Алексово
| Алексово Μυλοχώρι | |
| — село — | |
  Алексово  Алексово  Алексово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Круша |
| Надм. височина | 277 m |
| Население | 48 души (2021 г.) |
Алексово (на гръцки: Μυλοχώρι, Милохори, катаревуса: Μυλοχώριον, Милохорион) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Селото има население от 108 души (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 12 километра северно от Кукуш (Килкис).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано под името Алексова с 33 джизие ханета (домакинства). Според документ от 1625 година Алексова има 25 ханета.[1]
През XIX век Алексово е село в казата Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в Алексово (Aleksovo) има 45 домакинства и 158 жители мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Алексово (Нехире Мутне) има 420 жители българи християни.[3]
В Алексово пуска корени кукушката уния, но в 1900 година селото се отказва от нея и става екзархийско. Българският търговски агент в Солун Атанас Шопов и секретарят на агентството Недялко Колушев пишат:
| „ | Не е истина, че селата Алексово и Рошлово (Доганджий) са се отказали от унията по причина на преследвания и терор от страна на някакви си разбойнически чети; отказванието на тия две села, тъй и на селата Беглерия и Калиново е станало по причина, че български черковни власти са запретили на православните българи да се сродяват, т.е. да вземат или да дават моми от и на униатите, да им венчават и кръщават или да приемат от тях кърстници и кумове и пр. А не трябва да се изпуска от предвид, че всичките села в каазата, цялото население е българско православно, само в казаните четири села е имало 10 – 15 униатски къщи.[4] | “ |
Според данни на председателя на българската православна община в Кукуш от лятото на 1903 година село Алексово е разделено в конфесионално отношение, като една част от жителите му е под върховенството на Българската Екзархия, а друга е униатска.[5]
В 1905 година цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Алеково (Alekovo) има 496 българи екзархисти и в селото работи българско училище с 1 учител и 19 ученици.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година тринадесет души от Алексово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] По данни на католическия свещеник Ван ден Пукхейд селото е изгорено от гръцки военни през Междусъюзническата война.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война Алексово попада в Гърция. Българското му население се изселва в България и на негово място са заселени гърци бежанци. В 1928 година Алексия (Αλέξια) е представено като чисто бежанско със 76 бежански семейства и 218 души.[9]
От 1918 до 1921 година в Мирово, Морарци и Алексово служи униатският свещеник Атанас Иванов, а в 1919 – 1921 г. в Алексово служи Стоян Пецов.[10] След 1919 година част от униатските жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.[10] Наследник на алексовската униатска енория „Свети Илия“ е и енорията „Свети Илия“ в Радово, Струмишко.[11]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Алексово
Атанасий Иванов (1883 – 1973), български католически духовник- Димитър Димашев (1889 – 1928), български революционер, македоно-одрински опълченец и войвода на ВМРО
- Македоно-одрински опълченци от Алексово
- Вано Георгиев Делиянов (1886 – 1913), Кукушката чета, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[12] Убит на 30 юни 1913 година в Междусъюзническата война.[13]
- Гоце Илиев (Ильов, 1884 – 1913), Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, починал на 29 юни 1913 година[14]
- Гоце Киров (1889 – ?), Кукушката чета[15]
- Гоце Киров Наков (1888 – ?), Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[16]
- Дельо Пецов (1862 – ?), Кукушката чета[17]
- Ильо Христов (1890 – ?), Кукушката чета[18]
- Митьо Бинин (1890 – ?), четата на Иван Ташев с четата на Рума Делчева[19]
- Мито Гоцев (1890 – ?), Кукушката чета[20]
- Мито Стоянов (Митю, 1889 – 1913), Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, убит на 21 юни 1913 година в Междусъюзническата война[21]
- Христо Андонов, 22-годишен, четата на Иван Ташев с четата на Рума Делчева[22]
- Христо Ильов (1890 – ?), Кукушката чета[23]
- Христо Ириклицки (1886 – ?), Кукушката чета[24]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 164 – 165.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 168.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 18.
- ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902 – 1904. Дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 300.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98 – 99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 197.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 13 октомври 2015.
- ↑ За Радово // Парохија Свети Пророк Илија - Радово. Посетен на 10 септември 2017.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 203.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 4
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 310.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 364. Може би идентичен с Гоце Киров Наков.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 478.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 569.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 769.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 85.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 674.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 40.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 319.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 320.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
