сезон. Широко е разпространена вечно замръзналата почва. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 72 до 110 денонощия.[2]

По територията на окръга протичат 1854 реки (с дължина над km) с обща дължина 47 144 km. По-голямата част от Ненецкия автономен окръг принадлежи към водосборния басейн на Баренцево море, крайните западни райони – към водосборния басейн на Бяло море, а крайния изток – към водосборния басейн на Карско море. На протежение от 220 km в пределите на окръга преминава най-долното течение на река Печора, вливаща се в Баренцево море, която в този си участък е достъпна за големи морски съдове. Нейни основни притоци са Сула, Шапкина и Адзва и Колва (десни притоци на Уса, която е десен приток на Печора). Към водосборния басейн на Баренцево море принадлежат още реките Вижас, Ома, Пьоша, Индига, Чорная, Коротаиха и др. Към водосборния басейн на Бяло море принадлежат малки и къси реки протичащи по полуостров Канин, а към водосборния басейн на Карско море – река Кара. Реките в окръга са с предимно равнинен характер. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (до 75%). Речният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултата от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Продължителността на заледяването на реките съставлява 7-8 месеца, а много от по-малките реки замръзват до дъно.[3]

В Ненецкия автономен окръг има над 160 хил. езера с обща площ над 6200 km2, като около 106 хил. от тях са по-големи от 10 дка. Множество от малките тундрови реки и малки езера, много често се обединяват в система чрез къси протоци и образуват т.нар. „виски“ (Вашуткини езера). Голяма част от езерата в региона са с термокарстов произход и са разположени в Болшеземелската и Малоземелската тундра. Голямо разпространение имат и крайречните (старици) и лагунните езера, намиращи се основно по долината на Печора. Най-големите езера в окръга са: Голодная Губа, Урдюжко, Песчанка-То и Пилня. Блатата и заблатените земи заемат 33 818 km2, което съставлява 19,13% от територията на Ненецкия автономен окръг.[3]

Почви, растителност, животински свят

[редактиране | редактиране на кода]

Основните почвени видове са тундрово-торфените и торфено-глинестите почви, а на югозапад се срещат и глинесто-подзолисти почви. Над 3/4 от територията на окръга е разположена в зоната на тундрата, където преобладават мъховите и тревисто-мъховите растителни съобщества, а по долините на реките – гъсти храсталаци от тундрова върба (ива). Крайните южни и югозападни части попадат в зоната на лесотундрата и северната тайга. По заливните тераси на реките и в делтата на Печора има обширни пасища, на които пасат големи стада северни елени. Животинския свят е представен от песец, лисица, хермелин, тундрови и бели гъски, лебеди и патици, а реките и крайбрежните води на моретата са богати на различни видове риби.[2]

На 1 януари 2018 г. населението на Ненецкия автономен окръг наброява 43 997 души (85-о, последно място по броя на жителите си в Руската федерация, 0,03% от нейното население). При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на окръга е бил следния: руснаци 26 648 души (63,31%), ненци 7504 (17,83%), коми 3623 (8,61%), украинци 987 (2,34%). На територията на окръга има още 68 етнически групи, а около 658 (1,6%) души не са посочили своята етническа принадлежност.

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Ненецкия автономен окръг се дели на 1 окръжен градски окръг, 1 муниципален район, 1 град с областно подчинение (Нарян Мар) и 1 селище от градски тип.

Административно-териториално деление на Ненецки автономен окръг към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Нарян Мар
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Окръжни градски окръзи
1. Нарян Мар 45 24 654 гр. Нарян Мар 24 654
Муниципални райони
1. Заполярни 176 757 19 283 сгт Искателей 7178 4
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ненецкого автономного округа“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  1. Тельнова Н.О., Мурыгин А.М. и др. Ненецки автономен окръг (Не́нецкий автоно́мный о́круг) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 22. Нанотехнология - Николай Кавасила [Нанонаука — Николай Кавасила]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-358-3. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-02 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ненецки автономен окръг
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Ненецки автономен окръг