Константин Костенечки
| Константин Костенечки | |
| български духовник и книжовник | |
| Роден |
1380 г.
|
|---|---|
| Починал | 1431 г.
вероятно Белград |
| Литература | |
| Жанрове | житие, трактат, пътепис |
| Направление | Търновска книжовна школа |
| Известни творби | „Житие на сръбския деспот Стефан Лазаревич“ (1431) „Сказание о писменах“ |
| Повлиян | Евтимий Търновски |
Константин Костенечки, в Поморавието известен и като Константин Философ, е средновековен български книжовник и историк, виден представител на Търновската книжовна школа.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Предполага се, че Константин Костенечки е роден около 1380 година в Костенец.[1] Учи в Бачковския манастир при Андрей (Андроник), ученик и последовател на патриарх Евтимий Търновски и продължител на традициите на Търновската книжовна школа.[2] По време на обучението си посещава манастирите в Атон, Константинопол и Светите земи. След замонашването си е на служба при митрополита на Филипопол и става свидетел на превземането и разграбването на града от Муса Челеби през 1410 година.[2]
Към 1410 година Константин Костенечки се установява в Сърбия при деспота Стефан Лазаревич.[1] Константин Костенечки намира убежище и е добре приет в двора на сръбския властел, където е назначен за учител. Като ръководител на манастира Манасия, той става основоположник на Ресавската книжовна школа, в която развива и защитава принципите на българската средновековна литература в Моравската област, опитвайки се да наложи и среднобългарската книжовна норма за официална в деспотството на Лазаревич. Костенечки е един от радетелите на Евтимиевата правописна и езикова реформа.
Заради своята ерудираност и житейски опит, Константин Костенечки получава още приживе признанието Философ - име с което е известен в Сърбия и до днес. Участва в редица дипломатически мисии до различни източни владетели, сред които са Тамерлан, Баязид I и Мехмед I.
След смъртта на Стефан Лазаревич през 1427 година, и последвалото предаване на крепостта Белград на унгарците, Константин напуска града и се заселва при владетеля Углеш, където умира. Кога точно е починал, не е известно, но се смята, че е било след 1431 година.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Едни от най-известните му творби са житието на сръбския деспот Стефан Лазаревич (1431) и Сказание о писменах.
Житието представлява биография на покровителя на Константин Костенечки - Стефан Лазаревич. Това най-значимо негово произведение е пълно с исторически подробности, както и с географски сведения. По сравнителния метод, житието (биографията) се доближава до съвременните исторически съчинения, като бележи единствен опит в това направление през онова време.
Константин Костенечки освен създавайки я, дава ѝ огромен принос за развитието на Ресавската книжовна школа, като поема защитата на голямото културно литературно дело на Евтимий Търновски. От произведенията личи начетеността на автора Костенечки и широкото ползване на класическите за онова време византийски източници. Тези качества му дават прозвището „Философ“.
Едноеровият ресавски правопис става норма за българските преписвачи в Западна и Средна България през XVI-XVIII в., и особено за книжовниците от Етрополския манастир.
С творчеството си Константин Костенечки оказва дълготрайно влияние върху по-сетнешната южнославянска литература и обучение. В своите творби често цитира класически философи и автори, с което допринася за въвеждането на класически, най-вече древногръцки елементи в южнославянската философия и литература. Със своите произведения за Стефан Лазаревич, Константин Костенечки е смятан за един от основоположниците на ранния ренесанс в Моравско, който заради османското нахлуване така и не се доразвива.
„Сказание о писменах“ или „Сказание за буквите“ представлява граматически трактат, писан през първото или второто десетилетие на 15 век. Съчинението е познато в обширна и кратка редакция. В него се разглеждат въпроси, свързани със сръбския правопис, обучението на децата, произхода на Кирило-Методиевия език и състоянието на морала в Сърбия.
„Пътуване до Палестина“ е компилативно-преводно произведение, също причислявано към книжовното наследство на Костенечки. Това е първият пътепис в старобългарската литература.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Константин Костенечки е наречена улица в квартал „7-и – 11-и километър“ в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2389.
- ↑ а б Кесякова, Елена и др. Книга за Пловдив. Пловдив, Издателство „Полиграф“, 1999. ISBN 954-9529-27-4. с. 112.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Живот и дейност на Константина Костенецки“, Йордан Трифонов, Списание БАН 66, 1943, стр. 223 – 292.
- Житије деспота Стефана Лазаревића Архив на оригинала от 2008-02-23 в Wayback Machine. (excerpts), Project Rastko
- Anja Jeftić (2003-29-09) www.patriotmagazin.com Архив на оригинала от 2011-07-15 в Wayback Machine.
- История на град Костенец Архив на оригинала от 2007-10-24 в Wayback Machine.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Куев, К., Г. Петков. Събрани съчинения на Константин Костенечки. Изследване и текст. С., 1986.
- Goldblatt, Harvey. Orthography and Orthodoxy: Constantine Kostenecki's Treatise on the Letters (Skazanie iz'yavleno o pis'menekh). Florence, 1987, ix, 428 p. (Studia historica et philologica, 16).
- Тотоманова, Анна-Мария. За „сърбизмите“ в лексиката на Константин Костенечки. – В: Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. Съст. А. Милтенова и А. Ангушева-Тиханова. Ред. А. Милтенова. С., 1998, 429-434.
- Petrova, M. An Unknown Copy of the Description of Jerusalem by Constantine of Kostenec. – Byzantinoslavica, 59, 1998, № 2, 255-270.
- Кабакчиев, Кирил. Познавал ли е Константин Костенечки историята на старозаветния превод от еврейски на елински език? – Старобългаристика, 2001, № 1, 92-101.
- Кабакчиев, Кирил. Библейска алюзия и исторически факт (Два примера от Цамблаковото слово за Евтимий и Сказанието на Константин Костенечки). – В: Следите на свещената книга в българската литература. Гл. ред. Ив. Радев. Велико Търново, 2001, 69-74.
- Кабакчиев, Кирил. Търновска книжовна школа. Преводи и тълкувания. Велико Търново, Фабер, 2001, 167 с.
- Лукин, П. Е. Письмена и православие. Историко-филологическое исследование „Сказания о письменех“ Константина Философа Костенецкого. М., 2001.
- Кабакчиев, Кирил. Кои книги според Константин Костенечки са били табу за невежите писачи от Търново, Византия и Атон – Старобългаристика, 2002, № 3, 77-94.
- Гагова, Н. Деспот Стефан Лазаревич, Птолемей Философ и кариерата на придворния философ Константин Костенечки – Старобългарска литература, 35-36, 2006, 97-124.
|
