Направо към съдържанието

Борживой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борживой
Bořivoj I.
княз на Бохемия
Архиепископ Методий покръства Борживой и неговата съпруга Людмила през 883 г.
Архиепископ Методий покръства Борживой и неговата съпруга Людмила през 883 г.

Роден
852 г.
Починал
888 г. (36 г.)
Управление
Период867 – 889
Коронация870
ПредшественикСвятополк I
НаследникСпитигнев
Семейство
РодПршемисловци
БащаХостивит
СъпругаЛюдмила Чешка
ДецаВратислав І
Спитигнев
Борживой в Общомедия

Борживой I (на чешки: Bořivoj I.) е първият християнски владетел на Чехия (Бохемия), за когото има сигурни исторически сведения, и основател на династията на Пршемисловците. Източник на данни за ранните бохемски крале са Фулденските анали[1], Кристияновите легенди и Чешката хроника на Козма Пражки.

Според легендите е син на чешкия княз Хостивит и с това потомък на митичните принцеса Либуше и Пшемисъл Орач.

През втората половина на IX век родът на Борживой владее териториите на Средна Бохемия около днешния град Прага. За седалище им служи градището Леви Храдец, което е един от двата укрепени центъра в целите Южна и Северозападна Бохемия. Благодарение на подкрепата на великоморавските князе Пшемисловци се издигат като един от най-могъщите родове в страната.

Начало на управлението на Борживой Пшемисъл е през 867 г. Според една теория той е на около петнадесет тогава и е протеже на Святополк Великоморавски. Възможно е Борживой да е имал кръвно родство с великоморавските Моймировичи, като може би е и израснал в техния двор.

През 870 г. Борживой се обявява за независим княз (на чешки: kníže; на латински: dux; на английски: prince; на немски: herzog) на бохемците. През 872 г. титлата е призната от великоморавския княз Святополк, който обаче смята Борживой за свой васал. Според Фулденската летопис през май същата година няколко чешки князе – Сватослав, Витислав, Хериман, Спитимир и Мойслав-Горивей са изпратени срещу саксонците и Източнофранкското кралство на Лудвиг Немски. Те обаче се скарват помежду си за водачеството, губят значителен брой от хората си убити и ранени, някои също и удавени в река Вълтава, и се връщат покрити със срам[2]. Някои от тези князе се опитват да започнат война, но явно безуспешно, защото само Горивей-Боривой се споменява в източника и след това.

През 875 г. Борживой се жени за Людмила от рода Пшовани на племето лужицки сърби. Този несъмнено политически брак илюстрира владелчески амбиции и продуцира поколение, от което са известни само двамата синове и наследници Спитигнев и Вратислав.

През 883 г. избухва бунт на чехите срещу Великоморавия и за кратко Борживой живее в изгнание в Бавария. Явно в акт на помирение Борживой и Людмила са покръстени от архиепископът на Моравия Методий, с което започва и християнизацията на Бохемия. Според легендата чешкият княз решава да се покръсти след аудиенция при княз Святополк, на която езичниците срамно седят на пода, докато християните седяха на столове[3]. Кръщението на Борживой в Моравската църква се счита за един от първите актове и усилия срещу експанзионистичните настроения на баварските монарси и епископи.

Борживой умира около 889 г. преди да навърши четиридесет и е наследен от сина си Спитигнев.

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Където е посочен като княз Goriwei
  2. LABUDA, G. Borzywoj, Słownik Starożytności Słowiańskich, sv. 1. 1961. S. 152.
  3. Christianizace Slovanů
-
Гербът на Пшемисловците
Гербът на Пшемисловците
Пршемисловски херцог на Бохемия (870 – 889)
Спитигнев
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bořivoj I. в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​