Направо към съдържанието

Голяма бяла чапла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Голяма бяла чапла
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Пеликаноподобни (Pelecaniformes)
семейство:Чаплови (Ardeidae)
род:Чапли (Ardea)
вид:Голяма бяла чапла (A. alba)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Разпространение
Голяма бяла чапла в Общомедия
[ редактиране ]

Голямата бяла чапла (Ardea alba) е птица от семейство Чаплови. Среща се и в България.

Физическа характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото е 90 – 100 cm, размахът на крилете около 140 – 190 cm, а масата – 700 – 1600 g. Има слабо изразен полов диморфизъм. Оперението е чисто бяло, краката са черни, кожата около очите е жълто-зелена, а ирисът жълт. По главата няма декоративни пера. Полет е с бавни, непрекъснати махове и сгъната шия. При прелети и групови полети винаги се подреждат V-образно.

Силуетът ѝ напомня много на сродните ѝ сива и ръждива чапла, но е чисто бяла. Отдалеч или когато не могат да бъдат преценени размерите може да бъде объркана с малката бяла чапла. Много тиха птица, включително и в гнездовите ѝ колонии, където се чуват единствено малките искащи храна. Есента обикновено се събира с ята на сивата чапла. Много рядко каца по дървета. Европейските популации са много плашливи за разлика от африканските например, които спокойно влизат сред хората в градовете.

Разпространение и биотоп

[редактиране | редактиране на кода]

В Европа (включително България), Африка, Азия, Австралия и Северна Америка. Обитава бреговете на езера и реки, най-често обрасли с растителност. В Европа долита през март месец и прекарва само размножителния период. Щом малките станат способни да летят започват да се приготвят за прелет и отлитат много скоро. В България гнезди в езерото Сребърна, ЗМ „Калимок-Бръшлен“ и в Драгоманското блато.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Храни се предимно с риба, змии, мишки, водни насекоми, земноводни, яйца, останки от мъртви животни. Подобно на сивата чапла когато ловува се движи бавно и често замръзва дебнейки плячката си. По време на размножителния период може да се отдалечи до 15 km от гнездото в търсене на храна. В зони където има изобилие на храна от сухоземни животни може да живее и далеч от водата. Понякога улавя толкова големи риби, че не може да ги глътне.

Моногамна птица. Гнезди на малки колонии от 10 – 15 двойки. Често образува смесени колонии с други видове чапли и блатни птици, включително и пеликани. Рядко може да се видят и изолирани гнезда на една двойка. Гнездата предпочита да са на високи дървета. Обикновено мъжкият донася материала, а женската строи гнездото. Снася 2 – 7 яйца, светло сини и дълги 60 mm. Мътенето трае 25 – 26 дни и се извършва и от двамата родители. Започва веднага след снасянето на първото яйце. Малките напускат гнездото на около 6 седмична възраст. Отглежда едно люпило годишно.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

В класическата систематика въз основа на морфологични сходства е причислявана към род бели чапли (Egretta), като вид Egretta alba. В други източници е посочвана с научното наименование Casmoderius alba или Casmerodius alba.

На територията на България е защитен от закона вид.

  1. Ardea alba (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Голяма бяла чапла. Посетен на 19 февруари 2012