Направо към съдържанието

Голо село

Голо село
Ακρολίμνη
— село —
Гърция
40.6803° с. ш. 22.2644° и. д.
Голо село
Централна Македония
40.6803° с. ш. 22.2644° и. д.
Голо село
Воденско
40.6803° с. ш. 22.2644° и. д.
Голо село
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областСолунско поле
Надм. височина10 m
Население940 души (2021 г.)
ПокровителНиколай Чудотворец[1]

Голо село понякога членувано Голото село[2] (на гръцки: Ακρολίμνη, Акролимни, до 1926 година Γκόλο Σέλο, Голо село,[3] до 1966 година Γυμνά, Гимна[4]) е село в Република Гърция, дем Пела на област Централна Македония.

Селото се намира в източната част на Солунското поле, на 4 km източно от Пласничево (Крия Вриси), югоизточно от град Воден (Едеса).[5]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Голо село е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Голото Село живеят 380 българи и 25 цигани.[6] Всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Голото село (Goloto-Selo) има 400 българи патриаршисти гъркомани.[7]

Селото пострадва многократно от андартски нападения. На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

1905 година – През това време дойде тук Петрилос Буковалас и се поставих на неговите заповеди. Взех десет от мъжете и отидох в село Голо село, където задържах трима от най-фанатичните българи от първенците – Дионис Чекрели, Васил и Петър Арсенли. В отговор на това българите убиха за наказание единствения грък Леонид, който беше пазвантин.

На 12.02.1906 г. заведох предводителя на цялата група в Голо село, за да задържим този, който ни причини толкова щети – Дионисий Чекрели, като нападнахме селото. Българите оказаха голяма съпротива, затова успяхме само да раним Дионисий и изгорихме къщата му. Задържахме и другите двама и всяхме паника не само в Голо село, но и в околността. За да прекратят това, двамата войводи Лука и Апостол се разбраха на следващия ден от нашите действия, организираха 110 мъже и нападнаха нашето село Ниси, като успяха да изгорят 27 къщи.

На 10.09.1906 г. с десет въоръжени мъже атакувах Голо село с цел да задържа само Христо Камчев и Тръпче Орфано, за да научим от тях за силите на комитаджиите. Но ни усетиха и оказаха съпротива в селото. В резултат имаше 6 българи убити и двама ранени.

На 09.08.1907 с 12 мъже атакувах Голо село. В резултат убихме двама, пленихме 6, от които успяхме да задържим само двама.[8]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Голото село функционира българско училище.[2]

В 1912 година през Балканската война Голо село е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. Българският свещеник Г. Капаров и свещеник Д. Капаров са изгонени от гръцки войници.[9]

В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Голо село като село населено със „славяногласни елини“.[10] Българският учител Н. Антонов е инквизиран от гръцки войници.[11]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гооло село има 15 къщи славяни християни, 7 къщи цигани християни и 7 къщи цигани мохамедани.[12]

В България са изселени 53 жители, а в селото са заселени 143 гърци бежанци от Кавказ.[5] В 1926 година името на селото е сменено на Гимна. В 1928 година Голо село е представено като бежанско село с 31 бежански семейства и 105 жители бежанци.[13] В 1966 година селото е прекръстено отново, този път на Акролимни.[5]

След Втората световна война жителите на селото се увеличават, благодарение на пресушаването на Ениджевардарското езеро и извършените мелиорации. Според Тодор Симовски в 1991 година по-големият брой от жителите на селото са с местен произход.[5]

Селото произвежда предимно овошки - праскови и ябълки, както и памук и жито. Отглеждат се и млечни крави.[5]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 343[5] 270[5] 425[5] 738[5] 884[5] 1003[5] 1089[5] 1139[5] 1192[5] 1340 1013 940
Родени в Голо село
  • Сотис Воланис, гръцки певец
  • Христо Ставрев (Χρήστος Σταυρίδης), гръцки учител и андартски деец, агент от трети ред, куриер на оръжие в Ениджевардарското езеро, арестуван е от турските власти и е освободен едва през 1908 година, след това обикаля селата, за да ги върне в лоното на Цариградската патриаршия[14]
  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. а б Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. Για μια Κρύα Βρύση όπως όλοι ονειρευόμαστε
  5. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 66. (на македонска литературна норма)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  8. Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 89-91.
  9. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. II. 1912-1918. София, Просвета, 1997. ISBN 954-01-0756-3. с. 330.
  10. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  11. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 176.
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 121. (на гръцки)