Берта Савойска
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Берта.
| Берта Савойска Bertha von Savoyen | |
| I. кралица на Германия II. императрица на Свещената Римска империя | |
 | |
| Родена |
21 септември 1051 г.
|
|---|---|
| Починала | 27 декември 1087 г.
|
| Погребана | Майнц, после Шпайерска катедрала, Шпайер |
| Управление | |
| Период | I. 1066 – 1087 II. 31 март 1084 – 1087 |
| Коронация | 31 март 1084 (императрица) |
| Предшественик | Агнес Поатиенска |
| Наследник | Евпраксия Всеволодовна |
| Други титли | кралица на Италия |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Савойска династия по рождение Салическа династия по брак |
| Баща | Ото I Савойски |
| Майка | Аделхайд от Суза[1] |
| Братя/сестри | Петър I Савойски Амадей II Савойски Аделхайд Савойска Ото Савойски |
| Съпруг | Хайнрих IV (13 юли 1066 – 27 декември 1087) |
| Деца | Аделхайд Хайнрих Агнес фон Вайблинген Конрад II Хайнрих V |
| Берта Савойска в Общомедия | |
Берта Савойска или Берта Торинска (на немски: Bertha von Savoyen, Bertha von Turin, на италиански: Berta di Savoia, Berta di Torino; * 21 септември 1051; † 27 декември 1087, Майнц, Курфюрство Майнц) е кралица на Германия (1066 – 1087) и императрица на Свещената Римска империя (1084 – 1087) като съпруга на император Хайнрих IV.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Берта е дъщеря на Ото I Савойски (* 1010/1020, † 1057 или 1060), граф на Мориен, на Аоста и на Шабле, и на съпругата му Аделхайд от Суза (* 1016, † 1091), маркграфинята на Торино и на Суза.[2] Нейни дядо и баба по бащина линия са Хумберт I Белоръки, граф на Мориен и на Шабле, и Аксиленда или Аксилия, а по майчина – маркграфът на Торино/Суза Оделрик Манфред II и графиня Берта Миланска.[3] Има трима братя и една сестра:
- Петър I[4] (* ок. 1047/1049, † 1078), 4-ти граф на Савоя, граф на Аоста, на Мориен и на Шабле, маркграф на Суза до 1046 г. под регентството на майка си, съпруг на Агнес Поатиенска (Аквитанска)
- Амадей II[4] (* ок. 1048/1050, † 1080), 5-и граф на Савоя, маркграф на Суза, съпруг на Йоана Женевска
- Аделхайд (* ок. 1052/1053, † нач. на 1079), вероятна съпруга на Гиг IV, граф на Албон, съпруга на Рудолф Швабски,[5] херцог на Швабия, който през 1077 г. е избран за Крал на римляните от някои германски принцове в опозиция на Хайнрих IV.
- Ото († 1095/1099),[6] погрешно считан за епископ на Асти (1073/1079).[7]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години, годеж и сватба
[редактиране | редактиране на кода]През 1057 г. родителите ѝ заедно с децата им Петър и Амадей и сестрите им правят дарение на църквата в Улкс – тук Берта е спомената индиректно.[4]
На 25 декември 1055 г. в Цюрих 4-годишната Берта е сгодена на за херцога на Бавария Хайнрих IV Франконски от Салическата династия, син на германския крал Хайнрих III Черния и на втората му съпруга Агнес Поатиенска,[8] които желаят да се съюзят с Дом Савоя. Хайнрих III обаче умира през 1056 г. преди сключването на брака. Управляващите империята веднага отнемат наследника от надзора и благотворното влияние на майка му Агнес. Императрицата, лишена от власт и отстранена от кралството, се оттегля в манастир в Рим. Сватбата на 49-годишния Хайнрих с 14-годишната Берта е отпразнувана в Германия с голямо великолепие във великолепния замък в Требург на 13 юли 1066 г., както съобщава Аналиста Саксо.[9]
Опит за развод
[редактиране | редактиране на кода]
През юни 1069 г. във Вормс на Събора на князете Хайнрих IV моли папата да анулира брака, като сочи клеветническа към майка си причина. Това действие е предшествано от факта, че Берта не се появява в кралските дипломи от 5 август 1068 г. Моментът на развода не е случаен: и херцог Рудолф фон Райнфелден се опитва безуспешно да се разведе със съпругата си Аделхайд Торинска – сестра на Берта. Напразно Агнес Поатиенска, след оттеглянето си, моли сина си да не се обезчестява с поведението ѝ; напразно семейството на булката, близко до каузата на папските реформатори,[10] го заплашва. Той упорито настоява и свиква Събор в Майнц, който да обсъди проблема му. Съпругата му Берта се оттегля в Абатство „Лорш“ и чака в молитви съдбата ѝ да се изпълни. Папа Александър II е представен на събора от Петър Дамиани, на когото дава съответните инструкции. Дамиани със своето вдъхновено красноречие убеждава всички в доброжелателността на причините на Агнес и Хайнрих е убеден да отложи въпроса.[8] Въпреки този негов опит за развод той има деца от Берта.
Унижение в Каноса и последни години
[редактиране | редактиране на кода]
Управлението на съпруга на Берта Хайнрих IV се характеризира с опит за укрепване на имперската власт. В действителност става въпрос за намиране на труден баланс, за да се осигури верността на благородниците от една страна, без да се губи подкрепата на папата от друга. Хайнрих поставя и двете неща в опасност, когато решава да даде вакантния Милански диоцез. Това предизвиква конфликт с наследника на папа Александър II – Григорий VII. Конфликтът влиза в историята с името Борба за инвеститура. Папата отлъчва краля на Германия и това е първият път, когато монарх е отлъчен. Това има ужасни последици и Хайнрих решава да отиде в Италия, за да се срещне с папата лично. До този момент Берта се смята за бедна жена, смазана от арогантността на съпруга си. При това обстоятелство тя се оказва доста силна: забравяйки преживените унижения и насилие, тя единствена насърчава съпруга си и, разчитайки на подкрепата на родното си семейство, го придружава в пагубното пътуване, предприето да моли папата да отпусне жадуваната прошка.
Зимата на 1077 г. е много тежка. От 25 до 28 януари 1778 г. в Каноса, където е папата, Хайнрих бос, полугол, изтощен, унижен и вцепенен трябва да чака три дена и три нощи коленичил пред портала на Замъка на Матилда, за да бъде допуснат до него (т. нар. Унижение в Каноса). Майката на Берта – Аделхайд от Суза и брат ѝ граф Амадей II са посредници между двете сили.[11] Тяхната помощ води до множество предимства за семейството ѝ като получаване на Бюже, както и признаване на правата и даване на феода Маркграфство Ивреа на майка ѝ Аделхайд.[12][13]
Няколко дни по-късно Берта се връща със съпруга си в Германия, където поведението на Хайнрих не среща удовлетворението на поданиците му: мнозина му обръщат гръб. На 15 март във Форххайм немските князе избират за император съперника му Рудолф Швабски, съпруг на сестрата на Берта, който дълго време оспорва трона му. Рудолф е коронясан в Майнц от архиепископ Зигфрид. Хайнрих два пъти побеждава съперника си в битка и на 7 март 1080 г. папата отново го отлъчва с обвинението, че не е спазил договореното в Каноса и че е попречил на уговорения събор да се проведе в Аугуста. Докато Хайнрих IV воюва, съпругата му бавно започва да линее.
На 31 март 1084 г. Берта е коронясана за императрица в Рим, където е със съпруга си.
Тя умира в Майнц,[14] погълната от болка, на 36 години на 27 декември 1087 г.,[15] където е и погребана.[16] През 1088 г. тленните ѝ останки по заповед на съпруга ѝ император[16] са преместени и погребани в Шпайерската катедрала,[17] в гробниците на принцовете от Франконския дом. Съпругът ѝ се жени за втори път за Евпраксия (Аделхайд) – киевска княгиня.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]
∞ 13 юли 1066 в замъка в Требур за Хайнрих IV (* 11 ноември 1050, Гослар; † 7 август 1106, Лиеж), германски крал и император на Свещената Римска империя, от когото има трима сина и две дъщери:
- Аделхайд (* 1070, † 4 юни пр. 1079), погребана в Шпайерската катедрала[18]
- Хайнрих (* 1/2 август 1071, Харцбург; † 2 август 1071, Харцбург); гробът му в замъка Харцбург е разрушен от селяни три години по-късно заедно с този на чичо му херцог Конрад II, който също умира като бебе;[19] след това е погребан в катедралата на Шпайер[18]
- Агнес (* 1072; † 24 септември 1143, погребана в манастира Клостернойбург); чрез брак херцогиня на Швабия и маркграфиня на Австрия; ∞ 1. 1086/1087 за Фридрих I фон Хоенщауфен (* 1050; † пр. 21 юли 1105), от 1079 до смъртта си първият херцог на Швабия от фамилията Хоенщауфен, от когото има трима сина и осем дъщери. 2. 1106 за Леополд III (* 1073, Мелк; † 15 ноември 1136 при Клостернойбург), от 1095 до 1136 г. маркграф на Остаричи (Баварска Източна марка), маркграф на Австрия[20], от когото има пет сина и пет дъщери.
- Конрад II (* 12 февруари 1074, † 27 юли 1101[21]), херцог на Лотарингия, сърегент на Свещената Римска империя (1087 – 1098), ∞ 1095 вероятно за Констанция Сицилианска (* 1082, † сл. 1135) или за Максила († сл. 1137), и двете дъщери на великия граф на Сицилия Роже I Сицилиански[22], от която няма деца.
- Хайнрих V (* 8 януари 1081 или 1086; † 23 май 1125, Утрехт), крал на римляните от 1098, император на римляните (1111 – 1125), ∞ 1114 в Утрехт за Матилда (Мод) (* 7 февруари 1102, † 10 септември 1167), дъщеря на краля на Англия и херцог на Нормандия Хенри I,[23] от която няма деца. Има една извънбрачна дъщеря.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]Първични източници
[редактиране | редактиране на кода]- (LA) Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, tomus III (архив), tomus V (архив), tomus VI (архив), tomus XVII (архив), tomus XX (архив)
- (LA) Monumenta Germaniae Historica, Diplomata Heinrichs IV (1077 – 1106) (архив)
- (LA) Le carte della prevostura d'Oulx raccolte e riordinate cronologicamente fino al 1300
- (IT, LA) Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti
Историографска литература
[редактиране | редактиране на кода]- (FR) Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel
- (DE) Bruno von Merseburg, Brunonis Saxonicum bellum. Brunos Sachsenkrieg.. Franz-Josef Schmale, Quellen zur Geschichte Kaiser Heinrichs IV., Darmstadt, 1968, S. 191 – 405
- (EN) Frederick Lewis Weis, Ancestral Roots of Certain American Colonists Who Came to America Before 1700, Lines 45 – 23, 274 – 22, 274 – 23
- (DE) Elke Goez, Bertha von Turin, Die Kaiserinnen des Mittelalters, Amalie Fößel, Pustet Verlag, Regensburg 2011, S. 147 – 160.
Други
[редактиране | редактиране на кода]- (EN) COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060 – 1417 – BERTHE de Savoie, на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy
- (EN) KINGS of GERMANY 1024 – 1125, SALIAN FRANKISH DYNASTY - BERTHE de Savoie (HEINRICH), на fmg.ac
- (EN) The House of Savoy - Berta, на genealogy.euweb.cz, Genealogy
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.academiesavoie.org // с. 5.
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 205 Посетен на 13 окт. 2021 г.
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 200 Посетено на 13 окт. 2021 г.
- ↑ а б в Le carte della prevostura d'Oulx raccolte e riordinate cronologicamente fino al 1300, doc. VII, с. 7 - 10. Посетено на 13 октомври 2021 г.
- ↑ Georg Heinrich Pertz (a cura di), Annales et chronica ævi Salici, in Monumenta Germaniæ Historica, volume V, Hannover, Impensis Bibliopolii Aulici Hahniani, 1844, с. 319. (архив от 1 ноември 2019 г.).
- ↑ Samuel Guichenon (a cura di), Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Lione, Guillaume Barbier, 1660, с. 207
- ↑ Ludovico Vergano, Storia di Asti, parte I, Asti 1951. Ото III, проимперски настроен, поддръжник на антипапа Климент III, е считан от много историци за син на Аделхайд, но всъщност е неин върл враг и се бори с помощта на жителите на Асти, за да вземе териториите от диоцеза на Асти. При смъртта на Аделхайд епископът получава директно от Хайнрих IV титлата „Граф на Асти“.
- ↑ а б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 205
- ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus VI, Annalista Saxo, anno 1067, с. 695
- ↑ Henry IV of Germany, 1056-1106. Cambridge, Cambridge University Press, 2008. ISBN 978-0521545907. с. 109-111.
- ↑ Alain Boucharlat, Savoie, La Fontaine de Siloé, 1997, (ISBN 978-2-86253-221-9, архив), с. 16-17.
- ↑ Jean-Marie Mayeur, Luce Pietri, André Vauchez, Marc Vénard, Apogée de la papauté et expansion de la chrétienté (1054-1274) : Histoire du christianisme, vol. 5, Fleurus, coll. « Histoire du christianisme », 2001, 980 p.(ISBN 978-2-7189-0723-9, представяне онлайн архив), p. 73.
- ↑ Jacques Lovie, Histoire des Diocèses de France : Chambéry, Tarentaise, Maurienne, vol. 11, Beauchesne, 1979, 301 p. (ISSN 0336-0539), с. 33.
- ↑ Estudios genealógicos, heráldicos y nobiliarios en honor de Vicente de Cadenas y Vicent : con motivo del XXV aniversario de la Revista "Hidalguía.", Ediciones Hidalguia, Madrid, volume 2, 1978, 1062 pages, с. 384 (онлайн архив)
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 206
- ↑ а б Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus XVII, Annales Sancti Disibodi, anno 1087, с. 9
- ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus VI, Annalista Saxo, anno 1088, с. 724
- ↑ а б Monumenta Germaniae Historica, Diplomata Heinrichs IV (1077 - 1106), doc. 474, с. 644 - 646
- ↑ Henry IV of Germany, 1056-1106. Cambridge, Cambridge University Press, 2008. ISBN 978-0521545907. с. 98.
- ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus XX, Gesta Friderici Imperatoris Ottonis Frisingensis I, пар. 8 - 9 - 10, с. 358
- ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus XVII, Annales Sancti Disibodi, anno 1101, pag 19
- ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus V, Bernoldi Chronicon, anno 1095, с. 463
- ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, tomus III, Annales Hildesheimenses continuatio Paderbornensis, anno 1110, с. 112
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Berta di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
