Направо към съдържанието

Бистрица (община Битоля)

Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Бистрица
Бистрица
— село —
      
Герб
40.9785° с. ш. 21.3666° и. д.
Бистрица
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина620 m
Население1015 души (2002)
Пощенски код7221
МПС кодBT
Бистрица в Общомедия

Бистрица (на македонска литературна норма: Бистрица) е село в община Битоля на Северна Македония.

Селото е равнинно – намира се на 620 m надморска височина в областта Пелагония, на около 8 km южно от Битоля. В селото има църква „Свети Георги“ и Бистришкият манастир „Свети Никола Летни“.[1]

Името на селото идва от реката, която тече през него.[1]

В XIX век Бистрица е село в Битолска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бистрица е населявано от 245 българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бистрица е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 36 къщи.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бистрица има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

В 1961 година селото има 734 жители. Голям брой бистричани се изселват в Битоля, Скопие, САЩ, Австралия, Швеция и Германия.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 1015 жители,[1] от които 949 северномакедонци, 55 албанци, 8 сърби и 3 от други националности.[5]

Националност Всичко
северномакедонци 949
албанци 55
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 8
бошняци 0
други 3

От 1996 до 2004 година Бистрица е център на самостоятелна община Бистрица.[1]

Родени в Бистрица
Починали в Бистрица
  1. а б в г д Бистрица // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2016-03-16. Посетен на 13 март 2016.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 октомври 2007