Направо към съдържанието

Дъга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Дъга.

Двойна дъга в Аляска

Дъга е оптично и метеорологично явление, свързано с появата в небето на почти непрекъснат спектър на светлината, когато лъчите на слънцето падат върху миниатюрни капки вода в земната атмосфера. За да се наблюдава дъгата, слънцето трябва да е зад наблюдателя под определен ъгъл. Тя представлява многоцветна част от окръжност, с червения цвят от външната страна и виолетовия цвят от вътрешната. Пълната поредица цветове е червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго (тъмносиньо) и виолетово. Понякога се вижда и розово в дъгата, но това не е естественият ѝ цвят. Общо багрите са седем.

Условия за наблюдение

[редактиране | редактиране на кода]

Дъга се наблюдава при наличие на водни капки във въздуха и наличие на слънчева светлина, идваща от задната страна на наблюдателя под малък ъгъл или височина. Най-зрелищната дъга се наблюдава, когато половината небе е все още покрито с облаци, а наблюдателят се намира на място с безоблачно небе над него. Друго обичайно място за дъги е в близост до водопади или фонтани. Ефектът може да бъде и изкуствено създаден, чрез разпръскване на водни капчици във въздуха при слънчево време. При добри атмосферни условия се вижда двойна дъга, като редът на цветовете е обратен – най-вътрешният е червен, а най-външният е син. По принцип тя е много по-бледа от първата и в повечето случаи много трудно се забелязва. Когато слънцето се издигне на височина над 43° над хоризонта, дъгата не може да се види. Когато човек е на земята, обикновено вижда само част от окръжността, но ако се издигне във въздуха е възможно да види цялата окръжност на дъгата.

В много редки случаи при много силна лунна светлина може да се види лунна дъга. Тъй като човешкият усет за цветове при слаба светлина е отслабен, лунната дъга се възприема като бяла.

Схема на образуване на дъгата
1) сферична капка, 2) вътрешно отражение, 3) първична дъга, 4) пречупване, 5) вторична дъга, 6) падащ лъч светлина, 7) пътят на лъча при образуване на първичната дъга, 8) пътят на лъча при образуване на вторичната дъга, 9) наблюдател, 10) област на формиране на първичната дъга, 11) област на формиране на вторичната дъга, 12) облак от капките

Причината за образуването на дъгата е различното пречупване на светлината в дъждовните капки. Показателят на пречупване за дълговълновия (червен) цвят е по-малък от този на късовълновия (син, виолетов цвят). По тази причина червеният се отклонява по-малко (на 137°30’) отколкото виолетовия (на 139°20’) и в резултат белият цвят се разлага в спектър. В основата на това явление е дисперсията на светлина, възникваща при пречупване и отражение на успореден сноп лъчи във вътрешността на сферична капка вода.

Най-често се наблюдава първичната дъга, при която светлината претърпява едно вътрешно отражение. В нея ъгловият радиус на червения цвят е 40 – 42°. Вторичната дъга се наблюдава, когато светлината се отразява два пъти в капката. Редът на цветовете в нея е обратен. Ъгловият радиус на вторичната дъга е 50 – 53°. Небето между двете дъги обикновено е със значително по-тъмен оттенък. При определени условия е възможно да се наблюдават дъги и от по-висок порядък.

Арфа от светлинна дъга

В традиционния български фолклор дъгата (наричана също зуна, зуница) е смятана за поличба за плодородие, тъй като пие вода от морето или реките и носи дъжд. Цветните ѝ ивици се свързват с различни земеделски продукти, като по относителната им ширина се гадае коя от тях ще даде добра реколта - зеленото се свързва с трева, жълтото с просо (в по-ново време с царевица), червеното с вино, тъмночервеното или огненото с пшеница. Също като символ на дъжд или плодородие дъгата често се изобразява на обредните хлябове. Друго традиционно вярване за дъгата е, че чрез нея човек може да смени своя пол - като намери мястото, където дъгата пие вода и също пие от нея.[1]

  1. Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 50-51.