Направо към съдържанието

Георги Пачеджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Пачеджиев
Лична информация
ПрякорЧугуна
Роден1 март 1916 г.
Починал12 април 2005 г. (89 г.)
София, България
Ръст160 cm
Постнападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1932 – 1936
1937 – 1943
1944 – 1946
1947 – 1949
1950 – 1953
Спортклуб (София)
АС`23
Чавдар
България Левски
България Строител


9
37


(6)
(13)
Национален отбор
1935 – 1950 България12(2)
Треньор
1956 – 1960
1960 – 1962
1965 – 1966
1966 – 1967
1967 – 1968
1968 – 1970
България Левски
България България
Омония
България Николай Лъсков
България Черноморец (Бургас)
Омония
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Георги Пачеджиев е български футболист и треньор по футбол. Роден е на 1 март 1916 г. в София.

Състезателна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Играе на пост нападател в Спортклуб (София) от 1932 до 1936 г., АС`23 от 1937 до 1943 г., Чавдар от 1944 до 1946 г., в Левски от 1947 до 1949 г. и Славия (тогава Строител) от 1950 до 1953 г. За „белите“ след 1950 г. играе малко, защото тогава получава тежка контузия.

Шампион на България е през 1935 със Спортклуб и през 1947 и 1949 г. с Левски, носител на купата през 1941 с АС`23, през 1949 с Левски и през 1952 г. със Славия, вицешампион през 1948 с Левски и през 1950 г. със Славия. Голмайстор през 1939 г. с 14 гола за АС`23. За българския национален отбор дебютира на 20 октомври 1935 г. срещу Германия (2:4). На 7 ноември 1937 година България печели първата си точка в квалификации за Световно първенство по футбол като завършва наравно със световния вицешампион Чехословакия на наш терен – 1:1, а автор на гола за България е Георги Пачеджиев. Има 10 мача и 2 гола за А националния отбор и 2 мача за Б националния отбор в периода 1935 – 1950 г. Бърз, техничен и изключително жилав и издръжлив, заради което е известен с прякора „Чугуна“. За Левски има 37 шампионатни мача с 13 гола, 9 мача и 4 гола за купата на страната, 12 международни срещи с 2 гола.

Треньорска кариера

[редактиране | редактиране на кода]

От 1956 до 1959 г. е треньор на „Левски“, с който е носител на купата през 1956, 1957 и 1959 г., на Николай Лъсков и на Черноморец от 1966 до 1968 г. Има 21 мача начело на националния отбор. Заедно с Кръстьо Чакъров извеждат България за първи път на финали на Световно първенство по футбол през 1962 г. в Чили. Има и 4 мача начело на Б националния отбор. Треньор на кипърския Омония – шампион през 1966 г. Заслужил майстор на спорта от 1961 г. и Заслужил треньор от 1980 г. Един от авторитетите в треньорската професия в България.

Спортклуб (София)
Левски (София)
АС`23
Строител