Витебска губерния
| Витебска губерния на руски: Витебская губерния | |
| — губерния на Руската империя — | |
| 1802 – 1924 | |
 Герб | |
.svg) Мостоположение в Руската империя | |
| Столица | Витебск |
|---|---|
| Най-голям град | Двинск |
| История | |
| Създаване | 11 март 1802 |
| Разтурване | 13 март 1924 |
| Площ | |
| 39 708 верста² – 38 649,5 km2 | |
| Население | |
| Преброяване | 1 489 246 души[1] (1897 г.) |
| Гъстота | 43,85 д./km2 |
| |
| Днес част от |  Беларус Латвия Русия |
| Витебска губерния в Общомедия | |
Ви́тебска губе́рния (на руски: Витебская губерния) е административно-териториална единица (губерния) на Руската империя, а след това на Руската република, Съюза на съветските социалистически република (СССР), Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) и Белоруската съветска социалистическа република (Беларуска ССР), като губернията е просъществувала от 1802 до 1924 година.
Столицата на губернията (губернският град) е Витебск, а най-големият град – Двинск.
Губернията се е разпростирала на територията на североизточната част на съвременната Витебска област на Беларус, както и югоизточната част на Латвия с градовете Даугавпилс (бившия Двинск), Резекне (Режица) и Лудза (Люцин) и някои райони на Русия (например, градовете Невел и Себеж в Псковска област, Велиж в Смоленска област, части от днешна Тверска област).
Губернията е създадена с указ на Управляващия сенат на Руската империя от 11 март 1802 година, разделяйки дотогавашната Беларуска губерния на Витебска и Могильовска губерния.
Към 1897 година населението ѝ е около 1,5 милиона души, главно беларуси (53,0%), латвийци (17,7%), руснаци (13,3%) и евреи (11,7%).[2]
През 1918 година северозападните райони стават част от получилата независимост Латвия.
През 1924 година губернията е разпусната, като североизточната периферия е предадена на Руската съветска федеративна социалистическа република, а основната част – на Белоруската съветска социалистическа република.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]
.png)
В момента на образуването си, през 1802 г., губернията е разделена на 12 уезда: Велижки, Витебски, Городокски, Динабургски (от 1893 г. – Двински), Дрисенски, Лепелски, Люцински, Невелски, Полоцки, Режицки, Себежски и Суражски.[3]
През 1866 г. Суражският уезд е премахнат[3] и отново възстановен през 1920 г. През 1893 г. Динабургският уезд е преименуван на Двински.
В края на XIX век в губернията има 12 града, 41 населени места, 19 750 села.
| № | Уезд | Уезден град (областен град) | Герб
на уездния град |
Площ,
кв. верста |
Площ, | Население на уезда
(1897 г., души) |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Велижски | Велиж (12 193 души) | _(1781).gif){kind=small}
|
3900,0 | 4438 | 100 079 |
| 2 | Витебски | Витебск (65 871 души) | _(1781).jpg){kind=small}
|
2861,1 | 3256 | 177 432 |
| 3 | Городокски | Городок (5023 души) | _(1781).jpg){kind=small}
|
3107,1 | 3536 | 112 033 |
| 4 | Двински (Динабургски) | Двинск (Динабург) (69 675 души) | _(1781).gif){kind=small}
|
3860,4 | 4393 | 237 023 |
| 5 | Дрисенски | Дриса (4238 души) | _(1781).jpg){kind=small}
|
2568,9 | 2923 | 97 083 |
| 6 | Лепелски | Лепел (6284 души) | _(1852).jpg){kind=small}
|
3401,6 | 3871 | 156 706 |
| 7 | Люцински | Люцин (5140 души) | _(1781).jpg){kind=small}
|
4600,1 | 5235 | 128 155 |
| 8 | Невелски | Невел (9349 души) | _(1781).jpg){kind=small}
|
3397,7 | 3867 | 110 394 |
| 9 | Полоцки | Полоцк (20 294 души) | _(1781).jpg){kind=small}
|
4186,7 | 4765 | 141 841 |
| 10 | Режицки | Режица (10 795 души) | _(1781).jpg){kind=small}
|
3581,9 | 4076 | 136 445 |
| 11 | Себежски | Себеж (4326 души) | _(1781).jpg){kind=small}
|
3184,0 | 3624 | 92 055 |
Обикновено населените места със статус на град са били единствено административните центрове на уездите. По исключения на някои градове са им се давали градски права без те да са център на уезд и са се наричали „безуезден“ град – т. е. град, който няма свой собствен, подчинен нему уезд.[4]
| № | Безуезден град | Влиза в | Население (1897 г.) | Герб |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Сураж | Витебски уезд | 2167 души | 
|
Слред краха на Руската империя
[редактиране | редактиране на кода]След Октомврийската революция губернията влиза в състава на новосъздадената Западна област (1917–1918 г.) и Западна комуна на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) (1918 г.).[3] През декември 1917 г. Съветът на народните комисари (както се нарича правителството на съветска Русия в периода 1917–1946 г.) отделя от Витебска губерния Двински, Люцински и Режицки уезд и ги прехвърля към Лифландска губерния. На 1 януари 1919 г. Временното революционно правителство публикува манифест, с който провъзгласява образуването на Социалистическа съветска република Беларус (ССРБ) в състава на РСФСР, като ССРБ включва Витебска,[3][5] Гродненска, Могильовска, Минска и Смоленска губернии.[3] На 16 януари 1919 г. с решение на Централния комитет на РКП(б) Витебска, Могильовска и Смоленска губерния са възвърнати на пряко подчинение на РСФСР.[3][6] През 1919 г. от Могильовска губерния към Витебска губерния е прехвърлен Сенненски уезд, а година по-късно от Гомелска губерния е прехвърлен Оршански уезд.[3] През 1923 г. Городокски, Дрисенски и Сенненски уезди са премахнати, а Лепелски уезд е преименуван на Бочейковски уезд.[3]
С постановление на Президиума на Общоруския централен изпълнителен комитет на РСФСР от 4 февруари 1924 г. „За предаването на районите с преобладаващо белоруско население на Беларус“, както и с постановление на Президиума на Централния изпълнителен комитет на БССР от 5 март 1924 г. „За присъединяването на Витебска губерния към Беларус“ и с резолюция на VI Всебелоруски извънреден конгрес на Съветите на БССР от 13 март 1924 г. Витебски, Полоцки, Сеннски, Суражски, Городокски, Дрисенски, Лепелски и Оршански уезди на Витебска губерния стават част от БССР.[6][7][8][3] Себежски, Невелски и Велижски уезд остават в РСФСР и са включени в Псковска губерния.[3][6] На 24 март същата година Витебска губерния е официално ликвидирана.[5] На територията на бившата губерния, която влиза в състава на БССР, са създадени Витебски и Полоцки окръзи, подразделящи се на райони.[9]
Територия
[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XX век (1897 г.[9]) територията на губернията е 38 649,5 квадратни верста (по данни на Енциклопедията на Брокхаус-Ефрон) или 39 700 квадратни верста (по данни на Павленков).
Природни условия
[редактиране | редактиране на кода]Повърхността е вълнообразна, най-възвишената ивица се простира от Псковска област до Невел и Городок (до 952 фута височина), след това по вододела на Западна Двина и Днепър; западната част (Двински, Люцински и Режички уезд) е низинна; има много езера (около 2500), блата и гори; почвата е малко плодородна, глинеста и песъчливо-глинеста.
Реки
[редактиране | редактиране на кода]Западна Двина е плавателна по цялата си течение, притоците ѝ Межа, Каспла (или Киспла) и Улла са плавателни; основните плавателни реки са: Лучоса, Ушача, Усяча, Полота и Дриса.
Езера
[редактиране | редактиране на кода]Най-значимите езера са: Лубанс (112 кв. верста), Разно (75 кв. верста) и Освейско (49 кв. верста); блатата обхващат до 4000 кв. верста.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]На Запад климатът е по-мек отколкото на Изтока; Западната Двина край Двинск е без лед 247 дни в годината.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численност
[редактиране | редактиране на кода]Числеността на населението към 1897 г. възлиза на 1 489 246 души.[1]
Към 1904 г. населението наброява 1,669 млн. души.
Не по-късно от 1910 г. населението е 1,74 млн. души, от които 237 (или 255) хил. души живеят в градовете.
Национален състав
[редактиране | редактиране на кода]
Националният състав (в % от общия брой на населението) към 1897 годе е следния:[10]
| уезд | беларуси | латвийци | великоруси (руснаци) | евреи | поляци | немци |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Губернията като цяло | 53,0 | 17,7 | 13,3 | 11,7 | 3,4 | … |
| Велижски уезд | 85,7 | 2,5 | 1,3 | 9,8 | … | … |
| Витебски уезд | 51,1 | 2,2 | 20,1 | 22,3 | 3,2 | … |
| Городокски уезд | 83,6 | … | 10,7 | 4,7 | … | … |
| Двински уезд | 13,8 | 39,0 | 15,3 | 20,0 | 9,1 | 1,8 |
| Дрисенски уезд | 86,2 | … | 1,6 | 9,1 | 2,4 | … |
| Лепелски уезд | 82,0 | … | 1,7 | 11,6 | 4,0 | … |
| Люцински уезд | 20,5 | 64,2 | 7,1 | 4,9 | 2,2 | … |
| Невелски уезд | 84,0 | … | 7,1 | 7,4 | … | … |
| Полоцки уезд | 73,1 | 1,2 | 11,1 | 12,1 | 2,0 | … |
| Режицки уезд | 5,4 | 57,9 | 23,9 | 7,4 | 4,8 | … |
| Себежски уезд | 47,1 | … | 47,1 | 3,8 | 1,5 | … |
Религия
[редактиране | редактиране на кода]- Православни и единоверци — 825 601
- Римо-католици — 357 309
- Юдеи — 175 629
- Старообрядци и сектанти — 83 022
- Лутерани — 46 654
- Мюсюлмани — 661
- Баптисти — 130
- Общо всички — 1 489 246.[1]
Дворянски родове
[редактиране | редактиране на кода]Сред дворянските родове (благородници), които са живяли и управлявали тук, са родовете: Миклашевски,[11][12] Жаба, Жоховски, Заремба, Йодко, Карницки, Керн, Козакевичи, Кохански, Кулневи, Саракаеви, Губанови.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Структура на заетостта на населението
[редактиране | редактиране на кода]74% от населението е заето в селското стопанство (земеделие, градинарство, горско стопанство), а 8% в преработващата промишленост.
Отрасли
[редактиране | редактиране на кода]През 1903 г. 39 000 души се занимават с временна, често сезонна, неквалифицирана работа извън населените места, обикновено за извършвана от бедни селяни (копачи на железопътни релси, горска работа, риболов); 48 000 души се занимават със занаяти (дърводелство, шивачество и обущарство, плетене на рибарски мрежи, тъкачество на груби платове/сукно); 7000 души работят в общо 1293 фабрики и завода с годишна продукция от 6,5 милиона рубли (1 ленена предачница, 2 спиртоварни завода, 126 кожарски фабрики, 142 тухларни завода, 424 мелници); търговията е била незначителна и предимно местна.
Селско стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Отглеждат се ръж, овес, ечемик, картофи; средно за периода 1900-1904 г. са събрани от реколтата 13,2 млн. пуда (216,22 килотона) зимна ръж, 3,6 млн. пуда (58,97 килотона) ечемик, 7,2 млн. пуда (117,94 килотона) овес и 20,2 млн. пуда (330,88 килотона) картофи; развива се отглеждането на лен; промишлено градинарство (ябълки, круши и сливи); животновъдството е в упадък; до 35 % от територията на губернията е заета от гори, много строителна дървесина (бор, смърч), развити са горските занаяти, развито е корабостроенето по бреговете на Западна Двина; риболов в езерата.
Просвещение
[редактиране | редактиране на кода]Учебни заведения: според Павленков – 5 средни, 9 специални, 1281 нисши училища; според Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон – общо 1667 училища с 61 хил. учащи се, в това число 349 начални училища на Министерството на народното просвещение, 246 църковно-енорийски училища, 659 училища за ограмотяване, 5 средни училища с 2248 ученици, кадетски корпус, учителска семинария, 5 духовни училища, селскостопански и занаятчийски училища; 385 еврейски училища (23 от тях държавни) със 7095 ученици; грамотни са 24,5 % от населението.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Первая всеобщая перепись населения Российской Империи 1897 г. // Архивиран от оригинала на 2013-11-02. Посетен на 2009-12-15.
- ↑ www.demoscope.ru
- ↑ а б в г д е ж з и к Административно-территориальное деление Беларуси // Архивиран от оригинала на 2021-06-03. Посетен на 2021-08-08.
- ↑ Безуездный город // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — Санкт Петербург, 1905 г. — Т. доп. I. — стр. 235. (на руски език)
- ↑ а б Витебская губерния // Архивиран от оригинала на 2021-05-08. Посетен на 2021-10-26.
- ↑ а б в «Укрупнение БССР» в 1923–1924 годы: фактор советского влияния в Польше // 2020-10-19. Архивиран от оригинала на 2021-06-02. Посетен на 2021-08-08.
- ↑ Постановление Президиума ВЦИК РСФСР от 4 февраля 1924 г. О передаче Белоруссии районов с преобладающим белорусским населением // Сборник постановлений и распоряжений Всероссийского центрального исполнительного комитета XI созыва и его Президиума. — № 1: Февраль-апрель 1924 года. — Москва: Красный пролетарий, 1924. — С. 7 // Архивиран от оригинала на 2019-12-15. Посетен на 2021-08-08.
- ↑ Процессы, обуславливавшие национально-государственное строительство на этнической территории Беларуси в 1918-1920-х годах
- ↑ а б Витебск: Энциклопедический справочник / Гл. редактор И. П. Шамякин. — Мн.: БелСЭ им. П. Бровки, 1988. — 408 с. — 60 000 экз. — ISBN 5-85700-004-1.
- ↑ Демоскоп Weekly — Приложение. Справочник статистических показателей // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2009-02-28.
- ↑ Родословная книга дворян Витебской губернии // Российский государственный исторический архив, 1827 г. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
- ↑ Ф. 1343 Оп. 36 Д. 15995. – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевские. I часть родословной книги Витебской губернии“ // Российский государственный исторический архив, 1915. Архивиран от оригинала на 2023-10-29. Посетен на 2023-10-29. (на руски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Витебская губерния“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
