Направо към съдържанието

Интерлевкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Интерлевкините са група цитокини, за които първоначално е установено, че се експресират от бели кръвни клетки (левкоцити).[1] Терминът интерлевкин произлиза от (inter-) „като средство за комуникация“, и (-leukin), произтичащо от факта, че много от тези протеини се произвеждат от левкоцити (leukocyte) и действа на левкоцити. Като много други биологични термини се оказва че името им не описва точно свойствата им. Оттогава е било установено, че интерлевкини са произвеждат от голямо разнообразие от клетки в организма. Функционирането на имунната система зависи в голяма част на интерлевкините и при някои редки заболявания се наблюдава недостиг на някои от тях, водещо до автоимунни заболявания или имунен дефицит. По-голямата част от интерлевкинитe се синтезират от хелперните CD4 Т-лимфоцити, както и от моноцити, макрофаги, и ендотелните клетки. Те спомагат развитието и диференциацията на T, B лимфоцити и хемопоетични клетки.

Известно е също, че интерлевкинови рецептори по астроцити в хипокампуса са включени в изграждането на пространствени спомени в мишки.[2]

Човешки интерлевкини

[редактиране | редактиране на кода]
Име Секретиран от [3] Рецептор[3][4] Клетка мишена[3] Функция[3]
IL-1 макрофаги, B-клетки, моноцити,[5] дендритни клетки [5] CD121a/IL1R1, CD121b/IL1R2 Т хелпери ко-стимулация [5]
B-клетка съзряване & пролиферация [5]
NK клетки активация[5]
макрофаги, ендотел, други възпаление,[5] малки количества предизвикват остра реакция, големи количества предизвикат треска
IL-2 Th1-клетки CD25/IL2RA, CD122/IL2RB, CD132/IL2RG активирани[5] T-клетки и B-клетки, NK клетки, макрофаги, Олигодендроцити стимулира растежа и диференциацията на T клетъчния отговор. Може да се използва за имунотерапия за лечение на рак или имуносупресия след трансплантация. Също е използван в клинични проучвания за повишаване на броя на CD4 при ХИВ-позитивни пациенти.
IL-3 активирани T хелпери,[5] мастоцити, NK клетки, ендотел, еозинофили CD123/IL3RA, CD131/IL3RB хематопоетични стволови клетки диференциация и пролиферация на миелоидни прогениторни клетки [5] to e.g. еритоцити, гранулоцити
мастоцити растеж и освобождаване на хистамин [5]
IL-4 Th2-клетки, непосредствено активирани CD4+ клетки, CD4+ клетки на паматта, мастоцити, макрофаги CD124/IL4R, CD132/IL2RG активирани B-клетки пролиферация и диференциация, IgG1 и IgE синтеза.[5] алергични реакции (IgE)
T-клетки пролиферация[5]
ендотел
IL-5 Th2-клетки, мастоцити, еозинофили CD125/IL5RA, CD131/IL3RB еозинофили продукция
B-клетки диференциация, продукция на IgA
IL-6 макрофаги, Th2-клетки, B-клетки, астроцити, ендотел CD126/IL6RA, CD130/IR6RB активирани B-клекти диференциация в плазматични клетки
плазматични клетки секреция на антитела
хематопоетични стволови клетки диференциация
T-клетки, други индуцира реакция на остра фаза, хематопоеза, клетъчна диференциация, възпаление
IL-7 стромални клетки на костния мозък и тимуса CD127/IL7RA, CD132/IL2RG пре-/про-B-клетки, пре-/прo-T клетки, NK клетки диференциация и пролиферация на лимфоидни прогениторни клетки, увеличение на провъзпалителните цитокини
IL-8 или CXCL8 мактофаги, лимфоцити, епителни клетки, ендотелни клетки CXCR1/IL8RA, CXCR2/IL8RB/CD128 неутрофили, базофили, лимфоцити неутрофилен хемотаксис
IL-9 Th2-клекти, особено CD4+ хелперни клетки CD129/IL9R T-клетки, B-клекти Секреция IgM, IgG, IgE, стимулира мастоцити
IL-10 моноцити, [[Th2-клекти, CD8+ T-клетки, мастоцити, макрофаги, B-клекти subset CD210/IL10RA, CDW210B/IL10RB макрофаги продукция на цитокини[5]
B-клетки активация [5]
мастоцити
[[Th1-клекти потиска Th1 цитокиновата продукция (IFN-γ, TNF-β, IL-2)
[[Th2-клекти стимулация
IL-11 строма на костния мозък IL11RA строма на костния мозък продукция на протеин на острата фаза, изграждане на остеокласи
IL-12 дендритни клекти, B-клекти, T-клекти, макрофаги CD212/IL12RB1, IR12RB2 активирани[5] Т-клекти, диференциация в цитотоксични T-клекти с IL-2,[5] увеличава секрецията на IFN-γ, TNF-α, намалява IL-10
NK клекти ↑ IFN-γ, TNF-α
IL-13 активирани Th2-клекти, мастоцити, NK клекти IL13R TH2-клекти, B-клекти, макрофаги стимулира растежа и диференциацията на B-клекти (IgE), потиска TH1-клекти и продукцията макрофагиален цитокин на възпалението (напр. IL-1, IL-6), ↓ IL-8, IL-10, IL-12)
IL-14 T-клекти и някои малигнени B-клекти активирани B-клекти контролира растежа и пролиферацията на B-клекти, потиска секрецията на Ig
IL-15 мононукеарни моноцити (и други), особено макрофаги след вирусни инфекции IL15RA T-клекти, активирани B-клекти увеличава продукцията на Nk клекти
IL-16 лимфоцити, епителни клекти, еозинофили, CD8+ T-клекти CD4 CD4+ T-клекти (Th-клекти) CD4+ хемоатрактант
IL-17 Th17-клекти CDw217/IL17RA, IL17RB епител, ендотел, други производство на остеокласи, ангиогенеза, повишава провъзпалителните цитокини
IL-18 макрофаги CDw218a/IL18R1 Th1-клекти, NK клекти увеличава производството на IFNγ, увеличава NK активността
IL-19 – IL20R -
IL-20 активирани каратиноцити и моноцити [IL20R регулира пролиферацията и диференциацията на кератиноцити
IL-21 активирани T-хелпери, NKT-клекти IL21R всички лимфоцити, дендритни клекти косимулира активацията и пролиферацията на CD8+ T-клекти, усилва NK цитотоксичност, усилва CD40-индуцурана B-клетъчна пролиферация, диференциация и превключване на имуноглобулиновия изотип, спомага диференциацията на Th17 клекти
IL-22 - IL22R Активира STAT1 и STAT3 и увеличава продукцията на протеина на острата фаза като серумен амилоид A, алфа 1-антихимотрипсин и хаптогобин в хепатомни клетъчни линии
IL-23 - IL23R Усилва ангиогенезата, но намалява инфилтрацията на CD8 T-клекти
IL-24 - IL20R Важна роля в туморната супресия, лечения на рани и спориазис чрез засилено клетъчно оцеляване
IL-25 - LY6E увеличава продукцията на IL-4, IL-5 и IL-13, които стимулират еозинофиловата експанзия
IL-26 - IL20R1 увеличава секрецията на IL-10 и IL-8 и експресията на CD54 по клетъчната повърхност на епителни клетки
IL-27 – IL27RA Намалява активността на B-клетки и T-клекти
IL-28 - IL28R Имунна защита срещу вируси
IL-29 - Имунна защита срещу микробии
IL-30 - формира една верига на IL-27
IL-31 - IL31RA Има роля при възпалението на кожата
IL-32 - Стимулира моноцити и макрофаги да секретиратTNF-α, IL-8 и CXCL2
IL-33 – Стимулира T-хелперите да продуцират тип 2 цитокини
IL-35 регулаторни T-клетки Супресия на T-клетъчна активация
IL-36 – Регулира отговорите на дендритни клекти и Т-клекти

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Brocker, C и др. Evolutionary divergence and functions of the human interleukin (IL) gene family. // Human Genomics 5 (1). Oct 2010. с. 30-55.
  2. ↑ Ben Menachem-Zidon, Ofra и др. Astrocytes support hippocampal-dependent memory and long-term potentiation via interleukin-1 signaling // Brain, Behaviour, and Immunity 25. 17. с. 1008–1016.
  3. ↑ а б в г Unless else specified in boxes, then ref is: Lippincott's Illustrated Reviews: Immunology. Paperback: 384 pages. Publisher: Lippincott Williams & Wilkins; (1 юли 2007). Language: English. ISBN 0-7817-9543-5. ISBN 978-0-7817-9543-2. Page 68
  4. ↑ Noosheen Alaverdi & David Sehy. Cytokines - Master Regulators of the Immune System // eBioscience, 1 май 2007. Посетен на 28 февруари 2008.
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Cytokine tutorial, The University of Arizona, архив на оригинала от 2 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080202122645/http://microvet.arizona.edu/Courses/MIC419/Tutorials/cytokines.html, посетен на 15 февруари 2021 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Интерлевкин&oldid=11847007“.