Направо към съдържанието

Грълска падина

Грълска падина
България
42.8946° с. ш. 22.762° и. д.
Грълска падина
Област София
42.8946° с. ш. 22.762° и. д.
Грълска падина
Общи данни
Население11 души[1] (15 март 2024 г.)
4,4 души/km²
Землище2,634 km²
Надм. височина750 m
Пощ. код2213
Тел. код07175
МПС кодСО
ЕКАТТЕ18006
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофия
Община
   кмет
Драгоман
Андрей Иванов
(ГЕРБ; 2011)

Грълска падина е село в Западна България. То се намира в Община Драгоман, Софийска област.

Село Грълска падина се намира във Влашката планина, буквално на сръбската граница. През селото минава малка рекичка.

По време на османската власт един род от село Гърло се заселва в малка падина, разположена между три върха, оттук идва и името на селото Гърловска падина и по-късно Грълска падина. Най-старата фамилия в Грълска падина е Ваклини, от която по-късно се отделят Кръстини, Станкови и Младенови. По-късно се заселват търговецът и кръчмар Гълъб Иванов от Неделище, мутафчията Матея Милушев, както и Нако Иванов от Проданча[2].
През 1892 г. Грълска падина е призната за село.[3]

Година Население
1900 78
1910 119
1929 143
1934 158
1946 167
1956 147
1965 109
1975 59
1985 53
1992 37
2001 26
2011 13
2021 12
Източници:[4][5]

В България за организирано събиране на данни за населението може да се говори след Освобождението от 1878 г. Първото преброяване на населението в Княжество България е проведено през 1880, но тъй като Грълска падина е признато за село през 1892 г., то първото преброяване, в което присъства статистика за жителите на селото са от 1900 г. Тогава в селото живеят 78 жители.


Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Преди години е имало традиционен годишен събор, но той вече не се организира.

ПЛЕТЕ СЕ ДЕВОЙКА
Плете ми се гиздава девокя!
Плеле са я девет плетарие,
свите девет игле потрошиле.
Ка излела Яна, най-младата,
уплела е гиздава девокя,
ка ю сплела, иглу не строшила.
(Обредни песни, т. V; сватбена – при плетене на невестата (ЗП, с. 141)

ЗАСПАЛ ИВАН У РОСНИ ЛИВАДИ
Заспал Иван у росно ливагье,
девойкя го леко разкаруе:
- Диг' се, диг' се, Иване юначе,
другаре ти стадо изпущише,
а ти спаваш у росно ливагье.
Ка се диже Иван добър юнак,
нему не са пцета нарньети,
нему не е стадо изпущено.
Додек Иван ведра да измие,
да измие, пцета да нарани,
па тога е стадо изпущило.
(Грълска падина, Годечко (Стоин-ЗП, № 10).

Тошо Гигов – загинал на 16 януари 1913 г. в с. Силиврия по като участник в Балканската война (1912-1913 г.) [6]

"...Така в донесението за действията на 10 юни 1944 се посочва, че на тази дата около 200 самолета на противника нанасят удар по Букурещ и Гюргево. Полетът им е проследен по маршрута ШкодраНишВидин – Букурещ. При завръщането около 100 противникови самолета прелитат над западната половина от територията на страната, но без бомбопускане. За тяхното прехващане по маршрута към обектите в Румъния и обратно от 3/6 изтребителен орляк са извършени две излитания (по 17 Ме-109), но противник не е открит. [...] За постигане на изненада на 10 юни командуването на 15-а въздушна армия провежда удар по Плоещ само с изтребители от бръснещ полет. Привлечени са общо 67 Р-38 („Лайтнинг“), от които 36 съставляват ударна група, като всеки самолет носи по една 500-кг фугасна бомба, а останалите 31 самолета са група за прикритие.
Полетът към обекта се извършва на пределно малка височина над планините на Югославия до излизането на групата над река Дунав, а след това - на бръснещ полет по нейното течение. На траверса на Букурещ групата завива на север, прелита край румънската столица, след което излиза внезапно над Плоещ, където нанася удара с известно набиране на височина. Резултатите са скромни – само 3 от целите получават повреди, но с цената на 23 свалени Р-38 (34% от участващите сили). От 71-ва ескадрила на базата си се завръща само един самолет...." (Миланов, Й. Авиацията и въздухоплаването на България през войните, т.2, стр. 194)
"...На 10 юни 1944 г. противников самолет обстрелва железопътната линията източно от Нишка баня, между гарите Кичево и Просек. В района на с. Гърльовска падина, Неделишка община, се разбива самолет на противника..." (Р. Руменин, „Летящи крепости над България“, стр. 123) По нанатък, в таблица от приложенията, мястото е означено като Грълска падина.
От казаното дотук става ясно, че въпросният „лайтнинг“ не е свален от български изтребители, а по-късно е намерена и венчалната халка на пилота управлявал самолета.

Времето в село Грълска падина[неработеща препратка].

  1. www.grao.bg
  2. Войнов, Людмил. „Драгоман и населени места в община Драгоман“, 2010 г., стр. 75.
  3. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София, 1989, с. 185.
  4. Любенов, Райко – „Бурел. Говор, фолклор, етнография.“ София, ЛИК, 1993 г. ISBN 954-607-002-5
  5. statlib.nsi.bg:8181, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 14 февруари 2021 
  6. www.archives.bg[неработеща препратка]