Направо към съдържанието

Клабучища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Дебърско, Албания вижте Клабучища (община Дебър).
Кла̀бучища
Πολυπλάτανο
Гробищната църква „Успение Богородично“
Гробищната църква „Успение Богородично“
Гърция
40.8778° с. ш. 21.4069° и. д.
Кла̀бучища
Западна Македония
40.8778° с. ш. 21.4069° и. д.
Кла̀бучища
Леринско
40.8778° с. ш. 21.4069° и. д.
Кла̀бучища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина588 m
Население207 души (2021 г.)
ДемонимКла̀бушчичани
Кла̀бучища в Общомедия

Кла̀бучища (произношение в местния говор Кла̀бучишча, на гръцки: Πολυπλάτανο, Полиплатано, катаревуса: Πολυπλάτανον, Полиплатанон, до 1926 година Κλαμπούσιστα, Клабусиста или Κλαμπούτσιστα, Клабуциста[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 11 километра северозападно от демовия център Лерин (Флорина) и на 4 километра западно от Долно Клещино (Като Клинес), в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Клобучище като българско село.[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Глабущица (Glabuschtitza) като албанско село.[3]

В началото на XX век Клабучища е смесено българо-арнаутско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 750 жители българи и 100 жители арнаути мохамедани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Клабучища е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 61 къщи.[5]

В началото на XX век всички християнски жители на Клабучища са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 400 българи гъркомани и гръцко училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Клабучища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Къща в селото с войник от Антантата
Архитектурно решение за преустройство на стара българска църква в училище, Клабучища, 1922 г.
Училището в селото

След Междусъюзническата война Клабучища остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Клабучища (Клабучишта) има 50 къщи славяни християни и 20 къщи арнаути мохамедани.[8] Албанските му жители се изселват и в селото са настанени 181 гърци бежанци от Кавказ. В 1928 година Клабучища е представено като смесено местно-бежанско с 29 бежански семейства и 128 жители общо.[9] В 1926 година е прекръстено на Полиплатано.[10]

Селото не пострадва силно в Гражданската война и само малка част от жителите му се изселват в Югославия. Намаляването на населението след войната се дължи на емиграция отвъд океана. Според Тодор Симовски съотношението между местното население и потомците на кавказките бежанци е 3:1.[11]

Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският език“ в него е запазен отлично, а понтийският гръцки слабо.[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Клабучища на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кладенци[13] Κλάδεντσι Пигиес Πηγές[14] местност на СИ от Клабучища[13]

Преброявания

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1913 – 688 души
  • 1920 – 628 души
  • 1928 – 742 души
  • 1940 – 969 души
  • 1951 – 932 души
  • 1961 – 755 души
  • 1971 – 477 души
  • 1981 – 428 души
  • 2001 – 389 души
  • 2011 – 257 души

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Клабучища
  • Иван Василев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 9 велешка дружина[15]
  • Димко Драгатис (Δημήτρης Δραγάτης), гъркоманин, андарт
  • Георгиос Папаниколау (Γεώργιος Παπανικολάου), гъркоманин, андарт
  • Диме Христов (Δημήτριος Χρήστου – Димитриос Христу), гъркоманин, андарт

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  3. ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110, 851.
  8. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  9. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  12. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  13. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  14. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Клабучища&oldid=12149175“.