Ермес Мария Сфорца
Ермес Мария Сфорца Ermes Maria Sforza | |
маркиз на Тортона | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1503 г.
|
Герб | |
Семейство | |
Баща | Галеацо Мария Сфорца |
Майка | Бона Савойска |
Братя/сестри | Джан Галеацо Мария Сфорца Бианка Мария Сфорца Анна Мария Сфорца Отавиано Мария Сфорца Природени: Карло Сфорца Катерина Сфорца Алесандро Сфорца ди Франкавила Киара Сфорца Отавиано Мария Сфорца Галеацо Сфорца |
Ермес Мария Сфорца (на италиански: Ermes Maria Sforza; * 10 май 1470, Павия, Миланско херцогство; † 1503, Инсбрук, Австрийско ерцхерцогство) е маркиз на Тортона от фамилията Сфорца.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на Галеацо Мария Сфорца (* 1444, † 1476), 5-и херцог на Милано, и на втората му съпруга Бона Савойска (*1449, † 1503), дъщеря на херцог Лудвиг Савойски – 2-ри херцог на Савоя. Има един брат и две сестри:
- Джан Галеацо Мария (* 1469, † 1494), 6-и херцог на Милано (1476 –1493), съпруг на 1-вата си братовчедка Изабела А рагонска
- Бианка Мария (* 1472, † 1510), кралица на Германия и Италия, ерцхерцогиня на Австрия (1494 – 1510), императрица на Свещената Римска империя (1508 – 1510), херцогиня на Савоя от 1494 г. като съпруга на император Максимилиан I Хабсбург
- Анна Мария (* 1473, † 1497), херцогиня на Ферара, Модена и Реджо като съпруга на Алфонсо I д’Есте.
Има и четирима полубратя и две полусестри от две извънбрачни връзки на баща си.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Майка му Бона получава Новара като феод от съпруга си през 1469 г. През 1472 г. херцогска разпоредба ѝ позволява да остави феода и приходите от територията на втория си син Ермес.
През 1476 г., на 6-годишна възраст, Ермес губи баща си, убит в църквата „Санто Стефано“ в Милано на 26 декември 1476 г. на празника на Свети Стефан. Той е намушкан с нож от трима високопоставени служители на миланския двор. Миланското херцогство е наследено от по-големия му брат Джан Галеацо, който е само с една година по-голям от него. Тяхната майка Бона Савойска е назначена за регент на детето и се ангажира да защитава правата на децата си от интригите и узурпаторските стремежи на техните чичовци, особено на Лудовико Мария Сфорца „Мавърът“ – чичо по бащина линия на Ермес и Джан Галеацо.
Когато чичо му Лудовико Мавърът най-накрая поема властта през 1480 г., Ермес остава под негово попечителство. Той получава от чичо си почетни длъжности, но също така страда от ограниченията на свободната му воля.
През 1488 г. Ермес е изпратен като посланик от чичо си в двора на Неапол, за да поиска ръката на Изабела Арагонска, която баща му Галеацо е избрал за булка за Джан Галеацо,[1] още преди да бъде убит. Сватбата се състои чрез пълномощник в Неапол и именно Ермес представлява младоженеца.
През април 1500 г., след поражението при Новара срещу французите, той е заловен заедно с чичо си Асканио Сфорца от Карло Орсини, който има задачата да предаде кардинала на французите. Ермес и другите подкрепящи Сфорца господари са затворени в замъка в Новара,[2] а териториите на Новара преминават в ръцете на французите.
След окончателното падане на чичо му Лудовико „Мавъра“ Ермес успява да избяга в Тирол под закрилата на сестра си императрица Бианка Мария Сфорца и нейния съпруг император Максимилиан I Хабсбург.
Той умира в Инсбрук на 32-33-годишна възраст през 1503 г.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Storia di Milano/Capitolo XVIII – Wikisource
- ↑ Mariana Frigeni Careddu. Ludovico il Moro. Piacenza, Sperling&Kupfer Editori, 1997. ISBN 88-200-2434-9
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ermes Maria Sforza в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |