Направо към съдържанието

География на Гватемала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
География на Гватемала
КонтинентСеверна Америка
РегионЦентрална Америка
Площ105-то място
 • Общо108 889 km2
 • Земя99,6%
 • Вода0,4%
Брегова линия420 km – общо
254 km – Тихи океан
166 km – Карибско море km
Граници1688 km – общо
962 km – Мексико
253 km – Белиз
270 km – Хондурас
203 km – Салвадор
Най-висока точка4220 m – вулк. Тахумулко
Най-дълга рекаУсумасинта (560* km),
Мотагуа (486 km),
Грихалва (480* km),
Пасион (354 km),
Белиз (290 km),
Салинас (273 km)
Най-голямо езероИсабал (590 km²),
Атитлан (130 km²),
Петен Ица (99 km²)
Климатсубекваториален
Гватемала в Общомедия
Карта на климатичните зони на Гватемала

Гватемала е държава в западната част на Централна Америка, разположена между Тихия океан на юг и Карибско море на североизток. Площта ѝ възлиза на 108 889 km², а населението към 1 януари 2018 г. – 17 263 000 души. Столица е град Гватемала. На запад и север Гватемала граничи с Мексико (дължина на границата 962 km), на североизток – с Белиз (253 km, границата не е маркирана), на изток – с Хондурас (270 km) и на югоизток – със Салвадор (203 km). Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. речни) е 1688 km. На юг Гватемала се мие от водите на Тихия океан с дължина на бреговата ивица 254 km, като тук брега е предимно нисък и праволинеен, без никакви удобни естествени пристанища. На североизток бреговете на страната се мият от водите на Карибско море (заливите Аматике и Омоа) и дължина на бреговата линия 166 km. Бреговете са низиннни и почти повсеместно заблатени.[1]

Крайни точки:

Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми

[редактиране | редактиране на кода]

Повече от половината от територията на Гватемала е заета от планини с височина от 1000 до 3000 m. Тяхната северна част образува нагънато-блокови масиви с височина до 4000 m, разделени от дълбоки тектонски падини, заети от долините на реки и езера (река Мотагуа, езерата Исабал, Атитлан и др.). На юг планините са представени от млада вулканична верига, над която се издигат вулканите Тахумулко 4220 m, Такона 4117 m, Акатенанго 3975 m, Санта Мария 3772 m и др. На юг от нея се простира тясна (40 – 60 km) и дълга (около 250 km) брегова низина. Северната част на страната е заета от варовиковото плато Петен с височина до 250 m, с изобилие от карстови форми на релефа. Много характерни за страната се честите земетресения. В Гватемала серазработват находища на полиметални, хромови и манганови руди, злато, сребро, нефт.[1]

Климатът на Гватемала е субекваториален, пасатно-мусонен. Средните месечни температури са от 23 до 27°С в низините и от 15 до 20°С в планините. Годишната сума навалежите по североизточните склонове на планините достига до 3000 mm/m² (с максимум през зимата), по югозападните – до 2000 mm/m² (с максимум през лятото), а в южната крайбрежна низина, платото Петен и във вътрешните падини – 500 – 1000 mm/m². Територията на страната попада в 3 водосборни басейна: на Мексиканския залив (на запад и северозапад), на Карибско море (на североизток и изток) и на Тихия океан (на юг). Най-големите реки са: Усумасинта (560* km), Мотагуа (486 km), Грихалва (480* km), Пасион (354 km), Белиз (290 km), Салинас (273 km), а най-големите езера – Исабал (590 km²), Атитлан (130 km²), Петен Ица (99 km²).[1]

Почви, растителност, животински свят

[редактиране | редактиране на кода]

Над половината от територията на страната е заета от гори. На север преобладават вечнозелените влажни гори, развити върху червено-жълти латеритни почви, съдържащи ценни видове дървета (палми, каучуково, махагоново, хаематоксилум, балса, бакаут). Във вътрешните планински райони горите са предимно смесени (главно бор и дъб), развити върху планински латеритни почви, а на юг виреят листопадни гори, редуващи се със савана и храсти върху кафеникаво-червени почви. В страната живеят широконоси маймуни, ягуари, броненосци, игуани, а в крайбрежните води много видове скариди.[1]