Направо към съдържанието

Битка при Асперн-Еслинг

Битка при Асперн-Еслинг
Война на петата коалиция
Битката при Асперн-Еслинг, худ. Фернан Кормон
Битката при Асперн-Еслинг, худ. Фернан Кормон
Информация
Период21 – 22 май 1809 г.
МястоАсперн-Еслинг, Австрийска империя
РезултатАвстрийска победа
Страни в конфликта
Френска империя Австрийска империя
Командири и лидери
Наполеон I
Жан Лан
Жан Андре Масена
Жан Батист Бесиер
Карл Австрийски
Принц Фридрих Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген
Сили
70 000; 250 оръдия- приблизитлено 7 корпуса65 000; 150 оръдия- копиране на френските корпуси
Жертви и загуби
20 000 -25 00019 000 -22 000
Карта
Битка при Асперн-Еслинг в Общомедия

Битката при Асперн-Еслинг (21 – 22 май 1809) се води по време на Войната на петата коалиция (една от Наполеоновите войни) между френската армия, командвана от маршал Жан Лан и маршал Жан Андре Масена, и австрийската под командата на ерцхерцог Карл Австрийски, брат на император Франц II. Нарича се така, защото се разиграва край две села на брега на Дунав срещу Виена – Асперн и Еслинг. Завършва с победа на австрийците и смъртта на френския маршал Жан Лан.

Ситуацията преди битката

[редактиране | редактиране на кода]

Войната започва през април 1809 г. с успех за французите. Те побеждават Карл при Екмюл и го принуждават бързо да отстъпва, за да съхрани армията си. Опитът му да спре настъплението им към Виена се проваля в следващата битка – при Еберсберг, след което австрийската столица пада без съпротива (13 май).[1] За втори път Наполеон става господар на този красив стар град и нарежда френското знаме да се издигне над Шонбрунския дворец.[2] Императорът и правителството, както и голяма част от аристокрацията, се спасяват. Що се отнася до Карл, той и армията му се установяват на левия (тоест отсрещния) бряг на реката, където изчакват следващите ходове на французите.

Наполеон и Лан разузнават района и виждат, че на изток реката се разделя на няколко ръкава, между които се обособяват острови. Избират един от тези острови – Лобау – с размери 4 на 6 км и решават да построят понтонни мостове от двете му страни: по-дълъг от десния бряг и по-къс от левия. Тъй като не разполагат с достатъчно материали, войниците създават мостовете от лодки и най-прости дъски и те не стават достатъчно сигурни.

Улична престрелка в Еслинг (21 май)
Австрийски гренадири атакуват Еслинг (22 май)

На 20 май първият мост е готов и Наполеон с по-голямата част от армията минават на Лобау. На следващия ден е предприета първата атака срещу левия бряг и 25 000 души успешно завземат селата Асперн и Еслинг. Срещу тях Карл разгръща 90 000 души с намерение да обкръжи и разбие французите. Завръзва се яростна битка, при която Масена командва пехотата, а Лан – конницата. Въпреки неравното съотношение в един момент Лан пробива австрийските линии и изглежда, че французите ще победят. Тогава се случва нещо, което никой не е очаквал – нивото на Дунав се вдига и преминаването по мостовете става невъзможно. По-нагоре по течението австрийците пълнят лодки с камъни, които пускат срещу нестабилните конструкции.[3] Накрая по-дългият мост се разкъсва и Наполеон не може да изпрати никакви подкрепления. Лан, Масена, Бесиер и другите офицери се събират и решават да свирят отстъпление поне до остров Лобау. Вечерта ново нещастие срутва духа на френските войници – гюле отнася краката на маршал Лан и те трябва да бъдат ампутирани. Наполеон и личният му лекар пристигат веднага с лодка, но нищо не могат да направят. Императорът се опитва да окуражи умиращия си приятел и организира прехвърлянето му във Виена. Той почива няколко дни по-късно от гангрена.

Лан смъртно ранен при Асперн-Еслинг, худ. Пол-Емил Ботини
План на битката

Междувременно ерцхерцог Карл получава нови и нови подкрепления и стяга обръча около двете села. В типичния си стил Наполеон планира контраатака на следващия ден, но няма как да я развие. Към 11 часа на другия ден той разбира, че победата е невъзможна[4] и последните по-малко от 10 хиляди французи се оттеглят. Австрийците могат да се поздравят с победата.

Според някои данни в битката загиват 20 000 французи и 23 000 австрийци,[5] но според други съотношението е 16 000 към 27 000.[6] Всички автори са съгласни, че австрийците дават повече жертви.

Значение за хода на войната

[редактиране | редактиране на кода]

Както се вижда от цифрите, сражението в никакъв случай не е голяма австрийска победа,[7] но ерцхерцог Карл се постарава да го представи по такъв начин. Започва да се нарича „героят от Асперн“,[8] пуска слух, че Наполеон е пленник и дори че е убит. Целта е да се стимулират германците да се обърнат против Франция, а Прусия открито да премине на австрийска страна. Първоначално това са новините, достигнали до Париж и те предизвикват срив на борсата, както и заговор за свалянето на императора. Скоро истината излиза наяве и нещата се успокояват.

В действителност битката няма решаващо значение. Наполеон продължава да държи Виена и следователно да е господар на положението. Той подновява плановете си за преминаване на Дунав, само че избира място на 10 – 11 км по-надолу по реката. Сега той се нуждае от голяма, драматична победа, за да спаси репутацията си и да притисне Австрия и я получава. Решаващата битка се състои в началото на юли при Ваграм и е спечелена от французите. През октомври Австрия капитулира при условия, които сериозно уронват авторитета ѝ на велика сила.

  1. Franco-Austrian War of 1809 (War of the Fifth Coalition), на сайта History of war
  2. Христо Глушков, Франция при Наполеон, В. Търново 2012, с. 349 ISBN 978-954-427-975-2
  3. Michael Glover, The Napoleonic wars: an illustrated history 1792 – 1815, New York 1979, p. 137
  4. Battle of Aspern-Essling, 21 – 22 May 1809, на сайта History of war
  5. Martin Windrow and Francis Mason, Dictionary of Military Biography, London 1997, p. 216 ISBN 1-85326-399-0
  6. Христо Глушков, Франция при Наполеон, с. 350
  7. Не всички автори мислят така. Michael Glover, The Napoleonic wars..., p. 139 пише, че австрийците „имаха всички причини да се гордеят, защото нанесоха на Наполеон първото недвусмислено поражение“.
  8. Пак там, с. 351