Направо към съдържанието

Георги Фингов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Фингов
български архитект
Роден
Георги Димитров Фингов
Починал
10 януари 1944 г. (69 г.)

Учил въвВиенски технически университет
Семейство
ДецаДимитър Фингов
Георги Фингов в Общомедия

Георги Димитров Фингов е български архитект, проектирал голям брой обществени, училищни и жилищни сгради, главно в София и Пловдив. Той е сред първите архитекти в България, използвали елементи на сецесион, главно като орнаменти в сградите. Архитектът Димитър Фингов е негов син.[1][2]

Георги Фингов е роден на 26 май 1874 година (нов стил) в Калофер в семейството на учителя Димитър Фингов. През 1892 г. завършва Пловдивската мъжка гимназия, а през 1897 г. – архитектура във Виена при професорите К. Кьониг и К. Майредер, на когото е асистент до 1898 г. След завръщането си в България работи известно време в Пловдив, през 1902 г. оглавява архитектурното отделение на общината в София, а след това работи върху княжеските дворци като служител на министерството на обществените сгради под ръководството на арх. П. Момчилов. В 1903 г. става член-основател на дружество „Съвременно изкуство“. Завършената през 1904 г. къща на д-р Функ (на ъгъла на бул. „Дондуков“ и „Васил Левски“) се смята за първата сграда в столицата в актуалния в началото на XX век архитектурен стил сецесион[3]. През 1906 година напуска държавната си служба и през следващите години реализира по-голямата част от проектите си, част от тях съвместно с архитектите Кирил Маричков, Никола Юруков, Димо Ничев, Георги Апостолов като е създал последователно три архитектурно бюра – Фингов & Маричков (1902 – 1910), Фингов & Ничев & Юруков (1911 – 1919) и Фингов & Ничев & Апостолов (1919 – 1928). Учреденото през 1911 г. съдружие печели общински търг за строителство на училища в София. Преди края на следващата годинa проектите и документацията за строителството на 8 сгради са окомплектовани и се минава към тяхната реализация.[4] През 1929 г. като гаранти на фалиралия от земетресението предприемач Н. Шурупов, Фингов и Ничев са разорени и разпродават имуществото си.[5] Фингов става първият председател на БИАД и многократно е избиран в ръководството му. През 1938 г. обаче престава да практикува официално професията си, след като изпада в затруднено финансово състояние в резултат на неуспешни търговски операции.[1][2] Заедно със сина си, който е завършил архитектура в Германия, работи в следващите години. През 1943 г. в депресивно състояние, Фингов унищожава целия си архив.[6]

Със съпругата си Райна имат син – Димитър Фингов, архитект, и дъщеря Милка. Милка Фингова завършва международно право в Мюнхен и се омъжва за музиканта проф. Зигфрид Мюлер, загинал в съветски плен. Дъщеря ѝ Барбара е една от забележителните български преводачки от и на немски език.[7]

Георги Фингов загива по време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. заедно с жена си Райна, когато ударена от бомба сграда рухва върху скривалището, където са потърсили убежище.[7]

На архитект Георги Фингов е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София (Карта).

Кариерата на Фингов започва с успешното участие през 1898 г. в конкурса за български павилион на Международното изложение в Париж. През най-активните години той работи в съдружие , така че значителната част от неговите работи са съвместни реализации с с други архитекти. Дейността му е съсредоточена главно в София, но има и проекти осъществени в други градове. Такива са сградите на банка „Напредък“ в Плевен, „Модерен театър“ в Свищов, театър казино „Елена и К. Аврамови“ във Велико Търново, кинотеатър и мъжка гимназия в Златица, митницата и пристанищното управление в Бургас.[1][2], Френски девически колеж (съвместно с Вълкович) и Евангелска съборна църква, Сахат тепе в Пловдив и др. Името на арх. Фингов се свързва с повече от 100 обекта[8].

Самостоятелни реализации

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1902 Къща на инж. Тихолов, ул. „Марин Дринов“
  • 1906 Царска ловна вила в Бистрица, Чамкория и Ловна хижа в царска резиденция „Врана"
  • Дворец Ситняково,
  • 1907 Къща на арх. Фингов, ул. „Шипка“ №38
  • 1911 Печатница на застрахователно дружество „Балкан“ /съборена/
  • 1923 Търговски дом, бул. „Витоша“/ ул. „Позитано“/ул. „Алабин“
  • 1928 Германско застрахователно дружество „Орел“, ул. „Алабин“/ул. „Граф Игнатиев“
  • 1928 Банкова сграда, ул. „Сердика“ 1

Фингов & Маричков (1902 – 1910)

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1903 Къща на Адолф Функ, бул. „Дондуков“ № 59 /бул. „Васил Левски“ (сега Алианс България)
  • 1905 Къща на генерал Ботев, ул. „Шипка“ 23
  • 1905 Къща на Дренкова, ул. „Сан Стефано“
  • 1906 Трета софийска мъжка гимназия, днес 18 СОУ „Уилям Гладстон“, ул. „Пиротска“ №68 Мъжка гимназия
  • 1907 Стопанско училище „Мария Луиза“, (Музей на МВР), ул. „Лавеле“ №30 / ул. „Алабин“
  • 1907 Къща на генерал „Паприков“, ул. „Кракра“
  • 1907 Къща на Смедовски, ул. „Шипка“ № 44
  • 1908 Къща на Горгас, ул. „Шипка“ № 10
  • 1908 Дирекция на БДЖ, ул. „Раковска“/ул. „Ив. Вазов“
  • 1908 Първа софийска прогимназия „Христо Ботев“, днес 134 СОУ „Димчо Дебелянов“, ул. „Пиротска“ №78
  • 1912 Пета софийска прогимназия „Антим I“, днес 129 ОУ „Антим I“ ул. „Султан тепе“ №1

Фингов & Ничев & Юруков (1911 – 1919) и Фингов & Ничев & Апостолов (1919 – 1928)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Сградата на Трета прогимназия (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • Основно училище „Георги Раковски“ в Лозенец (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • Основно училище „Йосиф Ковачев“ (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • Основно училище „Константин Фотинов“ (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • Основно училище „Екзарх Йосиф“ (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • 20-о училище „Тодор Минков“ (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • 38 Основно училище „Васил Априлов“, ул. „Шипка“ 40, София (1912);
  • Софийска търговско-индустриална камара, по-късно Деспред, днес централно управление на СИБАНК, ул. „Славянска“ №2 (1912; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • Чиновническо кооперативно застрахователно дружество, по-късно Издателство „Техника“, бул. „Цар Освободител“ (1912; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • Чиновническото застрахователно дружество „Феникс“ (1912; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • Търговска банка (1912; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • Френско-българска банка (по проект на Димо Ничев);
  • Софийска банка, днес централно управление на Банка ДСК, в София, ул. „Московска“ №19 (1914; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков).
  1. а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 3. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2006. ISBN 954-322-102-2. с. 106.
  2. а б в Мелнишка, Мариана. Малката Виена // capital.bg, 16 май 2014 г. Посетен на 30 ноември 2019 г.
  3. Начев, Ивайло. Сецесионовата архитектура в българската столица София в началото на XX век:влияния, творци, рецепция, памет // Сецесион & Компаративистика. 2019.
  4. Стоилова Л., Арх. Георги Фингов, в Австрийски архитектурни влияния в София, края на ХIХ и началото на ХХв., Музей за история на София, 1998 (2ро. изд.), с. 57-62, ISBN 954-8853-12-4
  5. РИМ София,150 години от рождението на Г. Фингов
  6. Мърхов Г., Пионерът на Сецесиона
  7. а б Екимова-Мелнишка, Мариана. Къщите говорят. София, Нов български университет, 2016. ISBN 978-954-535-942-2. с. 46.
  8. Минчева, Галина. Творците са гръбнакът в рода на арх. Георги Фингов // Сега, 2005-11-09. Архивиран от оригинала на 2013-02-02. Посетен на 2024-11-10.