Джасим
| Джасим جاسم | |
| — Град — | |
  Джасим | |
| Страна |  Сирия |
|---|---|
| Надм. височина | 747 m |
| Население | 31 683 души (2004) |
| Часова зона | UTC+2:00 |
Джасим (на арабски: جاسم) е град в Южна Сирия, административно част от мухафаза Дараа. Намира се на 41 километра северно от Дараа и е близо до градовете Науа на юг, Кафр Шамс на север, Инкхил на североизток и ал-Хара на северозапад. При преброяването от 2004 г. на Централното статистическо бюро (CBS), Джасим има население от 31 683 души.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Късна античност
[редактиране | редактиране на кода]Смята се, че Джасим е Гашмаи, място, споменато в Мозайката от Рехов като град в околностите на Науа.
През византийския период Джасим е седалище на монофизитската църква през 570 г. Той е контролиран и населен от арабите Гасаниди, васално на Византийската империя.[2] В града има пет манастира, свързани с монофизитите.[3] Гасанидският цар Ну'ман е погребан между Джасим и близката Тубна.
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Арабският историк ал-Масуди от 10-ти век пише, че Джасим принадлежи на Дамаск и се намира „между Дамаск и провинция Йордания, в област, наречена ал-Хаулан. Джасим е на няколко км от ал-Джабия и от територията на Науа , където е пасището на Йов."[4]
Джасим е посетен от арабския географ Якут ал-Хамауи в началото на 13-ти век по време на управлението на Аюбидите. Ал-Хамауи пише, че мястото е кръстено на "Джасим, син на Ирам ибн Сам (Шем) ибн Нух (Ной), който го посети по време на разрушаването на Вавилонската кула." Освен това той отбелязва, че Джасим е град в провинция Дамаск, „разположен на 8 левги от Дамаск, отдясно на главния път за Табария (Тиберия).“
Oсмански период
[редактиране | редактиране на кода]През 1596 г. Джасим се появява в османските дефтери, намирайки се в нахия Джейдур в санджак Хауран. Има изцяло мюсюлманско население, състоящо се от 28 домакинства и 14 ергени. Селяните плащат данък от 40% върху пшеницата, ечемика и летните култури; общо 11 300 акчета. Половината от приходите отиваt за вакъф.[5]
Много от жителите на близкия ал-Хара произхождат от Джасим.[6] Видният арабски социалистически лидер от 20-ти век Акрам Хаурани произлиза от племето, чиито членове се заселват в Хомс.[7] През 1870-те години Готлиб Шумахер отбелязва, че Джасим е едно от най-големите села в региона с население от 1000 души, живеещи в 215 колиби. Той съобщава, че е открил няколко древни останки, особено каменни кръстове от византийската епоха.[8]
Сирийска гражданска война
[редактиране | редактиране на кода]Джасим е един от първите градове, които участват в мащабните протести срещу правителството през 2011 – 2012 г. на 18 март 2011 г.[9] На 1 април 2012 г. четирима войници от сирийската армия са убити при сблъсъци с бунтовнически въоръжени лица от Свободната сирийска армия в Джасим според Сирийската обсерватория за правата на човека. На 15 януари 2014 г. бунтовниците контролират Джасим.[10] На 17 юли 2018 г. сирийската армия си възвръща града.[11]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ General Census of Population and Housing 2004. Syria Central Bureau of Statistics (CBS). Daraa Governorate.
- ↑ Shahid, 2002, pp. 228-229.
- ↑ Shahid, 2002, p. 184
- ↑ le Strange, 1890, p. 463.
- ↑ Hütteroth and Abdulfattah, 1977, p. 207.
- ↑ Schumacher, 1897, p. 190.
- ↑ Batatu, 1999, p. 370
- ↑ Schumacher, 1897, p. 194.
- ↑ Sterling, Joe. Daraa: The spark that lit the Syrian flame. CNN. 2012-03-01.
- ↑ Assad fails to break Syrian stalemate despite rebel infighting // Financial Times. Посетен на 25 October 2014.
- ↑ Breaking: Syrian Army captures one of the largest towns in #Daraa // Al-Masdar News. Архивиран от оригинала на 17 July 2018. Посетен на 17 July 2018.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Batatu, H. Syria's peasantry, the descendants of its lesser rural notables, and their politics. Illustrated. Princeton University Press, 1999.
- Hütteroth, W.-D., Abdulfattah, K. Historical Geography of Palestine, Transjordan and Southern Syria in the Late 16th Century. Erlanger Geographische Arbeiten, Sonderband 5. Erlangen, Germany: Vorstand der Fränkischen Geographischen Gesellschaft, 1977. ISBN 3-920405-41-2.
- Le Strange, G. Palestine Under the Moslems: A Description of Syria and the Holy Land from A.D. 650 to 1500. Committee of the Palestine Exploration Fund, 1890.
- Schumacher, G. Notes from Jedur // Quarterly Statement - Palestine Exploration Fund 29. 1897. с. 190–195.
- Shahid, I. Byzantium and the Arabs in the Sixth Century: pt. 1, Toponymy, Monuments, Historical Geography, and Frontier Studies. Dumbarton Oaks Research Library and Collection, 2002. ISBN 0884022145.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jasim в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |