Дивриги
| Дивриги Divriği | |
 | |
  Дивриги | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Надм. височина | 1250 m |
| Население | 16 893 души (2023 г.) |
| Пощенски код | 58300 |
| Официален сайт | www.divrigi.gov.tr |
| Дивриги в Общомедия | |
.jpg)
Дивриги (на турски: Divriği, произношение на турски Диврии) е град в Турция, провинция Сивас. Разполага се около река Джалтъсую, приток на Ефрат.
Градът е известен още от късната античност и през византийския период на Мала Азия се споменава като арменската[1] Тефрике (Tephrike). Той е столица на павликянската държава[2] до 871 г., след което е завладян от Византия.
В началото на единадесети век градът е част от територията, дадена от Византия на арменския цар Сенекерим-Ованес в замяна на владението му в Област Васпуракан.[3]
След битката при Манцикерт градът и областта попадат в очертанията на бейлика Менгюджек. Един от емирите на бейлика започва строителството на Голямата Джамия с Болница на Дивриги (турски език: Divriği Ulu Cami ve Darüşşifa)(1228 – 1229 г.), днес обявена за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Обектът е известен с характерната си ислямска архитектура и изящна украса с флорални и геометрични мотиви.
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Дивриги са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
- Малоазийски бейлици
- Павликянство
- В английската версия: Seneqerim-Hovhannes of Vaspurakan
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Константин Иречек. Историята на българите. Търново, 1888, с. 191.
- ↑ Карта на павликянската държава в: Understanding our past: The Paulicians: A timeline & map.
- ↑ Foss, Clive. „Tephrike“. Oxford Dictionary of Byzantium. vol. 3. Oxford: Oxford University Press, p. 2025.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Oktay Aslanapa. Anadolu'da ilk Türk mimarisi: Başlangıcı ve gelişmesi (Ранна турска архитектура в Анадола: Корени и развитие). AKM Publications, Анкара, 1991. ISBN 975-16-0264-5. (на турски)
| |||||||
