Направо към съдържанието

Емил Щайгер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емил Щайгер
Emil Staiger
швейцарски филолог
Роден
Починал
28 април 1987 г. (79 г.)
Хорген, Швейцария
ПогребанЦюрих, Швейцария

Националност Швейцария
Учил вЦюрихски университет
Женевски университет[1]
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вЦюрихски университет
Публикации„Основни понятия на поетиката“ (1946)
„Гьоте“ (1952)

Емил Щайгер (на немски: Emil Staiger) е швейцарски професор по германистика в Цюрихския университет.

Роден е на 8 февруари 1908 г. в Кройцлинген, Швейцария. Отначало следва теология, но след това се премества в специалностите германистика и класическа филология. След години на обучение и специализации в Женева, Цюрих и Мюнхен, през 1932 г. защитава в Цюрих дисертация на тема „Анете фон Дросте-Хюлзхоф“. През 1934 г. се хабилитира в Цюрихския университет с труд върху Шелинг, Хегел и Хьолдерлин. През 1943 г. е назначен за редовен професор.

Умира на 28 април 1987 г. в Хорген, Швейцария, на 79-годишна възраст.

Истинското значение на Щайгер се основава на четири негови широко акламирани изследвания – Времето като събуждащо въображението на поета (1939), Основни понятия на поетиката (1946), Изкуството на интерпретацията (1955) и изследването върху Гьоте в три обемисти тома (1952 – 1959).

През 40-те години на ХХ век Щайгер се превръща в един от най-известните немскоезични литературоведи. Той има значителен принос за превръщането на т.нар. иманентно тълкуване за определен период от време във водещ метод в германистиката (въпреки че сам се противопоставя на това определение на метода си).

Прочува се далеч извън Цюрихския университет със своите 11-часови лекции, на които идват ентусиазирани студенти, както и представители на литературната общественост от цяла Европа. В същото време Щайгер е известен преводач от древни и съвременни езици и превъплъщава на немски текстове от Есхил, Софокъл, Еврипид, Виргилий, Тасо, Полициано и Милтън. Като войнствен театрален и музикален критик, както и като автор на фейлетони, влияе върху културния живот в Цюрих в продължение на десетилетия.

През 1966 г. в речта си при получаването на литературната награда на град Цюрих Щайгер предизвиква истински скандал. В тази реч, озаглавена „Литература и публичност“, Щайгер отправя яростна критика към съвременната литература, а сред конкретните имена, които олицетворяват упадъка ѝ посочва Макс Фриш. Този скандал хвърля сянка върху репутацията на Щайгер и с него славата му започва да залязва. Неговите прокарващи пъртини изследвания постепенно се оказват в забрава, въпреки че от многобройните му ученици няколко се превръщат в известни изследователи, съхраняващи името му:

  • 1962 – награда „Готфрид Келер
  • 1966 – награда „Зигмунд Фройд“ за научна проза
  • 1966 – награда за литература на град Цюрих
  • 1975 – австрийското държавно отличие за наука и изкуство
  • Annette von Droste-Hülshoff (Анете фон Дросте-Хюлсхоф), дисертация, 1933
  • Der Geist der Liebe und das Schicksal. Schelling, Hegel und Hölderlin (Духът на любовта и на съдбата. Шелинг, Хегел и Хьолдерлин), 1935
  • Die Zeit als Einbildungskraft des Dichters. Untersuchungen zu Gedichten von Brentano, Goethe und Keller (Времето като събуждащо въображението на поета. Изследвания върху Брентано, Гьоте и Келер), 1939
  • Adalbert Stifter als Dichter der Ehrfurcht (Адалберт Щифтер като поет на благоговението), 1943
  • Meisterwerke deutscher Sprache aus dem 19. Jahrhundert (Шедьоври на немския език от 19 век), 1943
  • Grundbegriffe der Poetik (Основни понятия на поетиката), 1946
  • Musik und Dichtung (Музиката и поезията), 1947
  • Goethe (Гьоте) (3 тома, 1952 и сл.)
  • Die Kunst der Interpretation. Studien zur deutschen Literaturgeschichte (Изкуството на интерпретацията. Студии върху германската литературна история), 1955
  • Stilwandel. Studien zur Vorgeschichte der Goethezeit (Промяната в стила. Студии върху предисторията на Гьотевата епоха), 1963
  • Geist und Zeitgeist (Духът и духът на времето), 1964
  • Friedrich Schiller (Фридрих Шилер), 1967
  • Spätzeit. Studien zur deutschen Literatur, 1973
  • Gipfel der Zeit. Studien zur Weltliteratur. Sophokles, Horaz, Shakespeare, Manzoni (Хребетът на времето. Студии върху световната литература. Софокъл, Хораций, Шекспир, Манцони), 1979
  1. hls-dhs-dss.ch // Посетен на 25 юни 2023 г.