Карагандинска област
| Карагандинска област Қарағанды облысы | |
| област в Казахстан | |
  | |
 | |
| Страна |  Казахстан |
|---|---|
| Адм. център | Караганда |
| Площ | 239 045 km² |
| Население | 1 378 533 души (2019) 5,77 души/km² |
| Райони | 7 + 6 |
| Губернатор | Женис Касимбек |
| Официален сайт | karaganda-region.gov.kz |
| Карагандинска област в Общомедия | |
Карагандинска област (на казахски: Қарағанды облысы; на руски: Карагандинская область) е една от 17-те области на Казахстан. Административен център на областта е град Караганда. Разстояние от Астана до Караганда 184 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Най-старият град в Карагандинска област е Каркарала, основан през 1824 г. като административен център на Каркаралински окръг, по-късно Каркаралински уезд. През 1928 г. вторично е утвърден за град. Останалите 10 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1934 г. (Караганда) до 1973 г. (Сатбаев).
Карагандинска област е образувана на 10 март 1932 г. с административен център град Петропавловск. На 29 юли 1936 г. 25 района в северната ѝ част са отделени и е образувана Северноказахстанска област, а областният център е преместен в новия град Караганда. На 14 октомври 1939 г. град Акмолинск и 4 района са присъединени към новообразуваната Акмолинска област. На 20 март 1973 г. от южните части на Карагандинска област е образувана Джезказганска област, която през май 1997 г. е закрита и територията ѝ отново е присъединена към Карагандинска област. През 2022 г. 2 района и 3 града от областно значение от Карагандинска област са обособени в отделна Улътауска област.[1]
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Карагандинска област заема централната част на Казахстан. На северозапад граничи с Актобенска и Костанайска област, на север – с Акмолинска област, на североизток – с Павлодарска област, на изток – с Абайска област, на югоизток – с Жетъсуска област и Алматинска област, на юг – с Жамбълска и Туркестанска област и на югозапад – с Къзълординска област. В тези си граници заема площ от 239 045 km².[2]
Карагандинска област е разположена в централната част на Казахстан на северозапад от езерото Балхаш. По-голямата част от територията ѝ се заема от Казахската хълмиста земя с преобладаващи височини от 300 до 1000 m. В нея се издигат остатъчни възвишения и ниски планински масиви: Каркаралинските планини (връх Аксоран 1566 m (. На юг Казахската хълмиста земя постепенно се понижава и преминава в глинестата пустиня Бетпак Дала (височина 300 – 400 m), а на запад – в Туранската низина с пустинята Приаралски Каракум.[2]
Климатът е рязко континентален и крайно засушлив, с горещо и сухо лято (средна юлска температура 20,1 °C на север и 25,1 °C на юг), с пясъчни бури и суховеи и с големи денонощни амплитуди. Зимата е продължителна, студена и малоснежна, със силни ветрове и виелици (средна януарска температура от -16,7 °C на север до -13 °C на юг). Годишната сума на валежите е 260 – 280 mm (в планинските райони над 300 mm), а на юг – едва 100 – 125 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 160 денонощия на север и около 200 денонощия на юг.[2]
Най-големите реки в областта са Саръсу и Нура (с изключение на река Ишим, в най-северната част, принадлежаща към басейна на Об) принадлежат към безотточните басейни на Балхаш и други по-малки езера. Всички те са маловодни, през лятото силно намаляват, разпадат се на отделни водни участъци, засоляват се или напълно пресъхват. За битово и промишлено водоснабдяване и селскостопански нужди са изградени множество водохранилища, най-големи от които са: Самаркандско и Шерубай-Нуринско в района на Караганда и каналът Иртиш-Караганда (495 km). В областта има множество, предимно солени езера (Карасор на север, Каракоин на юг и др.), повечето от които се запълват с вода само през пролетта. На югоизток в пределите на областта попадат северозападните и северните части на езерото Балхаш. Широко се използват обилните подземни пресни води.[2]
Северната част на областта е заета от тревисто-пелинова степ, развита върху тъмно кестеняви и кестеняви почви, като това е основният земеделски район без да се използва напояване. По̀ на юг е развита рядка полупустинна и пустинна пелиново-солянкова растителност върху частично засолени светло кестеняви почви, а най-на юг има сиви и кафяви почви с петна от солонци и пясъци. Върху пясъчните дюни вирее тревисто-пелинова и дребнохрастова растителност. По-високите райони на Казахската хълмиста земя са заети от степи с малки островчета от дървесна растителност (бор, бреза, осика, ива), развити върху чакълести кестеняви и планински черноземни почви. Полупустините и пустините се обитават от множество гризачи (лалугер, пустинна мишка, пясъчник) и хищници (вълк, лисица). Срещат се антилопи сайга и джейран, архар, сърна, дропла и други птици. По бреговете на временните реки и езера гнездят множество прелетни водоплаващи птици, а в тръстиковите участъци – дива свиня.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2019 г. населението на Карагандинска област област е наброявало 1 378 533 души (7,51% от населението на Казахстан). Гъстота 3,22 души/km². Етнически състав: казахи 51,80%, руснаци 35,47%, украинци 2,91%, немци 2,32%, татари 2,23% и др.
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]
От 8 юни 2022 година областта се дели на 7 района и 6 града с областно значение.
- Абайски район
- Актогайски район
- Бухар-Жирауски район
- Каркаралински район
- Нурински район
- Осакаровски район
- Шетски район
- град Караганда
- град Балхаш
- град Приозьорск
- град Саран
- град Темиртау
- град Шахтинск
Стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Промишленост
[редактиране | редактиране на кода]Обемът на произведените стоки през месец май 2006 година възлиза на 57 422 100 000 тенге. Произведено е 866 млн. кВт·ч електроенергия, 80 200 тона цимент, добити са 2 188 000 тона каменни въглища, 322 500 тона желязна руда, и др.
Селско стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Към 1 юни 2006 г. в областта има 509 600 говеда, 198 000 свине, 1 216 300 овце и кози, 144 800 коне, 1 812 300 птици. Селскостопанската продукция през месец май 2006 година е следната: 9500 тона месо, 36 400 тона мляко, 19 400 тона яйца.
Пазар на труда
[редактиране | редактиране на кода]През април 2006 г. средната номинална работна заплата е 32 349 тенге. В края на май 2006 г. броят на безработните е 7900 души.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Улытауская область официально появилась на карте Казахстана // 24.kz. 8 June 2022.
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Карагандинская область, т. 11, стр. 375
| ||||||||||
.svg)