Направо към съдържанието

Голо село

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Голо село
Ακρολίμνη
— село —
Гърция
40.6803° с. ш. 22.2644° и. д.
Голо село
Централна Македония
40.6803° с. ш. 22.2644° и. д.
Голо село
Воденско
40.6803° с. ш. 22.2644° и. д.
Голо село
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областСолунско поле
Надм. височина10 m
Население940 души (2021 г.)
ПокровителНиколай Чудотворец[1]

Голо село понякога членувано Голото село[2] (на гръцки: Ακρολίμνη, Акролимни, до 1926 година Γκόλο Σέλο, Голо село,[3] до 1966 година Γυμνά, Гимна[4]) е село в Република Гърция, дем Пела на област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в източната част на Солунското поле, на 4 km източно от Пласничево (Крия Вриси), югоизточно от град Воден (Едеса).[5]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Голо село е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Голото Село живеят 380 българи и 25 цигани.[6] Всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Голото село (Goloto-Selo) има 400 българи патриаршисти гъркомани.[7]

Селото пострадва многократно от андартски нападения. На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

„ 1905 година – През това време дойде тук Петрилос Буковалас и се поставих на неговите заповеди. Взех десет от мъжете и отидох в село Голо село, където задържах трима от най-фанатичните българи от първенците – Дионис Чекрели, Васил и Петър Арсенли. В отговор на това българите убиха за наказание единствения грък Леонид, който беше пазвантин.

На 12.02.1906 г. заведох предводителя на цялата група в Голо село, за да задържим този, който ни причини толкова щети – Дионисий Чекрели, като нападнахме селото. Българите оказаха голяма съпротива, затова успяхме само да раним Дионисий и изгорихме къщата му. Задържахме и другите двама и всяхме паника не само в Голо село, но и в околността. За да прекратят това, двамата войводи Лука и Апостол се разбраха на следващия ден от нашите действия, организираха 110 мъже и нападнаха нашето село Ниси, като успяха да изгорят 27 къщи.

На 10.09.1906 г. с десет въоръжени мъже атакувах Голо село с цел да задържа само Христо Камчев и Тръпче Орфано, за да научим от тях за силите на комитаджиите. Но ни усетиха и оказаха съпротива в селото. В резултат имаше 6 българи убити и двама ранени.

На 09.08.1907 с 12 мъже атакувах Голо село. В резултат убихме двама, пленихме 6, от които успяхме да задържим само двама.[8]

“

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Голото село функционира българско училище.[2]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война Голо село е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. Българският свещеник Г. Капаров и свещеник Д. Капаров са изгонени от гръцки войници.[9]

В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Голо село като село населено със „славяногласни елини“.[10] Българският учител Н. Антонов е инквизиран от гръцки войници.[11]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гооло село има 15 къщи славяни християни, 7 къщи цигани християни и 7 къщи цигани мохамедани.[12]

В България са изселени 53 жители, а в селото са заселени 143 гърци бежанци от Кавказ.[5] В 1926 година името на селото е сменено на Гимна. В 1928 година Голо село е представено като бежанско село с 31 бежански семейства и 105 жители бежанци.[13] В 1966 година селото е прекръстено отново, този път на Акролимни.[5]

След Втората световна война жителите на селото се увеличават, благодарение на пресушаването на Ениджевардарското езеро и извършените мелиорации. Според Тодор Симовски в 1991 година по-големият брой от жителите на селото са с местен произход.[5]

Селото произвежда предимно овошки - праскови и ябълки, както и памук и жито. Отглеждат се и млечни крави.[5]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 343[5] 270[5] 425[5] 738[5] 884[5] 1003[5] 1089[5] 1139[5] 1192[5] 1340 1013 940

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Голо село
  • Сотис Воланис, гръцки певец
  • Христо Ставрев (Χρήστος Σταυρίδης), гръцки учител и андартски деец, агент от трети ред, куриер на оръжие в Ениджевардарското езеро, арестуван е от турските власти и е освободен едва през 1908 година, след това обикаля селата, за да ги върне в лоното на Цариградската патриаршия[14]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. ↑ а б Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ Για μια Κρύα Βρύση όπως όλοι ονειρευόμαστε
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 66. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  8. ↑ Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 89-91.
  9. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. II. 1912-1918. София, Просвета, 1997. ISBN 954-01-0756-3. с. 330.
  10. ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  11. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 176.
  12. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 121. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Голо_село&oldid=11958265“.