Джеймс Блек
| Джеймс Блек James Whyte Black | |
| шотландски фармаколог | |
.jpg) | |
| Роден |
Удингстон, Великобритания |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Великобритания |
| Учил в | Университет на Сейнт Андрюс |
| Работил в | Университетски колеж Лондон Кралски колеж Лондон Глазгоуски университет Университет на Сейнт Андрюс |
| Награди | Нобелова награда за физиология или медицина (1988)[1][2] Член на Британското кралско научно дружество |
| Джеймс Блек в Общомедия | |
Сър Джеймс Уайт Блек (на английски: James Whyte Black; 14 юни 1924 – 21 март 2010) е шотландски фармаколог.
Известен е със своя принос в разработката на два основополагащи класа лекарствени средства – бета-блокерите и блокерите на H2 рецепторите. Неговите изследвания довеждат до разработването на пропранолола и циметидина, които имат голямо значение в лечението на сърдечни заболявания и язви. През 1988 г. Блек е удостоен с Нобелова награда за медицина за „откритията му от значение за разработването на лекарства, използвани за лечение на сърдечни заболявания и язви“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Джеймс Блек е роден на 14 юни 1924 година в Удингстон, Шотландия.[3] Той завършва медицина в Университета на Сейнт Андрюс през 1946 година. След това започва да работи като асистент в Университета на Глазгоу.
Научна кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 50-те години на XX век Блек започва изследвания в областта на фармакологията. Той е назначен в Университета на Лондон и Университета на Дънди. През този период разработва пропранолола – първият бета-блокер, който помага при лечението на сърдечни заболявания като хипертония и ангина. След това създава циметидина, който се използва за лечение на язви и е един от първите блокери на H2 рецепторите.
Принос и награди
[редактиране | редактиране на кода]Блек получава широко признание за своите иновации в медицината. През 1988 година получава Нобелова награда за медицина.[4] Удостоен е и с редица други награди и отличия, има статут на рицар командор от Ордена на Британската империя.
Научно наследство
[редактиране | редактиране на кода]Изследванията на Блек имат значително влияние върху съвременната медицина. Пропранололът и циметидинът са сред най-важните открития в областта на фармакологията и са основа за разработването на нови лекарствени средства.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1988 // Нобелова фондация. Посетен на 3 януари 2019 г.
- ↑ The Nobel Prize amounts // Нобелова фондация. Посетен на 3 януари 2019 г.
- ↑ McGrath, John Christie и др. Sir James Whyte Black OM. 14 June 1924—22 March 2010 // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 70. 11 ноември 2020.
- ↑ Sir James Black's Nobel Prize medal // National Museums Scotland. Посетен на 16 декември 2023.