Аделаид Еймс
| Аделаид Еймс Adelaide Ames | |
| американска астрономка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Националност |  САЩ |
| Учила в | Радклиф |
| Научна дейност | |
| Област | Астрономия |
| Учила при | Харлоу Шапли |
| Работила в | Харвардска обсерватория |
| Известна с | Откриване на анизотропия в разпределението на галактиките |
Аделаид Еймс е американска астрономка и научна асистентка в Харвардския университет, известна с приносите си в галактичната и извънгалактичната астрономия. Съавторка на Обзора на външните галактики по-ярки от тринадесета звездна величина, труд, който става известен под името Каталог на Шапли-Еймс.[1] Еймс членува в Американското астрономическо общество. Тя е съвременничка и най-близка приятелка в Харвардската обсерватория на Сесилия Пейн-Гапошкин.[2]
Умира при инцидент с лодка през 1932 година, същата година, в която се публикува и каталогът на Шапли-Еймс.[3] Погребана е в Арлингтън.[4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Аделаида Еймс е дъщеря на Т. Л. Еймс, който служи като полковник в армията на САЩ. През 1922 г. започва висшето си образование във Васар колидж. По-късно започва магистратура в Радклиф колидж, в създадения курс по астрономия. Завършва курса през 1924 г., с което става първата жена с магистратура по астрономия в Радклиф.[5] Първоначално възнамерява да стане журналист, но не намира работа в тази област и приема позиция като научен сътрудник в Обсерваторията на Харвардския колеж – длъжност, на която остава до смъртта си.[6] Работата ѝ е съсредоточена върху каталогизирането на галактиките в галактичните купове в Косите на Вероника и Дева. През 1931 г. завършва каталог, който включва около 2800 извънгалактични обекта. С тази работа си спечелва членство в Международния астрономически съюз, комисия 28: „Мъглявини и звездни купове“.
На 26 юни 1932 г., докато е на ваканция край Скуом Лейк, се качва на кану, което се преобръща. Предполага се, че се е удавила. Тялото ѝ е открито десет дена по-късно, на 5 юли 1932 г.
Работа в Харвард
[редактиране | редактиране на кода]През 1921 г., Харлоу Шапли става директор на обсерваторията и скоро след това наема Еймс за асистент.[7] Първите ѝ трудове са свързани с идентифициране на обекти от NGC и IC. През 1926 г. тя и Шапли публикуват няколко статии за формите, цветовете, и диаметрите на 103 галактики от NGC. През 1930 г. тя публикува Каталог от 2778 мъглявини, включително купа Коси на Вероника-Дева, в който са идентифицирани 214 обекта от NGC и 342 обекта от IC в купа в Дева.[8]
Каталог на Шапли-Еймс
[редактиране | редактиране на кода]В Харвардската обсерватория, тя работи в Шапли по каталог на галактиките, по-ярки от 13-а звездна величина. Нейни наблюдения на около 1250 галактики показват, че разпределението на галактиките не е изотропно от двете страни на галактичната равнина.[9][10] Това наблюдение довежда до по-късното откриване на местната група от други астрономи.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Research Astronomer Lost by Drowning // Popular astronomy 40. août/septembre 1932. с. 448 – 449.
- ↑ Barbara L. Welther. Adelaide Ames and the Shapley-Ames Catalogue // Bulletin of the American Astronomical Society 22. 1990. с. 841.
- ↑ Vera C. Rubin. Bright Galaxies, Dark Matters. 1997. ISBN 978-1-56396-231-8. с. 89.
- ↑ Department of Veteran Affairs Архив на оригинала от 2019-06-01 в Wayback Machine. shows „AMES, ADELAIDE, D/O THALES L DATE OF DEATH: 06/26/1932 BURIED AT: SECTION EAST SITE 3488 C L ARLINGTON NATIONAL CEMETERY“.
- ↑ Cecilia Payne-Gaposchkin: An Autobiography and Other Recollections. Cambridge University Press, 21 mars 1996. ISBN 978-0-521-48390-2. p. 30. (на английски)
- ↑ (англ.)Research Astronomer Lost by Drowning // Popular astronomy 40. 1932. с. 448 – 449.
- ↑ (англ.)Barbara L. Welther. Adelaide Ames and the Shapley-Ames Catalogue // Bulletin of the American Astronomical Society 22. 1990. с. 841.
- ↑ Observing and Cataloguing Nebulae and Star Clusters. Cambridge University Press. ISBN 978-1-139-49010-8. p. 467. (на английски)
- ↑ Steven J. Dick. Discovery and Classification in Astronomy: Controversy and Consensus. 31 août 2013. ISBN 978-1-107-03361-0. с. 159.
- ↑ Adelaide Ames