Здрав разум
Здравият разум е характеристика приписвана на човек, чиито възгледи за действителност и ценности съвпадат с общоприетите в неговото общество. Това съгласуване може да бъде както одобрявано, така и критикувано, като съответно възникват различни възгледи по повод съдържанието на схващането за здрав смисъл.
Обикновено в него се включва набор от навици и начин на мислене, усвоени и използвани от хората в ежедневието, и в съответствие с възприетите текущо практически, етически и когнитивни ценности. [1][2][3]
Неформални аспекти
[редактиране | редактиране на кода]Под здрав разум традиционно се разбира способността за вземане на правилните решения въз основа на вероятните допускания, които се основават на логическото мислене и опит. В този смисъл, терминът често се фокусира върху способността на човешкия ум да се изправя срещу предразсъдъци, грешки и измами, т.е. да разграничи истината от лъжата, включително и в юридическия му смисъл. [4]
В социалната психология, терминът „здрав разум“ се отнася до системата на конвенционалните представи за реалността на много поколения в рамките на дадена култура.
Философски аспекти
[редактиране | редактиране на кода]Във философията, терминът „здрав разум“ и съдържанието на съответното понятие предмет на обсъждане още в Античността, а след Ренесанса и до днес те са и предмет на критика от различни позиции.
Аристотел споменава koinē aisthēsis общи възприятия[5], което на латински бива предадено от sensus communis. Словоформата преминава във френски език (sens commun), като бива дублирана и от bon sens. Аналогияно на немски език се ползва Gemeinsinn, дублирано от gesunder Menschenverstand, като прилагателното „здрав“, както и на славянските езици, конотира медицинска оценка.
Критичното отнасяне към здравия разум става отчетливо при философията на Декарт. Неговото Разсъждение за метода започва с думи станали пословични: „От всичко на света света здравият смисъл е разпределен най-справедливо; защото всеки се смята тъй щедро надарен с него, че дори онези, които най-трудно се задоволяват във всяко друго отношение, обикновено не искат повече здрав смисъл, отколкото имат.“[6].
Консервативно настроени мислители като Ханс-Георг Гадамер, изтъкват, че критиките срещу здравия разум се нуждаят от основание, което не може да бъдат друго, освен самият здрав смисъл. За представителите на Франкфуртската школа и деконструкционистите здравият разум остава като фалшиво съзнание или идеологически конструкт.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Определение в «Словаре общенаучных терминов» под ред. д.т.н. проф. Шабанова В. В. МГУП, 2007 г., архив на оригинала от 29 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120129123549/http://msuee.ru/science/Voc%20OND/SLOVA/8.htm, посетен на 3 март 2015
- ↑ Определение в «Философском энциклопедическом словаре», Советская энциклопедия, М. 1989 г.[неработеща препратка]
- ↑ Определение в Культурологическом словаре[неработеща препратка]
- ↑ Электронная библиотека // Архивиран от оригинала на 2014-04-13. Посетен на 2015-03-03.
- ↑ Аристотел, За душата, кн. III, гл. 2, (425a27)
- ↑ Декарт P., Разсъждение за метода, в Избрани Произведения, София: Наука и изкуство, 1978, с. 247