Направо към съдържанието

Александър Олденбургски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Олденбургски
руски офицер

Роден
Починал
ПогребанБиариц, Франция

Националност Русия
Наградиорден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ I степен
Орден Свети Владимир III степен
Семейство
БащаПетер фон Олденбург (1812–1881)
Александър Олденбургски в Общомедия

Александър Петрович Олденбургский (на руски: Александр Петрович Ольденбургский) е член на руското императорско семейство Романови. Наследствен принц. Руски офицер, генерал от пехотата и генерал-адютант. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Александър Олденбургски е роден на 21 май 1844 г. в семейството на принц Пьотър Олденбургский. Правнук е на император Павел I. Получава домашно образование, след което преминава пълния курс на Императорското правно училище.

Посвещава се и на военното поприще. Назначен е за командир на лейбгвардейския Преображенски полк (1870-1876). Повишен е във военно звание генерал-майор.

Участва в Руско-турската война (1877-1878). Командир на елитната 1-ва Петровска бригада от 1-ва лейбгвардейска пехотна дивизия. Съставена е от лейбгвардейския Преображенски полк и лейбгвардейския Семьоновски полк. Проявява се в Боевете при Етрополе. Награден е с българския орден „Свети Александър“ I ст. (1883).

След войната е командир на Гвардейския корпус (1885-1889). Той е руският кандидат за българския трон след свалянето на Батенберг. Повишен е във военно звание генерал от пехотата и генерал-адютант от 1895 г. Сенатор и член на Държавния съвет (1896).

Сред постиженията на обществената му дейност е откриването на Института по експериментална медицина (дн. Институт „Иван Петрович Павлов“), основаването на климатичния курорт Гагра на Кавказкото крайбрежие на Черно море. Председател на Противочумната комисия и създател на противочумната лаборатория. Попечител на Правното училище.

По време на Първата световна война е върховен началник на санитарната и евакуационна част на Действуващата армия. Неговият девиз е „Нужния човек – на нужното място“.

След Февруарската революция от 1917 г. е уволнен от военна служба от Временното правителство. Емигрира първо във Финландия, а след това във Франция. Установява се в град Биариц. Тук е почетен председател на Съюза на преображенците. Умира през 1932 г.

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 63-65.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ольденбургский, Александр Петрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​