Двестагодишен човек
Тази статия е за научнофантастичния филм от 1999 година. За едноименния разказ на Айзък Азимов, по който филмът е създаден, вижте Двестагодишният човек.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Двестагодишен човек | |
| Bicentennial Man | |
| Режисьори | Крис Кълъмбъс |
|---|---|
| Продуценти | САЩ/Германия |
| Сценаристи | Айзък Азимов |
| Базиран на | „Двестагодишният човек“ от Айзък Азимов |
| В ролите | Робин Уилямс Сам Нийл Ембет Дейвиц Оливър Плат |
| Музика | Джеймс Хорнър |
| Монтаж | Нийл Травис |
| Филмово студио | 1492 Pictures Columbia Pictures Corporation Laurence Mark Productions Radiant Productions Touchstone Pictures |
| Разпространител | Buena Vista Pictures |
| Премиера | 13 декември 1999 САЩ (Германия) |
| Времетраене | 132 мин |
| Страна | САЩ[1] Канада |
| Език | английски |
| Бюджет | 100 млн. щ.д. |
| Приходи | 87,4 млн. щ.д. |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
„Двестагодишен човек“ (на английски: Bicentennial Man) е американско-германски научнофантастичен филм от 1999 с участието на Робин Уилямс, създаден по известния едноименен разказ на Айзък Азимов.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Филмът разказва историята на робота Андрю Мартин (Робин Уилямс), който е ранен прототип андроид. Андрю, както го наричат във филма, е закупен от семейство Мартин през август 2005, за да помага на семейството и почти веднага е намразен от по-голямото дете, което поражда редица конфликти. Тези конфликти разкриват способността на Андрю да изпитва човешки чувства, а той постепенно се привързва към по-малкото дете Аманда Мартин (Хали Кейт).
В края на краищата, Андрю напуска семейството, но запазва връзката си с Аманда, а после и с нейната внучка Порша. В продължение на двестагошното си съществуване, Андрю приема една след друга все повече човешки черти. Той изпитва силно желание да стане истински човек и постепенно променя тялото си с помощта на бионични транспланти, като дори става смъртен. Скоро след смъртта си Андрю бива признат официално за най-стария човек, починал на двестагодишна възраст.
Филмът донякъде се отклонява от сюжета на оригиналния разказ. Въведени са нови действащи лица. Хуманизмът на разказа обаче е напълно запазен.
