Направо към съдържанието

Андрес Кайседо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрес Кайседо
Роден29 септември 1951 г.
Починал4 март 1977 г. (25 г.)
Кали, Колумбия
Националност Колумбия
Жанрроман, разказ, драма
Подпис
Андрес Кайседо в Общомедия

Андрес Кайседо (на испански: Andrés Caicedo) е считан за един от най-оригиналните колумбийски писатели.[1] Самоубива се на 25-годишна възраст.

Творбите му се разиграват в големия град и разкриват обществени проблеми и конфликти. Преоткрит години по-късно се превръща във фактор на влияние върху няколко известни колумбийски писатели от края на 20 век като Рафел Чапаро, Ефраим Медина и др.

  • ¡Que viva la música! (1977)
  • Noche sin fortuna (недовършена) (1976)
  • La estatua del soldadito de plomo (недовършена) (1967)
  • Pronto (1976)
  • En las garras del crimen (1975)
  • Maternidad (1974)
  • El pretendiente (1972)
  • El tiempo de la ciénaga (1972)
  • El atravesado (1971)
  • Destinitos fatales (1971)
  • Calibanismo (1971)
  • Patricialinda (1971)
  • Antígona (1970)
  • Berenice (1969)
  • Lulita, ¿qué no quiere abrir la puerta? (1969)
  • Felices amistades (1969)
  • El espectador (1969)
  • De arriba a abajo de izquierda a derecha (1969)
  • Besacalles (1969)
  • Vacíos (1969)
  • Por eso yo regreso a mi ciudad (1969)
  • Infección (1966)
  • Los mensajeros (1969)
  • Los dientes de Caperucita (1969)
  • Infección (1966)
  • El silencio (1964)

Пиеси (за кино и театър)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Un hombre bueno es difícil de encontrar (1972)
  • El fin de las vacaciones (1967)
  • Recibiendo al nuevo alumno (1967)
  • El mar (1967)
  • Los imbéciles también son testigos (1967)
  • La piel del otro héroe (1967)
  • Las curiosas conciencias (1966)
  1. Centro Virtual Isaacs, Andrés Caicedo: Biografía Архив на оригинала от 2012-07-02 в archive.today. Universidad del Valle, посетен на 14 юни 2008.