Корен (морфология)
Облик
- Вижте пояснителната страница за други значения на Корен.
Коренът в морфологията е морфема, която носи основното значение на думата.
Всяка дума има поне един корен, а съставните думи могат да имат и повече.[1] Към корена на думата се прибавят и останалите морфеми: представка, наставка, окончание, определителен член.
Коренът е ядрото на думата и е носител на нейното лексикално значение. Всяка дума съдържа корен. Това се отнася най-вече за самостойните части на речта: съществителните, прилагателните и числителните имена, глаголите, местоименията и наречията.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пашов, Петър. Практическа българска граматика. второ допълнено издание. София, Издателство „Просвета“, 1994. ISBN 954-01-0339-8. с. 47.
Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.