Направо към съдържанието

Иван Котляревски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Котляревски
Іва́н Котляре́вський
украински писател
Роден
Починал
ПогребанПолтава, Украйна

Националност Украйна
Наградиорден Света Анна III степен
Иван Котляревски в Общомедия

Иван Петрович Котляревски (на украински: Іва́н Петро́вич Котляре́вський е украински писател, поет, драматург, основател на съвременната украинска литература, обществен деятел.

Поддържа връзки с декабристите. Неговата поема „Енеида“ (1798) става първото произведение в украинската литература, което е написано на народен език.

Творчеството на Котляревски има основополагащо значение в историята на утвърждаването на новия украински литературен език. В условията, когато използването на всички видове староукраински писмен език постепенно спада, неговата поема „Енеида“, пиесите „Наталка Полтавка“ и „Москал-вълшебник“, са написани на основата на живия разговорен език и започват нов етап във формирането на литературния език.

От 1780 до 1789 г. учи в духовна семинария. 1789 – 1793 работи на канцеларска длъжност, 1793 – 1796 е домашен учител в селски дворянски семейства.

1796 – 1808 е на военна служба в Сиверския карабинерски полк. През 1806 – 1807 Котляревски като щабскапитан взима участие в Руско-турската война, участва в обсадата на Измаил (град). През 1808 подава оставка и получава орден Света Анна.

През 1810 работи като възпитател в „Дом за възпитание на деца на бедни дворяни“.

През 1812 по времето на похода на Наполеон I Бонапарт към Руската империя, Котляревски, с разрешението на генерал-губернатора Я. Лобанов-Ростовски, сформира в град Горошин, Хоролски район в Полтавщина 5-и украински казашки полк (при условие че полкът ще бъде съхранен след завършването на войната като постоянна казашка войска), за което получава чин майор.

През 1817 – 1821 г. е директор на Полтавския свободен театър.

През 1818 г. заедно с В. Лукашевич, В. Тарновски и други влиза в състава на полтавската масонска ложа „Любов към истината“. Член на свободното дружество на любителите на росийската словесност от 1821 година. Според свидетелските показания на декабриста Муравйов-Апостол Матвий Иванович, които той дава по време на следствието по делото на декабристите, Котляревски е бил член на Малоросийското тайно дружество. Следственият комитет оставя това признание без внимание.

Котляревски помага при откупването от крепостно робство на известния драматичен актьор Михаил Шчепкин. През 1827 – 1835 г. е попечител на „богоугодни“ учреждения.

Умира и е погребан в Полтава.

Литературна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Котляревски е автор на поемата „Енеида“ (1798) в 3 части; през 1842 г. след смъртта му излиза пълното издание. Това е първото произведение в новата украинска литература, което е написано на народен език. Котляревски взима за основа сюжетната линия на едноименната поема на Вергилий и в традициите на украинската бурлеска създава свое оригинално художествено произведение. В поемата авторът пресъздава различни страни от живота на украинското общество през втората половина на 18 век. Националната окраска и съчувствието към съдбата на обикновения народ предизвикват огромен успех на „Енеида“ сред съвременниците. По мотиви от поемата са създадени операта „Еней на пътешествие“ (композитор Я. Лопатински) и „Енеида“ (композитор М. Лисенко, либрето М. Садовски).

През 1819 година Котляревски написва за Полтавския театър пиесата „Наталка Полтавка“ (отпечатана през 1838) и водевила „Москал-вълшебник“ (отпечатан през 1841), които полагат основата на новата украинска драматургия. Микола Лисенко създава операта „Наталка-Полтавка“ по произведението на Котляревски.

Характерни особености на драматургичното творчество на Иван Котляревски:

  • неголям брой действащи лица;
  • умело подбран конфликт;
  • напрегнато и естествено развитие на сюжета;
  • стройна композиция;
  • органично вградени в текста песни;
  • народен, индивидуализиран и изключително изразителен език;
  • хумор;
  • ясно изразени идеи;
  • релефни изразителни образи.
  • През 1952 в Полтава е открит литературно-мемориален музей на Иван Котляревски.
  • Къща музей И. П. Котляревски, Полтава, 2008
  • През 1969 в Полтава на Иванова планина е открита къща музей на Иван Котляревски – мемориален комплекс на основата на къщата, където през 1769 година е роден и живял Иван Петрович Котляревски.

В много градове в Украйна (Киев, Полтава, Чернигив, Винниця, Хмелницки, Чернивци, Прилуки, Лубни, Бердичив и други) булеварди и улици носят името на поета.

В Полтава и Киев има паркове, наречени в чест на поета.

Много учебни заведения (училища, лицеи, вузове), учреждения на културата носят името на поета:

  • Полтавски градски многопрофилен лицей № 1 „И. П. Котляревски“;
  • Бендерска гимназия № 3 „И. П. Котляревски“;
  • Гадяцке училище за култура „И. П. Котляревски“;
  • Харкивски национален университет за изкуства „И. П. Котляревски“;
  • Полтавска областна универсална научна библиотека „И. П. Котляревски“;
  • Библиотека „И. П. Котляревски“ в Шевченкивски район на Киев;
  • Кино „И. П. Котляревски“ (Полтава)
  • „Енеїда“ (1798)
  • „Москаль-чарівник“ (1819)
  • „Наталка-Полтавка“ (1819)
  • „Пісня на Новий 1805 год пану нашому і батьку князю Олексію Борисовичу Куракіну“
  • Записи про перші дії російських військ у турецьку війну 1806 року (російською мовою)
  • кантата „Малороссийский губернский общий хор“
  • „Ода Сафо“ – переклад на російську мову
  • Размышления на евангелие от Луки, переведенные с французского сочинения аббата Дюкеня

1. Волинський П. К. Іван Котляревський: Життя і творчість. – 2. вид., доп. і перероб. – К.: Державне видавництво художньої літератури, 1955. – 204 с. 2. Волинський П. К. Іван Котляревський: Життя і творчість. – 3. вид., доп. і перероб. – К.: Дніпро, 1969. – 270 с. 3. Іван Котляревський. Бібліографічний покажчик. 1798–1968 / М. О. Мороз (уклад.).— К., 1969. – 287 с. 4. Котляревський І. П. Повне зібрання творів у двох томах. – К.: Академія Наук Української РСР, 1952–1953. 5. Котляревський І. П. Повне зібрання творів. – К.: Наук. думка, 1969. – 510 с. 6. Котляревський І. П. Твори у двох томах. – К.: Видавництво художньої літератури „Дніпро“, 1969. 7. Малий словник історії України / В. А. Смолій (ред.). – К.: Либідь, 1997. – 464 с. 8. Хропко П. П. Іван Котляревський. Біографічний нарис. – К.: Дніпро, 1969. – 102 с.

  • Декабристы. Биографический справочник. Под ред. академика М. В. Нечкиной.- М., „Наука“, 1988, с.88
  • Малороссійская Енеида въ трехъ частяхъ. Съ пріобщеніемъ значенія Малороссійскихъ словъ какъ содержащихся въ оной, такъ и весьма многихъ другихъ. Въ Санктgетербургѣ, 1798 года (Наступна сторінка:) Енеида на малороссійскій языкъ перелицїованная И. Котляревскимъ. Часть I. СЪ дозволенія Санктпетербургской Цензуры. Иждивеніемъ М. Парпуры. Въ Санктпетербургѣ, 1798 года. (Наступна сторінка:) Любителям малороссійскаго слова Усерднѣйше посвящается
  • Котляревський І. П. Енеїда. Видання 1798 року. Електронний фонд НБУ ім. В. Вернадського
  • Парк ім. І. П. Котляревського у Полтаві на Wikimapia
  • Парк ім. Котляревського у Києві на Wikimapia
  • Історія створення нашої гімназії
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Котляревський Іван Петрович“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​