Елим Чен
Елим Чен | |
диригент от Хонг Конг | |
Родена |
18 ноември 1986 г.
|
---|---|
Учила в | Мичигански университет Колеж Смит |
Музикална кариера | |
Стил | класическа музика |
Активност | от 2014 г. |
Уебсайт | www.elimchan.nl |
Елим Чен в Общомедия |
Елим Чен (на китайски: 陳以琳; Хонконг; 18 ноември 1986) е китайска диригентка.
Била е главен диригент на Симфоничния оркестър на Антверпен от концертния сезон 2019 – 2020 и главен гост-диригент на Кралския шотландски национален оркестър от сезон 2018 – 2019[1][2].
Обучение
[редактиране | редактиране на кода]Елим Чен пее с детския хор на Хонг Конг и започна да свири на пиано на 6-годишна възраст. Получчава бакалавърска степен по музика от Колеж Смит в Масачузетс. След това учи в Университета на Мичиган, където е музикален директор на Симфоничния оркестър на Кампуса на Университета на Мичиган и оркестъра „Мичиган Попс“. Тя получава своята магистърска и докторска степен в областта на оркестрово дирижиране и се дипломира като диригент през 2014 г.[3][4][5] Чен получава стипендия за дирижиране „Бруно Валтер“ през 2013 г., участва в майсторски класове с Бернард Хайтинк в Люцерн през 2015 г.[6][7]
Музикална кариера
[редактиране | редактиране на кода]През декември 2014 г., на възраст 28 години, Чен печели конкурса за диригенти „Донатела Флик“. В резултат от спечелването на този конкурс е назначена като помощник диригент на Лондонския симфоничен оркестър за концертния сезон 2015 – 2016. През сезона 2016 – 2017 г. е в програмата за стипендии „Дудамел“ с Филхармонията на Лос Анджелис[4][8].
През 2018 – 2019 г. Чен е постоянен гост-директор на Кралския шотландски национален оркестър, като наследява Томас Содергард[8][9].
От сезон 2019 – 2020 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на Антверпен, с постоянно пребиваване в Залата на Кралица Елизабет (Koningin Elisabethzaal) в Антверпен. Чен, по стъпките на Едо де Ваарт и Джаап ван Зведен, е най-младият главен диригент, назначаван някога в Симфоничния оркестър на Антверпен[10].
Гост-диригент е на Оркестъра на Театър Марийнски, Филхармоничния оркестър на Хонг Конг, Лондонския симфоничен оркестър, Koninklijk Concertgebouworkest[11], Orchestre Philharmonique de Luxembourg, Philharmonia Orchestra, Кралският филхармоничен оркестър на Ливърпул, Радиосимфоничния оркестър на Франкфурт, Orchestre National de Lyon, Филхармоничния оркестър на Ротердам, Академията за симфония и музика на запада, Хюстън[12][13][14].
Освен това дирижира Оркестъра на Националния център за изкуства в Отава и Orchestre de la Francophonie, като част от Летния институт по музика NAC през 2012 ., където си сътрудничи с Пинхас Зукерман. Тя участва в Музикалния фестивал Олимпус в Санкт Петербург и посещава работни групи при Фестивалния оркестър Кабрило и Симфоничния оркестър на Балтимор (с Марин Алсоп, Джерард Шварц и Густав Майер)[15][16].
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Елим Чен е сгодена с нидерландския перкусионист Доминик Влеешоверс, който е награден с Музикалната награда на Нидерландия (Nederlandse Muziekprijs) през 2020 г.[17][18]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.vrt.be
- ↑ www.rhinegold.co.uk
- ↑ www.tijd.be
- ↑ а б elimchan.com, архив на оригинала от 20 юли 2020, https://web.archive.org/web/20200720022713/https://elimchan.com/about-elim/, посетен на 31 август 2020
- ↑ www.artsenkrant.com
- ↑ www.rhinegold.co.uk
- ↑ cultureelpersbureau.nl
- ↑ а б klara.be
- ↑ www.rsno.org.uk // Архивиран от оригинала на 2020-09-25. Посетен на 2020-08-31.
- ↑ www.vrt.be
- ↑ www.nrc.nl
- ↑ www.harrisonparrott.com
- ↑ www.scmp.com
- ↑ www.antwerpsymphonyorchestra.be // Архивиран от оригинала на 2021-01-18. Посетен на 2020-08-31.
- ↑ www.laphil.com
- ↑ www.antwerpsymphonyorchestra.be // Архивиран от оригинала на 2021-01-18. Посетен на 2020-08-31.
- ↑ www.volkskrant.nl
- ↑ www.parool.nl
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Уеб сайт на Елим Чен
- Страница на Харисън Парот за Елим Чен
- Симфоничният оркестър на Антверпен посочва Елим Чен като нов главен диригент Архив на оригинала от 2020-09-13 в Wayback Machine.
|